За мъртвите не трябва да тъгуваме. Те са отишли при Господа и нашата скръб нищо не им помага. Не трябва да тъгуваме, а да се молим за своите роднини да им даде Господ ангелските селения.

   Ако не са се покаяли своевременно, ние трябва да се молим от сърце на Господ да им прости греховете, защото няма непростим грях, освен неразкаяния. За онези ближни, които не са се покаяли, трябва да правим добри дела за техен спомен и покой, защото това се приема от Господа.

   Единствено Господ може да освободи душата от мислените връзки, в които тя се е заплела в този живот и е преминала с тези адски качества във вечността.

   Само Бог може да я освободи. Затова молете се за своите близки. Най-голямото, което можем да направим за нашите мили и драги, които са отишли при Бога, е да Му се молим за покоя на техните души, и там, където има всекидневна литургия, да даваме техните имена и да просим свещеника да се моли за техните души.

   Веднъж една жена попитала владиката Николай (Сръбски) дали има спасение за онези, които не са се каели в този живот и така са минали във вечността, а той отговорил: „Има спасение, ако има кой да се моли за тях и да пуска четиридесетници, ако има възможност, и по-нататък да пуска литургии“.

Защото литургията е Голготска жертва, Господ се жертва. Когато свещеникът вади частица за упокой на душата и я пуска в Чашата, казва: „Господи, умий греховете на всички, които са упоменати тук, с Твоята пречиста кръв!“.

   Ето, виждате, това е най-великата молитва и най-великата жертва, която ние можем да направим за нашите кръстени мили и родни, които са отишли при Бога. 

Източник: https://pravoslavenhram.com

Сн.: https://foma.in.ua/