Бог всичко е наредил премъдро. С едни дарования е надарил мъжа, с други жената. На мъжа е дал мъжество, за да се справя в трудностите и за да му се подчинява жената. Защото ако би дал и на жената същото мъжество, семейство нямаше да може да се задържи. Говореха за една жена в Епир, че била страшна! Обличала една бяла риза до земята и винаги носела ятаган! Разбойниците я водели със себе си!

Представете си да имат жена в шайката си! Веднъж вървяла с часове пеша до едно далечно село, за да вземе едно влашко момче и да го ожени за дъщеря си. Но понеже то се съпротивлявало, тя го откраднала, нарамила го на гърба си и го донесла в своето село! Това обаче са изключения. Ако трябва да мобилизираш жени за войската и съставиш от тях една рота, а после пуснеш срещу тях десетина деца, облечени като скаути от отсрещната страна... О-хо, всичките ще се разбягат! Ще си мислят, че това е врагът! В Свещеното Писание се казва: „мъжът е глава на жената” (Еф. 5:23). Тоест Бог е наредил мъжът да властва над жената. Да властва жената над мъжа - това е хула против Бога. Бог сътворил първо Адам, а Адам казал за жената: „Ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми” (Бит. 2:23).

В Евангелието се казва, че жената трябва да се бои от мъжа си, т.е. да го уважава, а мъжът да обича жената (Еф. 5:33). В любовта се съдържа уважението и в уважението се съдържа любовта. Това, което обичам, също го и уважавам. И това, което уважавам, го и обичам. С други думи, това не са различни неща, но тия две са едно и също. Хората обаче не зачитат тази Божия подредба и не разбират онова, за което се говори в Евангелието. Така мъжът криво разбира написаното в Евангелието и казва на жена си: „Трябва да се страхуваш от мен”. Но нали ако се страхуваше от теб, нямаше да се омъжи за теб! Има и някои жени, които казват: „Защо пък жената да се бои от мъжа? Не мога да приема това. Каква е тази вяра? Няма никакво равенство”. Но виж какво се казва в Свещеното Писание: „Начало на мъдростта е страхът Господен” (Притч. 1:7). Страхът Божий е почит към Бога, благоговение, духовна сдържаност. Този страх те кара да чувстваш страхопочитание. Той е нещо свято.

Равенството с мъжете, което искат жените, може да важи само до известна степен. Днес между жените, понеже ходят на работа и гласуват, навлезе един нездрав дух и си мислят, че са равни с мъжете. Разбира се, душите са едни и същи по естество. Но когато мъжът не обича жена си и жената не уважава мъжа си, в семейството се получават сцени. Едно време считаха за тежко провинение жената да противоречи на мъжа си. Сега е навлязъл един хулигански дух. А колко хубаво беше някога! Бях се запознал с едно семейство, в което мъжът беше много нисък, а жената - цяло мъжище, висока чак до тавана. Щом сама разтоварваше сто и осемдесет оки жито от каруцата, представете си. Веднъж един работник - също висок - тръгнал да я закача, а онази го грабнала и го хвърлила като да бил кибритена клечка! Но да видите само какво послушание имаше към мъжа си, как го уважаваше! По този начин се задържа едно семейство, иначе не става.

ЛЮБОВТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

- Майко игуменке, написа ли пожелания на Димитри, който се жени?

- Написах, отче.

- Донеси ми картичката и аз да допълня своите: „Нека Христос и Света Богородица бъдат с вас. Димитри, давам ти благословията си да се караш с целия свят, освен с Мария! Същото важи и за Мария!” Я да видя ще разберат ли какво имам предвид?

Веднъж някой ме попита: „Отче, какво най-силно съединява мъжа с жената?” „Чувството за благодарност”, казвам му. Единият обича другия заради това, което онзи му дава. Жената дава на мъжа доверието си, отдадеността си, послушанието си. Мъжът дава на жената сигурността, че може да я закриля. Жената е стопанката в дома, но и голямата прислужница. Мъжът е управителят на дома, но и хамалинът. Съпрузите трябва да се обичат с чиста и непорочна любов, за да намират утешение един в друг и да могат да извършват духовните си задължения.

За да живеят хармонично, е нужно още от самото начало да положат като основа на своя живот любовта, искрената любов, която се намира в духовното благородство, в жертвеността, а не лъжовната, светската, плътската любов. Ако има любов, жертвеност, винаги единият ще влиза в положението на другия, ще го разбира, ще му съчувства. А когато човек приема в състрадаващото си сърце своя ближен, тогава приема в себе си Христа, Който го изпълва с неизказано веселие.

Когато има любов, дори двамата да се окажат далеч един от друг по някаква необходимост, пак ще са близо един до друг, защото Христовата любов не се влияе от разстоянията. Когато обаче, да пази Бог, между съпрузите няма обич, може да са и един до друг, но всъщност да са на голямо разстояние. Затова трябва да полагат усилия през целия си живот да запазят любовта, да се жертват един за друг. Плътската любов съединява външно светските хора и то само доколкото са налице светските качества (2) , а когато тези качества престанат да съществуват, тя ги разделя, тъй че и те се погубват. Докато, когато има духовна, чиста любов, ако случайно единият от съпрузите изгуби светските си качества, това не само не ги разделя, но ги съединява още повече.

Когато има само плътска любов, тогава, ако например жената научи, че мъжът ѝ е погледнал към някоя друга, ще хвърли в лицето му сярна киселина, за да го ослепи. Докато, когато е налице чиста любов, тогава повече ще я боли за него и деликатно ще търси начин да го върне отново в правия път. Тогава и Божията благодат идва на помощ.

Веднъж в колибата дойде един лекар от Америка с гръцки произход. Видях, че лицето му беше просветлено, затова деликатно го попитах за живота му. Каза ми: „Отче, православен съм, но доскоро нито спазвах пости, нито ходех често на църква. Една вечер бях коленичил в стаята си, за да помоля Бога за нещо, което ме тревожеше, при което стаята се изпълни с мека и сладостна светлина. Продължително време не виждах нищо друго освен светлина и чувствах неизразим мир в себе си”. Изумих се, понеже разбрах, че този човек се беше удостоил да види нетварната светлина и поисках да ми разкаже какво се е случило. Каза ми: „Отче, аз съм женен и имам три деца. В началото семейството ни вървеше добре. След това обаче жена ми нямаше търпение да се занимава вкъщи с децата и искаше да излизаме навън с приятелките ѝ. Постъпих според желанието ѝ. След известно време ми каза, че иска да излиза сама с приятелките си. Приех и това, а аз гледах децата. След това не желаеше да прекарваме заедно отпуските, а ми искаше пари да ходи сама. Впоследствие поиска да ѝ дам един апартамент, за да живее самостоятелно. Направих и това, но тя водеше там своите приятели. През всичкото това време се опитвах да ѝ помогна по различни начини, със съвети и т.н., само и само да се смили над децата ни, но тя не даваше и дума да се каже. Накрая взе от мен огромна парична сума и изчезна. Търсех, питах навсякъде, но напразно. Изгубих напълно следите ѝ. Един ден ми съобщиха, че била дошла тук, в Гърция и живеела в един дом с лоша слава. Мъката ми за състоянието ѝ не може да се опише. В скръбта си коленичих да се помоля. Казах: „Боже мой, помогни ми да я намеря и да направя каквото мога, за да не погуби душата си. Не мога да понеса настоящото ѝ състояние”. Тогава ме обля онази светлина и сърцето ми се изпълни с мир”. Казах му: „Братко, Бог е видял твоето търпение, великодушие и обич и те е утешил по този начин”. Затова казвам, че миряните ще ни бъдат съдници. Виждате ли? Лекар в Америка с такава съпруга, при какви условия и в каква среда живял, и въпреки това с какво се удостоил!

+  +  +

(2) Т.е. младост, телесна хубост, богатство, обществено положение и т.н. - б. пр.