paisiy1 Всемирното Православие - СВ. ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ:  СРЕБРОЛЮБИВИЯТ СЪБИРА ЗА ДРУГИТЕ- Отче, идват тук две малки братчета - по-малкото дава, а другото не дава.

- Родителите трябва да научат и по-голямото да се услажда от даването. Ако то се потруди над това, ще има по-голяма награда от малкото, което дава по природа, и така ще стане по-добро от него.

- Отче, как човек да се освободи от сърдечната теснота, от затруднението, което чувства при даването?

- Ти какво, да не би да си скръндза? Ще те изгоня! Да вземеш благословение и да даваш и по време на послушанието си, например когато си в архондарика. Виж Бог колко изобилно дава на всички благословенията Си! Ако човек не свикне да дава, става скръндза и след това се затруднява да даде.

Сребролюбецът е като спестовна касичка” - събира за другите. Така губи радостта от даването и божествената отплата. Веднъж казах на един богаташ: Какво събираш? Нямаш задължения. Какво ще правиш с всичко събрано?” Казва ми: Тук ще си остане, когато умра”. Казвам му: Давам ти благословение да вземеш всичко горе!”. Тук ще си остане, повтаря. Ако умра, нека го вземат други”. Казвам му: Разбира се, че тук ще остане. Целта е да го раздаваш със собствените си ръце сега, докато си жив!”.

Няма по-безумен човек от алчния, който постоянно трупа и винаги живее в лишения, а накрая си купува адските мъки със събраните спестявания. Това е съвършено глупаво, защото, като не дава и се губи сред материални неща, накрая губи Христа. Скъперникът търпи подигравки и от другите.

Един човек имаше много имоти: много ниви в една област, а също и апартаменти в Атина, но беше голям скъперник. Веднъж сварил една тенджера бобена чорба, но извънредно рядка, за да ядат работниците, които се трудели на нивите му. Преди започваха, горките, да работят още преди изгрев слънце и свършваха на залез. По обяд, когато спрели да починат малко, той излял бобената чорба в една тава и ги повикал да ядат. Те седнали около тавата и започнали да ядат. Понякога загребвали с лъжиците си по някое бобено зърно, а понякога само вода! Един от работниците бил голям зевзек. Оставил лъжицата си и малко се отстранил. Събул си обувките, чорапите и тръгнал да влезе в тавата. Какво правиш?”, попитали го другите. Мисля да вляза вътре, та дано хвана някое фасулче!”, отговорил им той. Такъв скръндза беше онзи, горкият. Затова хиляди пъти по-добре човек да бъде обладан от разточителност, отколкото от скъперничество.

- Скъперничеството болест ли е, отче?

- Много тежка болест! Няма по-тежка болест от скъперничеството, ако някой бъде завладян от него. Добре е човек да бъде пестелив, но да внимава да не бъде обладан постепенно от изкусителя чрез скъперничеството.

- Отче, някои поради скъперничество остават гладни.

- Само това ли? Имаше един богат търговец, който притежаваше голям магазин, но режеше кибритените клечки на три с джобното си ножче! Друга богаташка имаше пръчка от сяра и винаги поддържаше тлеещи въглени. Когато искаше да стъкне огън, запалваше пръчката от въглените, за да не изразходва кибритени клечки. А имаше къщи, имоти - голяма собственост. Не казвам човек да бъде разсипник, но ако някой е такъв, поне лесно ще ти даде, ако му поискаш нещо. Ако е скъперник, ще съжалява, че трябва да даде.

Веднъж две домакини разговаряли за салати и оцети и едната от тях казала: Имам много хубав оцет”. След време на другата ѝ потрябвало оцет и тя отишла да поиска. Приятелката ѝ казва: Виж какво, ако го раздавах, сега нямаше да имам такъв хубав седемгодишен оцет!”.

Добре е човек да пести, но и да дава. Пестелив не означава скъперник. Баща ми не задържаше пари в себе си. Във Фараса нямаше странноприемница и къщата ни беше станала като странноприемница. Който идваше в селото, отиваше да спи у кмета. Даваха му да яде, измиваха му краката, даваха му и чисти чорапи. Сега виждам, че в някои храмове и манастири, които са обект на поклонение, са натрупали цели складове с кандила, но не казват на хората: Имаме, не ни носете повече”. Те не могат нито да ги използват, нито да ги продадат, но нито ги и дават на други. Ако някой започне да трупа, става като завързан и не е в състояние да даде. Но ако започне да се стреми да не трупа вещи, а ги раздава, тогава сърцето ще се събере в Христа, без той да усети. Има вдовици, които нямат пари да купят едно парче плат да облекат децата си, а аз да трупам! Как да допусна това? В колибата си нямам нито излишни чинии, нито тенджери, а почти само тенекиени кутии. Ако имам петстотин драхми, предпочитам да ги дам на някой студент да пътува от един манастир до друг, отколкото да взема нещо за себе си. Ако не трупаш, имаш благословение от Бога. Когато даваш благословение, получаваш благословение. Благословението поражда благословение.

Из книгата Духовно пробуждане 

https://www.sveta-gora-zograph.com