„Тоя ден е Господ сътворил:
да се зарадваме и да се развеселим в него“
(Пс.117:24).
Христос воскресе!
Радостен е този ден, защото Господ го е сътворил. Този празник е величествен, защото е празник на празниците! Тази победа е велика, понеже е победа над греха, проклятието и смъртта.
„Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува (1 Парал.16:31). Господ царува, защото е Всесилен! Господ царува, защото е непобедим! Господ царува, защото е многомилостив! Господ царува, защото „възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20).
Затова Православната църква тържествено възпява Пасхата – Пасха свещена и нова, свята и тайнствена, всечестна и непорочна. Пасха велика за верните, защото ги освещава и отваря райските врати (Църковна песен).
Какво величие, каква утеха, каква надежда ни дарява Господ в този пресветъл ден! Величие необикновено. Утеха небесна. Надежда вечна.
Ние многократно пеем тропара на Пасхата: „Христос възкъсна от мъртвите, като със смърт смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари“.
Мисълта за вечния живот поражда в искрено вярващите желание за добро, копнеж за правда, стремеж за светлина, сила за търпение, жажда за мъдрост.
Вярата във вечния живот обновява човека и го прави ново творение, отдалечава го от всяка омраза и завист, от всяка неправда и лъжа. Грехът е единствената сила, която по думите на блажени Теофилакт „състарява и разлага човека. И ние, създадените от Него по Негов образ, трябва да отсичаме от себе си всяко греховно разложение и старание“. „Само животът в добродетел подновява навеки; макар видимо да стареем, духовно разцъфтяваме“ (цит. от преп. Иустин Попович).
Ако за едни насищането е важно, за други сребролюбието е самоцел, за трети отмъщението е удовлетворение, а за четвърти – гордостта е слава, възможно ли е тогава божествено да се веселят и духовно да празнуват? Не, това е невъзможно.
Ето как ни поучава св. Филарет, митрополит Московски: Само този изпитва пълната и неразделна радост от Христовото Възкресение, който сам е възкръснал вътрешно заедно с Христа и има надеждата да възкръсне тържествено в определения от Бога ден. А такава надежда има само онзи, който участва в кръста, страданията и смъртта на Христа… Ако в празничната радост забравяме за кръста и смъртта на Христа, които ни призовават да разпънем плътта със страстите и похотите, то има опасност започнатото духовно да завърши плътски и празнуващите по този начин Възкресението на Христа да се превърнат в Негови повторни разпинатели.
И тъй, след ангелите ние встъпихме в празнуването на Христовото възкресение. С патриарсите, пророците и праведниците образно се съединихме в това тържество. Като че ли в рая и на небето бяхме въведени в храма, за да празнуваме там. Помислете си тогава какво би трябвало да бъде нашето празнуване! То трябва да бъде подобно на ангелското, достойно за общуване с небесната Църква на патриарсите, пророците и останалите светии, достойно за рая и за небето. Не мислете, че това изискване е твърде високо и неизпълнимо за нашата немощ. Който празнува с чисто сърце, той празнува с ангелите. Който празнува с любов към Бога и към Възкръсналия Христос и с дух на братолюбие към ближните, той празнува в общение с небесната Църква. Небето не е нещо друго, а Божествена любов и ако този, „който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога“ (1 Иоан. 4:16), то такъв човек естествено пребъдва не по-ниско от рая и от небето.
Твоето Възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата, и нас на земята удостой с чисто сърце да Те славим (Църковна песен).
В днешния пресветъл ден на Възкресението светата Църква приканва своите верни чеда да забравят трудностите и несгодите в живота, а да издигнат поглед с надежда към Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос, да Го възхвалят и умоляват, за да преминем земното си поприще с достойнство и упование за наследяване на вечния живот! Амин!
Пасха Христова
Гр. Сливен, 2009 г.
