Храмът „Св. архангели Михаил и Гавриил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите ѝ са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.

Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис, посветен на св. Параскева и обширно преддверие.

Олтарът е отделен от останалата част на църквата посредством дърворезбен иконостас. В центъра му се намира каменен св. Престол. Наосът е еднопространствен, на южната и северната му страна са оформени дълбоки певници. Покрит е със свод и полусферичен сляп купол. Притворът, параклисът „Св. Параскева” и преддверието са покрити с полуцилиндрични масивни сводове, укрепени с аркови пояси.

Във вида, достигнал до наши дни, храмът е изграден в последната трета на XVII в. Преди това на същото място е съществувала по-ранна култова постройка, издигането на която е станало в края на XVI – началото на XVII в. При преустройството, извършено в последната трета на XVII в., апсидната конха и част от източните стени на стария храм са включени в обема на новата църква. Зографията в наоса е изпълнена в края на XVII в. В апсидната конха е представено изображение на Богородица Платитера с два архангела. В източната част на свода са изписани Йоан Кръстител и Христос Емануил, а в западната – Архангел Михаил и Христос Вседържател. Центърът на широкия купол е зает от композицията „Новозаветна Троица”. Под нея е зографисан кръгов фриз с „Дейсис” сред групи на небесните войнства, представящи Небесната литургия. В пандантивите на купола са изписани фигурите на четиримата евангелисти – св. Йоан, св. Лука, св. Марко и св. Матей.

В горния регистър на наоса са зографисани циклите Великите празници и Страстите Христови. Особенно впечатляващи с внушенията, които носят, са сцените: „Благовещение”, „Кръщение Христово”, „Разпятие Христово”, „Предателството на Юда” и „Съдът на Пилат”. Регистърът под тях е зает с фризове от медальони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци. В люнетите на двете конхи са изписани две пространни сцени – „Съшествие в ада” (от юг) и „Рождество Христово” (от север). Особен чар на втората сцена придават включените в нея фолклорни мотиви. В най-ниския регистър по южната и северната стена са изобразени прави фигури на светци-войни и светци-лечители – св. Георги, св. Прокопий, св. Артемий, св. Меркурий убиващ тиранина-цар, св. Пантелеймон и др. Всяка една от фигурите е поместена под рисувана арка, стъпваща върху изящно профилирани колони. Сред стенописите, разположени в този регистър, с експресивността си се откроява сцената „Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана”. Тя се намира източно от южната конха.

В горната част на западната стена на наоса е изписана сцената „Успение Богородично”, а в долния регистър са изображенията на св. Христофор с младенеца Христос и св. Константин и св. Елена. Пространството над входната врата е заето от патроните на храма архангел Михаил и архангел Гавриил, които държат в ръцете си модел на църква.

За времето на изпълнение на стенописите в притвора на църквата свидетелства ктиторски надпис разположен над входната врата. Той гласи: „Този божествен и всепочитан притвор на светия манастир на архангелите Михаил и Гавриил се изписа и украси с иждивението и средствата на почтенейшия господин хаджи Никос Култукли и съпругата му Кириаки за техен помен в лето 1760, 11 август“.

Особено оригинално е решението на източната стена на притвора. По своето пластично решение и стенописна украса тя имитира зидана олтарна преграда. Това внушение се подсилва от представените в ниши изображения на св. Николай архиепископ Мирликийски, Богородица с Младенеца, Исус Христос и св. Йоан Предтеча. Над тях са изписани „Събор на архангелите” и медальони с образи на светци.

На свода от изток на запад са поместени изображения на св. Йоан Предтеча, Богородица Платитера, Бог Саваот и Христос Емануил. От двете им страни са зографисани фризове от фигури на апостоли и пророци, всяка от които е поместена в арка с колони. В следващия регистър, който се разпростира по северната, западната и южна стена, е представен пълният цикъл на Богородичния акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгъната епична повест за живота ѝ.

Под сцените на Богородичния акатист са изписани цели фигури на праведни жени, жени-мъченици, преподобни – св. Текла, св. Неделя, св. Теодора Солунска, св. Лукия, св. Параскева, св. Анна и др.

Отличителна черта в художествената украса на храма е декоративното осмисляне на архитектурните форми и елементи, което хармонира с останалата зография. По този начин е постигната органичност между архитектура и стенопис – отличителният белег на православната средновековна храмова архитектура.

Източник: Община Велико Търново