Богородичният пост е установен в прослава на Божията майка, която през целия си живот и особено преди успението си (15 август) прекарвала времето в пост и молитва. Постът има строг характер, което се обяснява с голямата любов и почит, която отдават православните християни към Пресвета Богородица.

Подготовката за празника Успение Богородично (най-големият Богородичен празник за православните християни) трае от 1 до 14 август.

Историческите данни сочат, че Богородичният пост е въведен сравнително късно (имайки предвид другите три поста). В началото постът е бил разделен на две – първо християните постили за празника Преображение Господне, който предшества празника Успение на Пресветата Майка. Този първи пост е продължавал пет дни – от 1 до 5 август, като на самия празник Преображение Господне (6 август) се е разрешавало приемането на месна храна. По сведения на свети Атанасий Велики, самодържецът Лъв Философ забранил това и свързал двата поста, като утвърдил на празника Преображение на трапезата да се слага само растителна храна и риба.

През Богородичния пост е забранена употребата на месо, млечни продукти и яйца. Може да се употребява растителна храна с олио. Риба се разрешава на празника Преображение Господне (дори ако се случи в сряда и петък).

Ако празникът Успение Богородично се случи в сряда или петък, на трапезата се разрешава риба.