Разделиха дрехите Ми

помежду си и за облеклото Ми

хвърлиха жребие

(Мат. 27:35, Пс. 21:19)

Благослови, отче!

114136.p.jpg?0 Всемирното Православие - ВEЛИКИ ПETЪК, ШEСTИ ЧAС, ЗA РAЗПЯTИETО   Слeд като уми нозете на апостолите и ги причасти, Иисус Христос премина потока Кедрон и влезе с апостолите в една градина. Взе със Себе Си Петър, Иаков и Иоан, отдалечи се от другите апостоли и рече: „Стойте тук будни“. И като се поотдалечи от тях, коленичи, молеше се на Бог Отец и казваше: „Отче, ако е възможно човешкият род да бъде избавен без Моята смърт, нека да не бъда предаван. Но нека да стане, както иска Твоята воля“.

 

   Оттам се върна при апостолите, намери ги заспали и рече: „Не можахте ли да постоите един час будни? Бъдете будни и се молете, за да не ви победи дяволът. Защото духът е бодър, а тялото е немощно и иска помощ от Бога“ (ср. Мат. 26:40, 41). След като се помоли така три пъти, се предаде на Божията воля и започна само да се моли с голямо усърдие, така че от Него капеше червена, като кръв пот (вж. Лук. 22:44). Тогава се яви Божий ангел и Му казваше да не се бои от смъртта: „Защото Бог така иска да пролееш кръвта Си и да изкупиш творението Си“.

   След това, когато отиде при апостолите и ги завари заспали, Христос каза: „Спете, прочее, и почивайте! Защото Иуда се приближава, за да Ме предаде! И докато Той още говореше, дойде Иуда с войници, дадени от Пилат, и с много хора от страна на първосвещениците, на които бе казал: Когото целуна, Той е Иисус, хванете Го. И Иуда се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! И Го целуна. А Иисус му рече: Друже, ако си дошъл като приятел, защо си довел толкова войници? Ако ли пък си дошъл, като враг, защо Ме целуваш?” (Мат. 26:48-50). О, голяма Христова кротост! Как не хвърли гръм да изгори всички, а рече тихо на войниците: Кого търсите? И като Му казаха: Иисуса Назорея, Той рече: Аз съм (Иоан. 18:4, 5). Тогава войниците се засрамиха и паднаха по очи. Но Иисус пак им каза: „Ако търсите Иисус, ето Ме, хванете Ме, а учениците Ми оставете“. Тогава войниците и слугите на първосвещениците Го хванаха и започнаха да Го бият, да скърцат срещу Него със зъби и Го вързаха като разбойник. Като видя тази безчовечност, апостол Петър извади нож и удари Малх, слугата на първосвещеника, и му отряза дясното ухо. Тогава Иисус му рече: „Петре, прибери ножа в ножницата. Защото който нож вади, от нож умира“.

   А войниците грабнаха Иисус оттам и Го заведоха при първосвещеника Анна, където дойде и Петър, който три пъти се отрече с клетва, че не е Христов ученик, но щом пропя петел, той си спомни Христовите думи, излезе вън и плака много. Там Анна попита Иисус какво е учението Му. Иисус му рече: „Защо питаш Мене? Питай хората, които Ме слушаха, те да кажат какво е учението Ми добро ли е или е лошо“. Тогава един слуга удари Иисус по лицето и каза: „Така ли се говори на първосвещеник?“. А Иисус му рече: „Ако говорих зле, докажи злото, ако ли добре, защо Ме биеш?“ (Иоан. 18:19-23). Оттам заведоха Иисус при Каиафа, който през тази година беше първосвещеник, където се бяха събрали книжниците и еврейските старейшини и се бяха наговорили да Го убият. Там дойдоха и двама лъжесвидетели, които казаха: „Чухме от устата Му да казва, че е Син Божий“. Тогава Каиафа каза: „Чуваш ли какво казват за Теб? Защо не отговаряш?“ Но Иисус мълчеше. А Каиафа каза: „Заклевам Те в Бога, кажи, Ти ли си Месия?“. Тогава Иисус рече: „Ти казваш, че съм Аз. Но Аз ви казвам: отсега нататък ще Ме виждате от дясната страна на Бог Отец и в последния ден, когато дойда да съдя живите и мъртвите, (ще Ме видите) на облаци с голяма слава“. Като чу това, Каиафа раздра дрехата си и каза: „Чувате ли какви хули говори? Какво заслужава?“. А те рекоха: „Заслужава смърт“. Тогава покриха лицето Му с кърпа, удряха Го и казваха: „Кажи, лъжлив Месия, кой Те удари?“, и Го заплюваха.

   Оттам всички първосвещеници и старейшини станаха и заведоха Иисус при Пилат. А Пилат, като ги видя, излезе навън и ги попита: „Какво зло е сторил този Човек, та Го водите тук вързан?“. Те казаха: „Ако не беше сторил зло, нямаше да Го доведем тук да Го убиеш“. Пилат каза: „Докато не разследвам добре престъплението Му, не разрешавам да Го убивате“. А те казаха: „Какво престъпление искаш още? Той нарушава закона ни. Казва, че е еврейски цар, Син Божий и учи хората да не плащат данък на кесаря“. Тогава Пилат рече: Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. А те казаха: Нам не е позволено да убием никого (Иоан. 18:31). Тогава Пилат влезе вътре, викна Иисус и Му рече: „Ти ли си Иудейският Цар? Ето, Твоите лоши хора Те предават на мен като злодей и искат смъртта Ти. Кажи какво Си сторил?”. Тогава Иисус рече: „О, Пилате! Ако царството Ми беше тук, на земята, щях да имам войска и нямаше да бъда предаден в ръцете ти, но знай, че Царството Ми не е на този свят и поради това не съм враг на кесаря”. Тогава Пилат излезе навън и каза на евреите: „Този Човек не е извършил никакво престъпление, заслужаващо смърт. От завист искате да Го убиете. Но ще извършите голям грях”. А евреите викаха: „Малко ли е това престъпление, че разбуни цялото население от Галилея до Иерусалим?”. Щом чу, че Иисус е от Галилея, която бе под управлението на Ирод, който пък по това време бе дошъл в Иерусалим, Пилат Го изпрати при Ирод, който много разпитва Иисус, но Той не му отговори нищо, понеже знаеше, че няма да Му повярва. Тогава Ирод се разгневи на Иисус, облече Го с една бяла дреха и Го изпрати пак при Пилат, а Пилат повика евреите и им каза: „Нито аз, нито Ирод открихме в този човек някаква вина за престъпление, заслужаващо смърт. Но понеже имате обичай да ви пускам за празника по един затворник, ако искате, да ви пусна Иисус“. А те всички викаха в един глас: „Пусни разбойника Варава, а Иисуса разпни“. Тогава Пилат, за да успокои гнева на евреите, заповяда да вържат Иисус за един стълб и Го биха толкова много, че от тялото Му течеше кръв като река. После Го развързаха, облякоха Го с една стара червена дреха, поставиха на главата Му венец от тръни, сложиха Го на един стол, дадоха Му в ръката една тръстика, като скиптър, покланяха Му се, като на Цар, заплюваха Го в лицето и Го биеха по главата.

   След като Му причиниха тези безчестия, Пилат каза на евреите: „Ето, наказах Го според вината Му за това, че е казал, че е Цар, но не намерих в Него вина за престъпление, заслужаващо смърт“. Но евреите викаха: „Съгласно нашия закон Той трябва да умре, защото прави Себе Си Син Божий“. Тогава Пилат пак влезе в преторията и каза на Иисус: „Откъде си?“, и след като Иисус не му отговори нищо, Пилат каза: На мене ли не отговаряш.? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? А Иисус Му рече: „Нямаш никаква власт над Мен, ако не ти е дадена от Бога“ 1 (Иоан 19:11). Като чу това, Пилат се уплаши и търсеше повод да Го пусне, а евреите викаха: Ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря, защото който прави себе си цар, е противник на кесаря. Тогава в петък в шестия час, като видя, че не млъкват, Пилат излезе на съдилището, където доведоха и Иисус да Го осъдят, и каза на евреите: „Ето вашия Цар! Какво ще Го правите?“. А те в един глас ревяха и казваха: Разпни Го! Ние нямаме друг цар, освен касаря (Иоан. 19:10-12, 14, 15). А Пилат поиска вода, уми си ръцете и каза: „Нямам грях (Невинен съм) за кръвта на Тоя Праведник“. А те рекоха: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху чедата ни, само Го разпни“ (Мат. 27:24, 25). Тогава Пилат видя, че не искат да се укротят и даде заповед да Го разпнат на кръст. И те Го поведоха като агне на заколение и Го натовариха с кръста да го носи до Голгота. Поведоха и още двама разбойници заедно с Христа, а след тях вървеше стотникът с войниците, други мъже и жени, които плачеха. А Иисус, като се обърна, им рече: „О, жени иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си, защото ще дойде време, когато ще се молите на мъртвите да отворят гробовете, за да влезете вие“ (ср. Лук. 23:28, 29). В това време, щом чу, че водят обичния ѝ Син, за да Го разпнат, Христовата майка се затича към пътя, по който щеше да мине Иисус, и като Го видя, не можа да Го познае, понеже беше потънал в кръв от ударите. Той като видя майка Си, прималя и падна на земята с кръста. Стотникът, като видя това, се уплаши да не би да умре по пътя, затова отидоха на мястото, където щяха да разпнат Иисус, и четиримата войници, които Го пазеха, Му съблякоха дрехите и ги разделиха помежду си. После сложиха кръста на земята, разпнаха Иисус на него, приковаха Му ръцете и нозете, изправиха Го между двамата разбойници и написаха на кръста: „Този е Иисус Назореец, цар Иудейски“, за да четат хората и да знаят за какво е разпнат.

   Тогава Иуда, като видя, че разпнаха Иисус, разкая се, върна парите на стареите и отиде, та се обеси. А стареите купиха с тези пари грънчаревата нива, за да погребват там чужденци. О, зло лукавство Иудино и безчовечност хорска! Иисус им направи толкова добрини, а те Го разпнаха на кръст, хулеха Го и казваха: „Лъжлив Месия, Ти казваше, че ще разрушиш Божия храм и за три дни ще го построиш. Хайде слез сега от кръста, та да повярваме“. Така и единият от разбойниците Го хулеше, а другият казваше: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си, за което Иисус му рече: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:42, 43).

   Там край кръста стояха Иоан Богослов и Иисусовата майка, която плачеше и нареждаше: „О, обични ми Сине, къде отиваш и на кого оставяш прескръбната Си майка? Как ще живея без Теб?“. Тогава Иисус посочи с поглед Иоан Богослов и рече: Жено, ето син ти! А на него рече: „Ето майка ти, поверявам я на теб” (Иоан. 19:26, 27). Тогава Иисус рече: „Ожаднях”. И лукавите евреи, които бяха приготвили в един съд жлъчка, смесена с оцет, натопиха (в сместа) гъба, забиха я на исопова тръст, вдигнаха я до устата Му и Той пи и рече: „Свърши се“2 И като извика: Отче! В Твоите ръце предавам духа Си (Лук. 23:46), наведе глава и предаде дух, в петък, в шестия час. Тогава слънцето потъмня по цялата земя до деветия час, завесата на храма се раздра, земята се разтресе, скалите се напукаха и мнозина починали възкръснаха. И стотникът, като видя това, рече: „Този наистина е Божий Син”. А след деветия час евреите помолиха Пилат да изпрати войници да счупят пищялите на разпнатите, за да умрат по-бързо и да не останат на кръстовете в събота. Тогава войниците счупиха пищялите на разбойниците, а на Иисус, понеже беше умрял, не Му счупиха пищялите. Но един войник на име Лонгин Го прободе в ребрата, от където изтекоха кръв и вода: кръв за причастие, и вода за кръщение.

   Вижте Пилатовия съд, Пилaт сам казал за Иисус, че не е виновен за смърт, а след това дал разрешение да Го убият. Умил си ръцете пред народа, а после се подписа за Христовото убийство. И евреите мислеха, че кръстната смърт е най-безчестна, но Бог прослави този кръст и на земята, и на небето, а евреите направи за смях и укор на целия свят. Христос претърпя толкова мъки и хули само за да ни освободи и да ни прослави.

   О, човеколюбиви Христе, приеми нашето покаяние и си спомни за нас в Небесното царство, както ще си спомниш за благоразумния разбойник, помилвай ни по голямата Си милост, дай ни воля да се поклоним на честния Ти Кръст и да целунем пречистите Ти нозе за опрощаване на греховете ни и за слава на пречестното Ти име сега и винаги, и във вечните векове, амин.

 

 

+   +   +

1 Ти не щеше да имаш. над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено от Бога. (Иоан 19:11)

2 Сбъднаха се, изпълниха се всички пророчества за човешкото спасение.