Glavnaya-Ilya-kolesnitsa-620x383 Всемирното Православие - ЗА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ И ВРЕДАТА ОТ МНОГОСЛОВИЕТОСвети пророк Илия, се казва в Свещеното Писание, бил човек като нас; но той се помолил на Бога, и небето се затворило, нямало дъжд (Иак. 5:17). Небето било подобно на нажежена мед. С това пророк Илия наказал хората заради нечестието и отстъплението от вярата. Отново се помолил пророкът, и завалял дъжд. Сякаш земята широко отворила устата си, изсъхнала от жажда, и започнала да пие живителната влага. Мъртвите пустини се превърнали в зелени ливади и поля.

Братя и сестри! В Библията, в Книга Битие, има един тайнствен разказ за видението на Иаков. Праведният Иаков, бягайки от гнева на своя брат Исав, прекарал нощта в пустинно място. И ето че имал видение. Светоносен мъж, подобен на Ангел, започнал да се бори с него. Цяла нощ продължила тази борба. Не надвивал нито единият, нито другият. Накрая на разсъмване непознатият казал: пусни ме, защото се зазори. Той отвърнал: няма да Те пусна, докле не ме благословиш. Тогава непознатият се докоснал до нозете му и казал: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш ит. 32, 24–28).

Какво означава това видение и притча? Светите отци я тълкуват така: „Господ наказва за неправдата и за греха – дори светците и праведниците, и любимците Си. И може би дори наказва греха в тях по-строго“.

Иаков съгрешил. С измама взел благословението, което така или иначе Господ щял да му даде. И ето видение: под формата на някаква страшна борба се родила молитвата на Иаков към Бога. Със своята молитва Иаков хванал сякаш с ръцете си Бога и не дал на Божественото правосъдие и на Божествения гняв да го накажат.

Цяла нощ продължила тази борба. Бог бил „вързан“ с ръцете на Иаков, тоест с напрегнатата, изливаща се от сърцето и душата победоносна молитва. Тук Божието милосърдие сякаш преодоляло Божественото правосъдие. .

Думата Иаков означава „препъващ“ (или „който прави засади“). Думата Израил – „виждащ Бога. Със своята молитва Иаков тайнствено, мистично видял славата Божия, получил благодатта, с която да може да побеждава омразата на хората и света. С какво да побеждава? С упование и надежда в Божията помощ. Да побеждава с постоянна, вътрешна покайна молитва.

Братя и сестри! А защо нашата молитва е толкова слаба, толкова немощна, толкова безплодна? Защо се стеле над земята като дим? Ще посоча три причини.

Първата е, че нашият живот не съответства на молитвата. Ние не живеем според Божиите заповеди, а Господ сякаш казва: „Ако изпълниш Моята воля, тогава и Аз ще изпълня твоите молби. Ако Ме послушаш, тогава и Аз ще те чуя в молитвата ти“. Ето защо молитвата ни е мъртва и немощна – ние не живеем по евангелските заповеди. Животът ни сякаш се раздвоява. Някъде в ъгълчето на нашите души и съзнание мъждука вярата. А във всекидневния си живот се държим като езичници.

Втората причина е, че не смятаме молитвата за най-главното в нашия живот, основата и сърцето на всички останали християнски подвизи.

Свети Йоан Злотоуст казва: „Когато се молиш, ти си жив, когато забравяш за молитвата, душата ти се превръща в труп, пълен с червеи“.

И тъй, братя и сестри, втората причина, поради която нашите молитви не биват чути от Бога е, че не сме достатъчно съсредоточени по време на молитва, не можем непрестанно вътрешно да беседваме с Бога, умът и сърцето ни са заети с преходното и суетното. И дори когато заставаме пред иконите, само повтаряме думите на молитвата, без да чувстваме и осъзнаваме тяхното съдържание.

И, накрая третата и последна причина – оръдието на нашата молитва, думите, сме ги превърнали в средство за грях, за развлечение. Св. Йоан Кронщадски пише: „Сам Иисус Христос е наречен Слово Божие; затова – колко е велико и нашето човешко слово, как трябва да уважаваме нашето слово!“. И добавя: Който съзнателно лъже човек, той ще излъже неволно и Бога в молитва“.

Грехът на езика е най-разпространеният, най-обичайният и затова най-опасният за нас грях. Всичко започва с „просто“ многословие, а завършва с клетвопрестъпничество, проклятия и богохулство. Затова преди всичко трябва да се борим с многословието. Ще кажете: „Да, действително, езикът ни е като вятърна мелница, която започва да се върти при първия порив на вятъра, при това мелница с празни воденични камъни; а понякога езикът ни е подобен на бясно куче, откъснало се от веригата, което, без да разбира, хапе и стопанина си, и всички, които му се изпречат на пътя. Но какво трябва да правим? Каем се и отново съгрешаваме. Не можем да победим своя език, той нас побеждава“.

Не е достатъчно да се знае, че ухапването от змия е смъртоносно, трябва още да се знае как да се избегне това отровно влечуго, как да се изсмуче кръвта от раната, ако вече сме били ухапани и отровата прониква в тялото ни. Какво да правим, братя и сестри, за да се избавим от многословието?

Преди всичко трябва да ограничим кръга на своите събеседници. Така пияницата, който иска да се избави от порока си, не трябва да се среща с подобните на него пияници, така болният трябва да избягва причините за болестта си.

И тъй, нужен ни е строг подбор на нашите събеседници. Струва ни се, че водим невинен разговор, а всъщност се предаваме на многословието като своя страст, като духовно пиянство и словоблудство.

Пияният често се събужда в своите нечистотии под оградата, с празни джобове, така и ние след дълги разговори чувстваме духовно опустошение, чувстваме болка в главата, чувстваме, което е по-страшно от всичко – загуба на благодатта.

Някои от нас казват: „Ние може да не посещаваме тези домове, където се устройва нещо като клуб под названието „Последни църковни новини“; ние може да не разговаряме с тези хора, които изливат мръсотия върху другите, но ако човек дойде у нас, не можем да го изгоним и го слушаме по неволя“.

Братя и сестри! Светият Дух е казал чрез пророк Давид: Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня  (Пс. 100, 5). Но ако вие не можете да заградите устата на сплетника и клеветника, не можете да го изгоните, тогава направете друго. Кажете: „Аз самият съм виновен в същите грехове. Навярно ти виждаш греховете ми и като се правиш, че говориш за някой друг, ме изобличаваш“. Ако това не помогне, тогава кажете на събеседника си: „Дойде време за молитва и аз искам да се възползвам от твоето присъствие, за да се помолим заедно, бих получил ползва от твоята молитва“. И започни да четеш Псалтира или акатист. Онзи веднага ще се засуети и ще поиска да си отиде. Но ти го задръж и продължи молитвата по-дълго, отколкото обикновено се молиш. И тогава сплетникът и клеветникът следващия път не само че няма да дойде при теб, но дори ще заобикаля отдалече вратата на дома ти.

За съжаление, такива хора не се стесняват да се приближат към нас в храма. Те са подобни на бесновати или на сомнамбули Сомнамбулът, движен от неведома за самия него сила, не разбира над каква пропаст ходи, на каква опасност се подлага. И тези хора, заслепени от демона, не разбират колко са гибелни разговорите, особено сплетните в храма.

Обикновено мухите летят около сметищата и канализациите и пълзят по тях, а след това разнасят зараза. И ето, братя и сестри, ако такава една муха започне да бръмчи в храма около ухото ни: „Знаете ли последната новина, само да си остане между нас...“ и така нататък, кажете: „Брате, (или сестро)! Нека да застанем заедно на колене и да се помолим за този човек, когото ти осъждаш. Ако той действително е съгрешил, значи е в беда; и той е наш брат!“ Повярвайте, вашият събеседник (или събеседничка) няма да поискат да се помолят. Той (тя) ще каже: „Болят ме краката“ и ще избяга.

Многословието е пагубно. Гръцкият писател Плутарх разказва такъв случай. В едно село до Атина дошли двама войници от разбитата атинска войска, носейки печалната вест. Те влязли в бръснарницата, където в това време бръснарят бръснел един човек. Той бил насапунисал главата му и вече бил остригал половината му коса, когато чул тази вест. Бръснарят оставил всичко и хукнал с все сила до Атина, за да възвести пръв за поражението. Започнал да вика на улицата: „Чухте ли, че атинската войска е разбила спартанците?“

Градът бил в смут. Но след това властите започнали да разследват каква е работата, какво се е случило. Слухът не се потвърждавал. Хванали бръснаря и започнали да изискват доказателства. Той, разбира се, не можел да представи никакви доказателства. Тогава го осъдили на смърт като размирник. Повели го към ешафода и палачът вече бил извадил меча, за да му отсече главата. Горчиво се каел бръснарят за своята страст към новините. Обещавал си повече никога да не се меси в работите на никого, ако по чудо остане жив. И изведнъж народът закрещял: „Спрете екзекуцията!“

Уморените воини стигнали накрая до Атина и потвърдили, че войската действително е победена и разбита. Бръснарят бил освободен. И само щом дошъл на себе си, без да е слязъл още от ешафода, веднага попитал палача: „А не сте ли чули какво е станало с пълководеца? Пленен ли е или е убит?“ Урокът не му бил достатъчен.

И тъй, братя и сестри! Първото условие в борбата с многословието е изборът на събеседници. Второто – контрол над думите, които произнасяме. Трябва да изразяваме мислите си колкото може по-кратко.

В Гърция имало един град – Спарта, чиито жители се стараели да говорят възможно най-кратко, с едно изречение да кажат за какво става дума. Гръцкият мъдрец Питагор изисквал от учениците, постъпващи в неговата школа, предварително да прекарат три години в мълчание. Казвал, че мъдрецът трябва в началото да се научи да мълчи, а чак след това да говори.

И в някои древни манастири съществувал устав, предписващ мълчание. Монасите се обяснявали само със знаци.

Защо това е толкова необходимо за нас, братя и сестри? Защо ние също трябва да се научим на мълчание? Защото мълчанието събира огромни сили в душата на човека.

Преп. Исаак Сирин казва: Мълчанието изгражда, а думите разрушават! Някои хора имат нещо като правило: да произнасят определен брой думи дневно. Разбира се, това правило не е за цял живот. То е само временно. Ако клонът е изкривен, той трябва да се прегъне на другата страна, за да стои прав след това. Ако човек е болен, му назначават строга диета, докато оздравее.

Освен това в разговора трябва да се избягват всякакви ненужни повторения. Гордият човек обича да повтаря една и съща фраза, сякаш иска да я запечати в паметта на другите. Въобще, многословието е един от признаците на гордостта. Човек смята, че неговите думи са много ценни и сякаш се опива от звуците на собствения си глас.

От друга страна, трябва да се избягват такива често излишни фрази, като например: „извинете“, „искам да ви кажа“, „стига да не ви безпокоя“ и така нататък. Това е външно, лъжливо смирение, което обикновено крие духовна гордост. Ако искате да кажете нещо необходимо и разумно, тогава защо да се извинявате. Ако искате да кажете нещо ненужно, тогава и молбата за прошка няма да помогне.

Освен това човек трябва да се научи да слуша другите. Мнозина от нас не умеят да изслушват събеседника си: прекъсват го, не му дават да си изкаже мисълта.

Не трябва също да се говори под влияние на гнева или други страсти. За всичко, което кажем в състояние на гняв, ще съжаляваме горко впоследствие. Трябва отначало да се успокоим. Някои съветват, когато сме развълнувани, да не отговаряме нищо, но ако все пак е необходимо, преди това да прочетем 33 пъти Иисусовата молитва или в краен случай – да се обърнем към Бога с кратка молитва за помощ и вразумление. По същия начин, ако ни питат за нещо важно, да не даваме веднага отговор, а да го отложим, може би и до другия ден.

Трябва въобще да се избягва да се говори каквото и да било за хората, да ги оценяваме, хвалим или порицаваме, защото сърцето на човека е дълбоко море, а ние виждаме само неговата повърхност. Един свят отец веднъж казал: „Ако попадна в рая, ще се учудя на три неща: няма да видя в рая тези, които съм мислил, че ще видя там; ще видя в рая тези, които не съм очаквал да видя там. И накрая, ще бъда учуден, ако самият аз се спася!“

Когато гворим, всяка наша дума трябва да бъде искрена, да излиза от сърцето. Една и съща фраза, в зависимост от това дали е казана от сърце или се произнася само машинално, по навик, може да бъде както необходима, така и грешна.

Например, когато се срещаме, се питаме: „Как си?“ Ако при това ние действително се интересуваме как живее този човек, ако искаме да узнаем нуждите му, ако сме готови да му помогнем, тогава това е гласът на нашата любов. Но ако питаме машинално: „Как си?“ – без всякакво съчувствие към другия, тогава ние лъжем и лицемерим, това е празнословие.

Светите отци казвали: „Когато започваш разговор, определи с каква цел говориш, знай с кого говориш, за какво говориш, защо говориш, къде говориш и колко говориш. Ако при това помниш, че по думите си ще бъдеш осъден или оправдан, ще разбереш, че много по-безопасно е да мълчиш, отколкото да говориш!“.

Братя и сестри! Илия е наречен пророк Божий, човек Божий, понеже съществуват и сатанински пророци. Как да различим Божиите пророци от пророците на дявола? Божиите пророци откриват волята Божия на хората тогава, когато върху тях слезе Светият Дух. Що се отнася до демонските пророци, те не пророкуват, те гадаят за пари. Те отговарят на въпросите, които им задават. В живота си са далече от евангелската нравственост и когато „пророкуват“, всъщност човекоугодничат, предават се на човешки страсти и похоти, за да угодят на тълпата.

Светият Божий пророк Илия, по думите на сина Сирахов, бил като вихрушка, и словото му – като горящ светилник (Сир. 48, 1–12). Вихрушката разрушава, смерчът помита всичко по пътя си. И пророк Илия като вихрушка унищожава беззаконието и нечестието. Неговото слово като светилник озарява пътя на всички, търсещи спасение.

И тъй, братя и сестри! Ние трябва да подражаваме на свети пророк Илия в любовта към Бога и в ревността към вярата. Разбира се, такава чистота на ума ние никога няма да достигнем, и Илиевци няма да станем, но подражанието на добродетелите вече е залог за нашето нравствено съвършенство и спасение. Амин.

2 август 2011 г.

Източник: Православие и современост