b23bfc9ff008966c19109567001ed216 Всемирното Православие - ЧОВЕКЪТ Е МЕЖДУ ДЯВОЛА И БОГАВ този свят човекът е винаги между дявола и Бога, дружи или с първия, или с втория, живее или в първия, или във втория. Човек дружи с дявола и живее в него, когато ходи в грехове и страсти, тъй като греховете и страстите са душата на дявола, сърцето на дявола. А дружи с Бога и живее в Него, когато постъпва според светите Господни заповеди, след като е станал сътелесник на Богочовешкото Христово тяло – Църквата, в която са събрани всички блага на всички Божии вечности. 

Да, в този свят човек е или на трапезата на дявола, или на трапезата на Господ Иисус Христос – единственият истинен Бог (ср. 1 Кор. 10:21).

Всекидневният опит на човешкия род в този свят показва, че хората загиват или от непознаване, или от непризнаване на единствения истинен Бог и Господ Иисус Христос. С други думи, загиват от езичество, от идолопоклонство. Това непознаване или непризнаване на Господа Христа влече след себе си незнание и непризнаване на единственото истинско благо на този свят – Христовото Евангелие. И такива хора живеят в разпътство, похоти, пиянство, в срамни гощавки и препивки и богомерзки идолослужения (1 Петр. 4–3 – слав.). Да, в богомерзки идолослужения, понеже идолопоклонството винаги е в множествено число. Човек, който не признава единствения истинен Бог, иска или не иска, признава безчислено множество други малки божества, лъжливи богове, идоли. А това са удоволствията и страстите, които нямат нито чет, нито край. Ако човек бъде увлечен от едно от тези малки, мръсни божества, то ще го увлече и в останалите удоволствия и страсти, и тогава множество лъжливи и ненаситни богчета ще започнат да разкъсват и да поглъщат човека. И човек не е в състояние да се защити от това стадо диви злини и съблазнителни изкушения. Малката страст води към по-голяма и така нататък; човек изпада във все по-големи и по-големи страсти, за да не се измъкне вече никога от тях. Всяка страст има неизброимо количество идоли, всяко удоволствие е заобиколено само от идоли, и те нямат край. Идолите са като жив огън – в него изгаря и съвестта, и душата, и сърцето, и волята на човека. Затова светият апостол на любовта директно заклева християните: Чеда пазете себе си от идолите (слав.: от езически жертвоприношения на идоли, или: от изискванията на идолите) (1 Иоан.5:21).

От идолите произлиза всяко зло – и голямо, и малко. Всеки човек е идолослужител, ако не вярва в единствения истинен Бог, Господ Иисус Христос. Защото той навярно вярва в някого или в нещо, в някакви същества или някакви неща, в някакви видими или невидими идоли, били те слънце, луна, звезди, хора, животни, растения, идеи, култура, цивилизация, техника, мода, човечество, раса, класа, страсти, удоволствия и… името им е легион. Всичко вкупом: и първото, и второто, и третото – всичко подред – е идолопоклонство. И без съмнение, всяко от тях убива това, което прави човека човек, тоест убива всичко боголико, боголюбиво, безсмъртно, Божествено, вечно. Затова светият апостол съветва и наставлява християните: мои възлюблени, отбягвайте идолослужението (1 Кор. 10:14).

Чрез всички разнообразни идолослужения, опосредствано или направо, хората се жертват на бесовете, принася се в жертва на бесовете. В края на краищата, всяко идолопоклонство е дяволопоклонство, всяко идолослужение е дяволослужение. Нима не се покланя на дявола, нима не служи на дявола, нима не принася душата си в жертва на дявола този, който живее в страсти и наслаждения, който служи на някого другиго, а не на единствения истински Бог и Господ Иисус Христос? Това е съвсем очевидно за всеки здравомислещ човек. Затова богомъдрият апостол казва на бившите идолопоклонници коринтяни: Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам. Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб. Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника? Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо? Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете. Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза. Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него? (1Кор. 10:15-22).

Християните са мъдри чрез мъдростта на всемъдрия Господ, разлята чрез Неговото свето Евангелие (ср. 1Кор. 2:6, 7, 10, 12). Божественото благовестие на Спасителя – това е мъдростта на християнина. И тази мъдрост цялата е от богомъдростта и сама е богомъдрост. Затова християните знаят всичко, което е необходимо да знае човешкото същество, всичко, достатъчно за него във всички светове. А главната истина на тази богомъдрост е в това, че Бог стана човек и живее като човек сред хората; Той превърна Себе Си, Богочовека, в Своя Църква, чрез която спасява хората от греха, смъртта и дявола, като ги прави сътелесници на Своето Богочовешко Тяло – Църквата (Еф. 3:6), та и те да живеят чрез Неговата Богочовешка кръв, чрез Неговото Богочовешко тяло, с Неговия Богочовешки живот и така да достигнат до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:13).

+      +      +

  

Из  Догматика на Православната църква – Еклисиология, изд. Видинска св. митрополия, манастир Св. Троица, 2014 г. 

На иконата горе: преподобни Иустин Попович