365604.p Всемирното Православие - НЕДОСТИГЪТ НА МАЙЧИНА ЛЮБОВ МОЖЕ ДА НАНЕСЕ ДУШЕВНИ РАНИ НА ДЕТЕТО (ПО НАСТАВЛЕНИЯТА НА ПРЕПОДОБНИ ПОРФИРИЙ КАВСОКАЛИВИТ)Основи на православното възпитание. Борбата против сребролюбието и другите страсти

Да си зададем въпроса: кога започва възпитанието? Преподобни Порфирий не веднъж казваше, че възпитанието на детето започва от момента на неговото зачатие.

Плодът, намиращ се в утробата на майката – казваше той – може да чува и да чувства. Да, той чува и възприема света като своята майка! Възприема нейните движения и чувства, въпреки че разумът му още не е развит. Когато майката скърби, той също тъгува; когато тя е притеснена, той също изпитва безпокойство“.

Каквито и чувства да изпитва майката – тъга, болка, страх, безпокойство и т.н. – плодът усеща същото. Той може да чувства, дали го обича майка му или не желае неговото раждане (за съжаление, има и такива случаи). Недостигът на майчина любов може да нанесе душевни рани на детето, които да му причиняват болка през целия живот.

Старецът често говореше за раните, които носим от зачатието или от детските си години. Те се проявяват по най-различен начин и ние не разбираме какво ги причинява. Например, това може да бъде чревоугодието, от което се опитвате да се избавите, но не можете, защото още в майчината утроба или през детството сте били лишени от родителска любов и привързаност, особено от страна на майката.

Обратното се наблюдава там, където майката има богоугодни чувства. Ако в душата ѝ има мир, ако изпитва радост и любов по отношение на заченалото се дете, тя по тайнствен начин му ги предава. Затова по време на бременността майката трябва да бъде много внимателна към състоянието на своята душа и да обича детето си. Тя трябва ласкаво да разговаря с малкото човече, намиращо се в утробата ѝ, да чете псалми, да пее тропари и да участва в тайнствата на Църквата. Това ще бъде от полза и за нея. Спомнете си евангелските слова за това, че „жената ще се спаси чрез раждане на деца“ (1 Тим. 2:15).

И за нея ще бъде полезно, ако пожертва нещо заради бъдещето си чедо, за да се освети детето ѝ още в утробата. За да получи то от самото начало благочестива основа. Ако има някакви немощи, някакви вредни навици, за нея ще е по-добре да се откаже от тях или поне по време на бременността. Каквото тя чувства, същото преживява и плодът. Кой е казал, че ембрионът – това са просто някакви „тъкани“, които може да бъдат изхвърлени? Разбирате ли колко е важно за една жена да роди дете, колко отговорно и почетно нещо е това?

Трябва да ви кажа, че старецът Порфирий много се интересуваше от науките и различните отрасли на човешкото знание. Смяташе ги за дар Божии (а това е и така) и известни учени неведнъж да били поразявани от неговата образованост – той имаше дълбоки познания по медицина и физика. Но това е вече друга история, за която може да поговорим следващия път. Чуйте какво разказва старецът Порфирий:

В Америка бил проведен такъв експеримент: учени посадили цветя в две еднакви стаи с еднаква температура, еднаква почва и поливане, но с една разлика – в едната стая звучала мека приятна музика. И какъв бил резултатът? Цветята в тази стая силно се отличавали от другите. Те били по-живи, по-ярки и растели по-бързо“.

Коментирайки този експеримент, старецът Порфирий казваше, че ако такова нещо се случва в света на неразумните същества, още повече това засяга разумното същество – човешкият плод.

Послушайте и за един друг подобен случайЕдно духовно чедо на стареца разказва:

„През 1977 г. разбрахме, че ще имаме дете и много се зарадвахме. Веднага ни се прииска да съобщим за това на отец Порфирий, който от самото начало на нашето запознанство споделяше всичките ни радости и скърби и ни подкрепяше със своята молитва и съветите си. Тръгнахме към него в манастира и лично обявихме за щастливото събитие. Той беше много доволен, лицето му грееше от радост“.

Старецът придаваше огромно значение на семейството и смяташе, че истинското и правилно семейство е залог за здравето на цялото общество и основа за развитието на такова общество, от което ще произлязат праведни и благочестиви хора.Защото обществото се променя не тогава, когато се променят социалните системи, а когато се променят хората. Всеки от нас, променяйки се, променя обществото и цялата система. Ако установим друг политически строй, а хората се държат както преди, тогава на практика нищо няма да се промени. Ще наблюдаваме експлоатация на едни хора от други и несправедливо отношение към ближния.

Чуйте какво им казал старецът:

„Сега щастието ви стана пълно. Всеблагият Бог ви удостои с велик дар. Вие сте добри хора, а Господ обича добрите хора и отговаря на молитвите им. Казвах ви, че непременно ще имате дете, но вие, като Тома неверни, не вярвате на думите ми. Зная, че ме обичате, но вярата ви е слаба. Започвате да се съмнявате, ако не получите веднага това, което просите. Когато пристигате, изглеждате тъжни и потиснати, а когато си тръгвате, изглеждате щастливи и радостни, вярата ви се обновява. Струва ви се, че колата ви лети.

А сега позволете ми да ви дам няколко съвета, които трябва да знаят бъдещите родители. Бих искал постоянно да помните тези неща и задължително да ги прилагате, ако не искате да имате нещастно дете и ако искате самите вие да не бъдете нещастни“.

Истина е: ако родителите се провалят във възпитанието на децата си, те се провалят буквално във всичко. И както казва св. Йоан Златоуст, тяхното спасение е в опасност. Детето трябва не само да се роди телесно, но е нужно да му се помогне да се възроди и духовно. А ако заради вас душата на детето ви погине, съществува опасност да не се спаситеРазбира се, детето ви има свободата да избира. Родителите могат да постъпят правилно, макар че обикновено не е така, както ще видим по-нататък, но детето може да не пожелае да ги следва. Във всеки случай върху родителите лежи огромна отговорност.

Преподобни Порфирий разказваше:

„Стотици родители идват тук и със сълзи на очи ме умоляват да помогна на децата им, защото едни се увлекли по наркотици, други – по лоши компании, трети ги кълнат, искат пари, за да продължат да играят (сега у нас има хазартни игри и в интернет), а когато нямат пари, ги заплашват или дори ги бият, така че родителите им идват до положение да прокълнат часа, когато са ги родили“.

Това е ужасно.

„Виждал съм как родители плачеха с горчиви сълзи, наблюдавайки падението на своите деца, и казваха: „Хиляди пъти по-добре щеше да бъде, ако въобще нямахме деца. Ако бяхме бездетни, щяхме да имаме една скръб, една мъка – това, че нямаме деца; но сега имаме хиляди скърби заради проблемите, които ни създават всеки ден и ни е срам да се показваме пред хората“. И затова те просят помощта и молитвите ми за спасението на децата.

Но когато ги питам: „А какво направихте за тях ВИЕ? И какво правите сега, за да помогна на тези нещастни създания?“, получавам стандартния отговор: „Каквото и да опитваме, не става. Изгубихме контрола над тях, защото те са вече тийнейджъри“. И това е напълно естествено. „Защо не се възползвахте да ги възпитате през всичките години на тяхното детство, а чакахте, докато пораснат? Заели сте с тяхното възпитание чак сега, когато са започнали проблемите… Разбираемо е, че именно такива резултати е трябвало да се очакват, дори по-лошиДетето е като тесто. Колкото е по-меко, толкова по-лесно го оформяте – възпитавате, усъвършенствате“.

Друг път светецът каза, че „съветите могат да помогнат до 11 години. След това да се съветва е безполезно – няма да чуят“. След 11-годишна възраст остават само такива средства, като молитвата, благочестивият живот и добрият пример. Но, за съжаление, много родители се отнасят равнодушно към възпитанието на детето. Казват: „Когато порасне – ще разбере“. Какво може да разбере човек, който отрано е закостенял в греха? Ще стане още по-лош. Най-важният период е животът в утробата на майката и първите години: именно тогава може да се формира личността на детето.

Светецът продължава:

„Сега, когато си спомнихте, че имате деца или, по-скоро, ТЕ ви напомниха за това – със своето непослушание, със своите претенции, със своите беззакония и като цяло със своя безнравствен живот – е вече твърде късно. Птичката е отлетяла. А ако птицата, живееща в клетка, отлети, е трудно да се уловили, или, ако трябва да бъдем честни, е невъзможно да се улови“.

Думи като тези могат да ви опечалят, но това са изключително мъдри и верни думи.

Възпитанието на детето – това е най-важното задължение на родителите по отношение на човека, който те, с Божията помощ, са родили. Вие ставате съработници на Самия Бог – колко велика е тази чест! Тук е важно да се разбере, че Бог ви прави „опекун“ на това дете. Между опекун и господар има много голяма разлика, затова никога не трябва да се казва: „Бог ми взе детето“. Детето не е ваше, а Божие. Но дали сте се погрижили за него както подобава?

Родители, възпитали зле своите деца, претърпяват несполука във всичко – чувате ли ме? – във всичко. Има такива родители, които са посветили целия си живот да разширяват бизнеса си, да преумножават капиталите си, за да станат магнати. И в същото това време не са направили нищо за нравственото възпитание на децата си. Казвам ви, че те не просто нищо не са дали на своите деца, но още и са се трудили неуморно, за да ги направят лентяи, безделници и престъпници – да, уверявам ви, те са възпитали престъпници, и това е ужасно. Понякога, без да се замисляме, ние съветваме хората да се женят, но всъщност това не е лесно – да се ожениш и да имаш семейство“.

Готов ли си за товаИмаш ли нужните знания?

Знаете ли защо те стават престъпници? – продължава старецът. – Защото парите се оказват в ръцете на развратени хора“.

Някой казва: „Аз цял ден работя за децата си“. А с какво се занимава в действителност? Да трупа състояние, за да може после от него да се ползват децата: пари, апартаменти, коли, заводи и т.н. Той говори, че работи заради детето си. Но всъщност работи за страстите си: сребролюбие, тщеславие и сластолюбие. Предавайки парите си на децата – не познаващи Закона Божий, безнравствени, не умеещи да ги употребят за добро, за добри цели – той причинява вреда не само на тях самите, но и на други хора, които действително се нуждаят от средства.

„Защото първите подкупват последните и ги използват като марионетки – където им е угодно, когато им е угодно и за каквото им е угодно, но винаги с лоши намерения. Развратеният богаташ подкупва бедняците, нямащи нравствени ориентирии сили да се съпротивляват, подчинява ги на себе си и постъпва несправедливо – както по отношение на тях, така и по отношения на самия себе си. Всички тези явления се отразяват негативно върху живота на обществото ни и ние не наблюдаваме никакви промени.

Нима не сте чували, че парите развалят човека? Ако детето живее неправилно, ако няма правилна цел, тогава, като му давате пари, вие му давате средства да се убие. Давате му оръжие, за да се застреля. Защото то не знае как правилно да се възползва от тях. Нима не знаете, че парите са дар Божий и трябва да се използват както иска Бог, а не за удовлетворяване на страстите ви? Най-нагледен пример за пагубното влияние на парите върху човешката съвест е… предателството на Иуда. Нали заради пари Иуда предаде Господа нашего Иисуса Христа. За 30 сребърника. Нима това не е достатъчно, за да ви убеди колко е разрушителна силата на парите, когато от тях се ползват хора без Бога в душата им? Как мислите, кого отглеждат онези, които не се грижат за християнското възпитание на децата си? Те отглеждат истински иуди. Горко им! Понеже трупат съкровища тук, на земята, и са безразлични към Небесното царство“.

У нас има обичай да се подарява нещо златно на новороденото. Когато изписват детето от родилния дом, лели и чичовци идват на гости на неговите роднини, за да „му позлатят ръчичката“. Първите разговори, които чува детето, са за злато, а не за Христа. Някои мислят, че детето още нищо не разбира. Но всички тези разговори се запечатват в душата му. Защо правите това? Така и детенцето от съвсем малко започва да обича златото. Нима Христос ни е заповядал да обичаме богатството? Не. Той казва, че то заслужава презрение. Виждате ли колко неправилно постъпваме. Вие можете да възразите, че това е традиция, но това е лоша традиция. Не всяка традиция е приемлива за нас. А тази е най-лошата от традициите. И всичко това, разбира се, започва от родителите и от другите хора, обичащи златото, а не Христос. Вместо да покажат на детето една икона на Христос, те му показват златна монета, за да заобича златото. Ето така разваляме детето от момента на неговото раждане.

„Това имущество, което те трупат, няма да им бъде за радост, а разглезените им деца няма да могат да го запазят, защото нямат нравствени ценности. Знаете ли защо? Защото родителите им са се заразили от смъртоносната болест, наричана сребролюбие, и ще умрат заедно с нея, в нейните обятия. Всички други блага, които Бог е дал на човека, ги оставят равнодушни, затова те ще отидат в другия свят, оставайки неспособни да им се насладят. Сребролюбецът е винаги нещастен. Нищо духовно не го радва. А неговите разглезени, изпуснати деца няма да могат да запазят имуществото му. Да се запази е по-трудно, отколкото да се придобие…“.

„Възпитаниетосе извършва не както ни „дойде“ на ум. Има определени правила, определен ред, който трябва да се спазва, за да се възпита правилно детето. И съвсем не така, както учат съвременната педагогика и психология, които често противоречат на боговдъхновеното учение на отците на Църквата и на Свещеното Писание. И, което е още по-важно – това се случва не тогава, когато ние искаме“.

Всеки метод на възпитание трябва да се прилага в определена възраст.

Времето и начинът на възпитание трябва да си съответстват. Трябва да се знае как именно ще възпитавате детето си в определена възраст. Отправната точка на възпитанието съвпада с времето на зачатие на детето. Обърнете внимание: зачатието, а не раждането. От момента на зачатието плодът има душа. Има сърце. Може би мозъкът му, разумът му още да не е развит, но вече има сърце, има душа. И той може да чувства и да преживява това, което преживява неговата майка“.

Майка, живееща в грехове, ги предава на детето си.

Възпитанието продължава през цялото време на бременността. След раждането на детето то става все по-интензивно и продължава до неговото пълнолетие. Това, което ви казвам, е основата на основите. Затова искам да обърнете най-голямо внимание на това, че грижата на родителите за детето започва от момента, когато то се намира в утробата на майка си. Ще попитате: „Какво можем да направим за нашето неродено дете, което се намира още в утробата?“Моят отговор: „Ние самите – нищо. Но Този, Който му е дал зачатие, тоест Бог, може всичко. Нима има по-голямо чудо от зачатието? Не, разбира се. Ето защо трябва да се обърнем с молитва към Бога и да Го молим да ни помогне да се грижим за тялото и за душата на нашето дете още по време на бременността. Родителите трябва да се молят Бог да ги сподоби правилно да възпитат децата си. И той ще им изпрати благодатта на Светия Дух, покриваща и децата, и родителите.

Но молитвите ни не свършват с това. Напротив, след раждането, според мярата на възрастване на детето, ние трябва повече да се молим. По такъв начин показваме, че действително се доверяваме на Бога и на Него Самия поверяваме правилното възпитание на детето си. А когато нашето дете се намира под прекия и постоянен Божий надзор и защита, можем да бъдем уверени, че то няма да се отклони от пътя.

За съжаление, родителите се занимават с бизнеса и кариерата си – и майката също, следвайки негативното влияние на феминизма – и забравят, че имат деца, и че главната мисия на родителите е да отглеждат децата си и да се грижат за тяхното християнско, православно възпитание.

Св. Йоан Златоуст учи, че ти достойно носиш званието баща или майка, ако живееш духовен живот и помагаш на детето си да обновява благодатта на Кръщението в тайнствата, да се кае за греховете и да се спасява. Обикновено родителите постъпват обратно и правят всичко възможно благодатта на Кръщението в детето да бъде бездействена. Веднага след тайнството те отиват заедно с детето в ресторанта, където след трапезата започват танците. И така се слага началото на тяхната „антидуховна дейност“.

Родител се става не тогава, когато се роди детето. Истински бащи и майки ставате, когато помагате на детето си да се възроди духовно. И тогава всички проблеми в живота му ще се решават по правилния начин“.

Някои непрекъснато се грижат „добре да устроят детето в живота“. При това какво се има предвид? Искате да го ожените? А след това да го видите разведен? Да се жени 2-3 пъти и едновременно с това да има странични романи? Както това става днес, за съжаление… Това е то „доброто устройване в живота“. Да устроите живота на вашето дете – това означава да го насочите към Небесното. Да му създадете всички необходими условия да попадне в Рая – ето какво „устройство“ е необходимо. Трябва да го учите редовно да се изповядва, да ходи на църква, да се причастява, да расте духовно, да се въздържа от зло, да се моли, да изучава Свещеното Писание. Ако самите вие не правите това, как може да научите на това детето?

Преподобни Порфирий казваше:

„Личният примерособено помага за възпитанието и спасението на детето – това как родителите се държат вкъщи. Те трябва изцяло да поверят живота си на Божията любов“.

Какво има предвид светителят? Родителите трябва да обичат Бога и да се доверяват на Този, Който ги обича. Защо толкова хора днес са обхванати от тревога, особено майките? Защото не се доверяват на Бога. Надяват се на своите сили, на себе си. И това се предава на децата им. Пророк Йеремия казва, че всеки човек, който се надява не на Господа, а на себе си, ще бъде проклет. Това го пише още във Ветхия Завет:

„Проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа(Иер. 17: 5).

И когато хората казват на децата си: „Ти можеш да направиш това със свои сили, ти си най-добрият, ти си бог“ – какво правят те с детето? Унищожават го, карат го да повярва, че е бог, и го подхвърлят на проклятие. Какво значи „проклет“? Отделен от Бога.

Беседа с вярващи (по запис от интернет)при храм Св. Харалампий в гр. Катерини (Гърция).