(Из Синайския патерик, за помислите)

 609 Всемирното Православие - СВЕТЪТ, ПЛЪТТА И ДЯВОЛЪТИма изкушения, които ни влекат към грях. Тези изкушения не могат да произлизат от Бога; Той е свят, праведен и всеки грях Му е противен. Всички те произлизат от плътта, от света и от дявола.

Плътта храни в себе си семената на греховните желания и страсти; към грях в света увличат нетвърдите в благочестието порочни нрави и обичаи и съблазнителният начин на живот на хората; а дяволът от край време си е бил човекоубиец, казва Сам Спасителят (Иоан. 8:44). Тези изкушения продължават през целия живот, и самите светии не са свободни от тях.

Един монах, живеещ в пустинята и измъчван от похотта на плътта, отишъл при преподобни Пахомий и разказал за вътрешната си бран. „Чедо, отговорил му преподобният, не се учудвай на това. Ето, ти ме виждаш вече стар човек, четиридесет години не съм излязъл от килията и се подвизавам за своето спасение; но и досега ми досажда подобна на твоята бран" (Пролог за 15 септември).

Знаейки това, братя, какво трябва да правим? Трябва постоянно да бъдем внимателни към себе си, към мислите, намеренията и делата си; да бодърстваме над себе си и да се облечем във всички тези оръжия, които са ни посочени в словото Божие против враговете на нашето спасение. Колкото и благочестив и добър да е човек, никой да не бъде самонадеян и да не мисли, че е сякаш съвсем свободен от един или друг грях. „Умрях за света“, казал веднъж един инок-старец на друг старец. „Ти си умрял, му отвърнал последният, но сатаната все още не е умрял; и затова трябва да се пазиш от него всеки час. Като воин, който, излизайки на сражение, се подвизава мъжествено, не знаейки какво го очаква, дали ще загине или ще порази врага, така и християнинът трябва да се сражава с враговете си без страх, но и без самонадеяност, възлагайки всичкото си упование на Бога“ (Пролог за януари 26, л. 587).

Така че ние тук, на земята, сме като воини влезли в сражение. Нека постоянно държим в готовност духовните си оръжия и с тях да излизаме на среща с нашите врагове. Нека да призовем на помощ Божията благодат и ще ги победим. А като ги победим, в деня на общото за всички възкресение ще получим тази награда, която Господ обещава на победителите. На оногова, който побеждава, казва Той, ще дам да седне с Мене на Моя престол (Откр. 3:21). Амин.

Източник: Пролог в поучения. Почаевска лавра