Знаете колко е голяма радостта и колко многоброен народ се събира в деня, когато се празнува рожденият ден на някой земен цар. Както воеводите и началниците, така и всички войници, облечени в копринени дрехи, препасани със скъпи, сияещи златни колани, бързат тогава да се представят в най-блестящо великолепие пред лицето на своя цар.

Защото знаят, че царят ще се зарадва още повече, когато види, че специално заради него са облекли красивите си дрехи, и че той толкова повече ще се развесели, колкото повече те покажат усърдие по време на тържеството му (царят, като човек, не гледа на сърце, и съди за разположението към себе си само по външност: и затова, който повече обича царя, той се облича с най-хубавите си дрехи). Освен това, понеже знаят, че по повод рождения си ден царят ще бъде щедър и ще дава богати дарове или на своите велможи, или на тези, които се смятат за нищи и презрени в дома му; затова предварително се стараят да напълнят съкровищницата му с различни богатства, така че той, желаейки да благотвори, да може да раздава щедро милостиня, тъй че по-скоро те да се уморят да раздават, отколкото богатството му да се изчерпи. Всичко това те вършат с усърдие, защото и сами се надяват да получат голяма награда.

Братя! Ако синовете на този свят, заради временна почит, посрещат с такава подготовка рождения ден на земния цар, то как ние трябва да посрещаме деня на раждането на вечния наш Цар Иисус Христос, Който заради нашето усърдие към Него ще ни награди не с временна, а с вечна слава, и ще ни сподоби с честта не на земните титли, преминаващи към наследник, а с небесното царство, което никой няма да ни отнеме? А каква ще бъде наградата ни, за това говори пророкът: око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, който Го обичат (Ис. 64: 4; 1 Кор. 2:9).  

С какви дрехи трябва да се украсим? Казвам: да украсим себе си, т.е. нашите души, защото нашият Цар Христос не цени великолепието на дрехите, а привързаността на душата; не гледа на украсата на тялото, а гледа сърцата на тези, които Му служат, не се удивява на блясъка на тленния пояс, с който се препасват чреслата, а се възхищава от непреодолимото целомъдрие, което връзва страстите.

И тъй, да побързаме да се явим пред Него, изкусни във вярата, облечени в милосърдие, благоустроени по начин на живот: който искрено обича Христа, нека украси по-светло себе си със спазването на Неговите заповеди, за да види Той, че истински вярваме в Него, явявайки се в такова великолепие на тържеството Му, и толкова повече би се радвал, колкото повече вижда духовна чистота в нас.

Да направим, прочее, предварително целомъдрени сърцата си, да очистим съвестта си, да осветим духа си, и в чистота и непорочност да посрещнем пришествието на всесветия Господ, тъй че рожденият ден на Този, Който се роди от Пречистата Дева, да празнуваме като непорочни Негови раби. Който пък се явява в оня ден нечист и осквернен, такъв не почита Христовото Рождество – такъв, макар и телом да присъства на Господнето тържество, духом обаче е далече от Спасителя. Защото нечистият не може да има общение със светия, скъперникът – с милосърдния, поквареният – с девственика, и ако е недостоен за такова общение, с това той причинява още по-голямо оскърбление, понеже не познава самия себе си. Желаейки да се покаже усърден, той в действителност става дързък, както споменатия в Евангелието човек, който бидейки поканен на сватбения пир, се осмелил да влезе в събранието на светиите без брачна одежда, и докато тук един сияял с правда, друг с вяра, трети светел с целомъдрие, единствен той, имайки нечиста съвест, при блясъка на всички, предизвиквал само отвращение с ужасния си трепет. Колкото повече блестяла светостта на седналите тук праведници, толкова по-очевидна била сквернотата на грешника, който, може би нямаше да предизвика такова отвращение, ако не беше се явил в сонма на светиите. Затова царските слуги, връзвайки ръцете и нозете му, го хвърлили в адската тъмнина, не само поради това, че бил грешник, но и затова, че бидейки грешник, си присвоил наградата, определена за светостта. (Мат. 22:11–13).

И тъй, посрещайки рождения ден на нашия Господ, нека очистим себе си, братя, от всяка сквернота на греховете, да напълним съкровищниците Му с различни дарове, така че в този свят ден да има с какво да утешим странниците, да облекчим скърбите на вдовиците и да облечем бедните. Понеже добре ли ще бъде, ако в един и същ дом, между рабите на един и същ господар един се весели, носейки копринени дрехи, а друг унива, облечен в парцали, един преяжда, а друг гладува и студува? И какво дръзновение ще има молитвата ни, когато просим Бог да ни избави от лукавия, а самите ние не искаме да бъдем милостиви към братята си? Нека подражаваме на нашия Господ. Ако Той благоволи да направи бедните, заедно с нас, участници в небесната благодат, защо тогава да не участват с нас и в земното богатство? Братята по тайнства не трябва да бъдат чужди един на друг и по отношение на имуществото: по-скоро ние по този начин придобиваме за себе си ходатаи пред Господа, когато със своята милостиня храним тези, които принасят благодарност на Бога. Беднякът, благословяйки Господа, облагодетелства този, с чието съдействие се благославя Господ. Защото както говори Писанието: горко на този човек, чрез когото името на Господа се хули; мир на този човек, чрез когото името на Господа нашия Спасител се благославя.

Заслугата на благотворителя е такава, че в дома си той сам проявява милост, а в църквата с устата на мнозина умолява Господа, и което сам не би се осмелил понякога да иска от Бога, по ходатайството на мнозина, той неочаквано поучава. Прославяйки такава една наша помощ, блаженият апостол казва: та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас (2 Кор. 1:11); и на друго място: та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен (Рим. 15:16)! Амин.