220px-The_Ascension_of_Our_Lord Всемирното Православие - ВСТЪПЛЕНИЕ КЪМ КАНОНИТЕ НА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Стигнахме най-сетне и до славното Възнесение на нашия Господ Иисус Христос, което е завършекът на всички Господски празници. Защото както Благовещението е начало и кулминация на всички празници на Владиката Христа, така и Възнесението е завършек и заключение на тези Господски празници; тогава Бог Слово слезе от небето на земята;

 а сега Същият Бог Слово се изкачва от земята на небето; онова беше встъплението, а това е послесловът на най-прекрасното, спасително и всемирно слово за домостроителството (грижата) на Бог Слово към нас; тогава Той слезе от небето на земята гол от плът, а сега се възкачва от земята на небето, облечен в човешката природа; тогава слезе тайно и без да знае никой, а сега явно и дръзновено се възкачва на небесното небе, както пее Давид: „Пейте Господу, Който се възкачи на небесното небе (тоест, на първото небе, което е небе на второто небе, тоест на твърдта), на изток” (Пс. 67:33-34, по 70-те). А това казва или защото Елеонската планина се намира на изток [от Йерусалим], или защото се възнесъл явно, както пише Евтимий [Зигабен].

         Ето защо, както материалното слънце изгрява от единия край на небето (от изток) и достига пак до същия край (на изток) – „от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край” (Пс. 18:7), така и Единородният Син Божий, Който, като духовно Слънце, преди всички векове изгря от свръхсъщностното и свръхсветло лоно на Отца, слезе на земята и чрез въплъщението Си от светата Дева стана съвършен човек. След това, изпълнил премъдро цялото домостроителство на Своето въплъщение, днес се възкачва на небето и достига пак в същото лоно на Своя безначален Отец. Ето защо Пресладкият Иисус казваше: „Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца” (Йоан. 16:28). Но макар и да излезе от Отца и да стана човек, Той никога не Го остави, понеже Неговото снизхождане стана от преизобилна благост, а не бе промяна на място. Защото свойствено за материалните и ограничени същества е да преминават от място в място, но не и за напълно нематериалните и неограничени, какъвто е Бог.

         Затова нека се радваме днес, нека се радваме и ние, братя, като виждаме съборената от рая, тленна и смъртна наша природа, да се възкачва в Христа нетленна и безсмъртна, и с голяма слава на небесата; да тържествуваме бляскаво и да празнуваме, размишлявайки за това, че нашето естество, което беше слязло в бездните на ада, днес се възнася над ангелите, архангелите и началата; над властите, силите и господствата; над серафимите, херувимите и престолите. Какво говоря? Нашата човешка природа, съединена ипостасно с Бога Слово, днес се възнася над всеки друг ангелски чин, който сега е неизвестен нам, но тогава ще стане явен, както говори блаженият Павел: „Чрез действието на крепката Му сила, с която Той действува в Христа, като Го възкреси от мъртвите и постави от дясната Си страна на небесата, по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия” (Еф. 1:19).

         Това всеславно и мироспасително тържество ни подканят да празнуваме както съименният на благодатта Йоан Дамаскин, най-превъзходният от сладкопевците, така и Йосиф, песнописецът на песнописците. Говоря не за солунския светител Йосиф, родният брат на свети Теодор Студит, който заедно със своя брат е автор на свещения Триод, а за Йосиф, който е родом от Сицилия и е почел повечето светии със съдържащите се в минеите азматични (песенни) канони – виж за него в увода към читателите. Защото те двамата, със съставените от тях канони за Възнесение, доставят радост за всички православни християни с божествени и духовни мисли, които допринасят за този всемирен празник. Птохос Продромос обаче, няма тълкование на тези канони, а онова на неизвестния тълковател почти не заслужава внимание. Затова, макар и да бях преуморен от тълкованието на другите азматични канони (защото тези двата ги изтълкувах най-накрая и най-последни), обаче насилих себе си, призовавайки помощта на възнеслия се Христа, нашият Бог и, колкото имах сили, се занимах с тях – от една страна, за да не остане непълна и осакатена поредицата на Господските празници, бидейки лишена от тълкованието на азматичните канони на Възнесение Господне, което е печат на всички Господски празници, а от друга – за да не наскърбя в това отношение празниколюбците. Поради горната причина обаче, им отделих по-малко време. И тъй, понеже първи е канонът на Йоан, нека и ние да изтълкуваме първо него.

        

         (Из „Празничник, тоест тълкование на песенните канони на Господските и Богородичните празници”, изд. 1-во, Венеция, 1836, стр. 454-456).