2002_170515 Всемирното Православие - ВЕЩИЯТ ГОРАЗДКОРИФЕЯТ НА СВЕТИТЕ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ Е СЛОВАК ПО НАРОДНОСТ

Светите братя Кирил и Методий са били съпроводени от свои сътрудници още в най-ранните им мисионерски пратеничества, така също и при установяването им в манастира „Полихрон“ на Олимп. Тяхната дейност е била научна, богословска, просветителска и изобретателска – създаването на славянската азбука, писменост и култура, естествено е да са имали подготвени съдейници.

А кога точно последните са се присъединили към учителите си, житията не уточняват. Изглежда Константин Философ и брат му Методий не са били сами, когато отиват при княз Ростислав в Моравия. Между техните първи ученици е бил вероятно и Горазд. Според някои изследователи Горазд е син на великоморавски болярин, който от своя страна е бил довереник на княз Светополк. Имал е високо образование. Владеел е латински, гръцки, славянски и други езици.

Когато Моравският архиепископ Методий усеща, чe наближава краят на живота му, той събира своите ученици и на въпроса, кого би оставил за свой заместник след смъртта си, отговаря: „Този Горазд е един свободен мъж на вашата земя, начетен добре в латинските книги, и е правоверен; нека бъде върху него Божията воля, а и вашата обич, както и моята“.

Въз основа на горното сведение и на други съпоставки с изворите В. А. Погорелов изказва предположението, че Горазд може би е словак. Горното сведение от „Житието на Методий“ потвърждава и Охридският архиепископ Теофилакт.

А още когато св. Методий е бил повикан от Панония при княз Коцел в Блатноград, престоявайки там през цялата 870 г., Горазд изглежда е осъществил връзката между тях. А когато след съдебния процес в Регенсбург св. Методий е заточен за три години, пак св. Горазд ще да го е замествал, за да не секне славянското дело. По-късно при разпрата с княз Светополк и епископ Вихинг, Горазд отново ще да го е подкрепял. Някои учени допущат, че при своето пътуване до Цариград св. Методий е взел със себе си Горазд и там бил ръкоположен за епископ, за да може той да постави човек с подобен сан за свой заместник. Проф. Л. А. Березовски направо твърди, че в Цариград св. Методий е взел със себе си Горазд и Климент.

Със своята всестранна образованост св. Горазд сигурно е създал и книжовни трудове. Подобно предположение изказва П. А. Шафарик: „Перото на Горазд е написало положително преди това и други творби, но те все още очакват откривателя си“. Когато Методиевите ученици след кончината му са прогонени от Великоморавия, св. Горазд като местен човек се е застоял повече там, а кога точно идва в България, не се знае.

Възрожденският историк Райчо Каролев, родом габровец, завършил Киевската духовна академия, пише в своята книга „Уроци по българска черковна история“, издадена през 1873 г. в Цариград: „Княз Борис като разделя българските владения на много епархии, в три от тях са направени за епископи моравските изгнаници Горазд, Климент и Константин... Горазд е проводен в албанския град Берат (от стб. Белград)“. Руският учен и пътешественик Виктор Григорович също потвърждава, че св. Горазд е работил в един манастир на Берат, който носи неговото име. В тамошната църква „Успение на Пресвета Богородица“ и понастоящем се пази едно ковчеже с мощите на св. Горазд и св. Ангеларий.

Тома Кацори, преподавател по албански език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ми предостави писмена записка, в която пише като очевидец: „Мощите се пазят в малък сандък. На капака са написани имената на светиите ГОРАЗДОН, АНГЕЛАРИ, КИНОС, ТЕОДОРО, САВАС, КИРИЛОС, МЕТОДИ. Върху капака има украшения от църкви и др. На иконостаса има и една икона с шестима светии, между които е и Горазд“.

Следователно може да се приеме, че св. Горазд е пристигнал, макар и по-късно и по други пътища, в българската столица Плиска, поработил е там известно време с други книжовници и е изпратен сетне в град Берат (сегашна Албания), както са били изпратени в Югозападна България св. Климент и св. Наум.

Едно село при нашия град Бяла дълго време е носило името Горазд, няколко пъти е преименувано и сега е съставна част на града. Със същото име има селище в Шуменски окръг. Жителите около град Горна Оряховица, които в миналото са ходили на гурбет като градинари в Чехия и Унгария, наричат „гораздлика“ хмела, от който се вари бирата.

Теофилакт Охридски, „Пространно житие на св. Климент Охридски“: „И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи на групата били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава...“

Св. Климент Охридски, „Пространно житие на Св. Методий“: „Първо място между тях заемал Горазд, когото нашият разказ още по-рано причисли към най-известните Методиеви ученици и който е бил провъзгласен за архиепископ на Моравия от самия светец, когато бил към края на живота си.“

 

Ставрофорен иконом Димитър Калев

(Авторът е дългогодишен предстоятел на храма „Св. Седмочисленици“ в София,

негова е книгата „Св. Горазд – славянски просветител“. София, 1970.).

 

%D0%B05-768x1024 Всемирното Православие - ВЕЩИЯТ ГОРАЗДСветите Седмочисленици (св. Кирил, св. Методий, св. Климент, св. Наум и св. Сава оплакват св. Горазд и св. Ангеларий). Икона в църквата „Успение Богородично“ в град Берат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: Сп. За буквите" (О писменехъ), бр.39, май 2013 г.