icon-of-the-infant-martyrs-of-bethlehem-e1270214614877-253x300 Всемирното Православие - АРХИМ. РАФАИЛ (КАРЕЛИН): ЕКЗЕКУЦИЯТА НА НЕРОДЕНИТЕ. ЗА СТРАШНИЯ ГРЯХ НА АБОРТАНавсякъде чуваме думата „мир“, но това е лъжа. Това е гнусно лицемерие. Това е една от зверските гримаси на съвременния цивилизован свят. Около нас се води война, непрекъсваща и жестока, в която няма примирие или край, където няма победители и победени, а само палачи и техните жертви. Тази война е обхванала целия свят, но с особена сила тези страни, които се гордеят със своята цивилизованост, култура и прогрес. Тази война е едно нечовешко, методично клане, геноцид, без прецедент или сравнение в човешката история. Това е война на родители срещу собствените им деца.

Война, в която се леят потоци кръв, в която убийството е съпроводено с мъчение. И това клане, което всяка година взема много десетки милиони жертви, с присъщото на съвременния човек лицемерие, по някаква причина не се нарича с истинското си име – клане на невинни и беззащитни деца, садизъм, легализирано право на убийство и престъпление, но е скрито и замаскирано със завоалирания и безсрамно лицемерен термин аборт, т.е. „изхвърляне навън“, сякаш става дума за ненужни боклуци, които се изхвърлят от къщи на купчината боклук, а не за живо същество, не за дете.

В бившия Съветски съюз се правеха по 7-8 милиона аборта годишно, и то регистрираните в лечебни заведения. Броят на тайните аборти изобщо не се води на отчет. Втората световна война взе огромен брой жертви, но за същото време имаше много повече деца, убити от родителите си, отколкото войници, убити на фронта. Чуваме призиви за мир, но около нас не само продължава, но и се разраства кървавото клане, което по броя на жертвите надмина нашествието на хуните и монголите, зверствата на Тамерлан и Батий, а по жестокост надмина тираните и палачите в концлагерите и подземията. Тази тъмна страна в живота на съвременното човечество ясно доказва, че цивилизацията се е превърнала в ескалация на жестокостта. Жертвите на тази невидима война са повече, отколкото всички войни, взети заедно, от всички убийства и екзекуции. С това престъпление се зачерква всяко не само Божествено установление, но и човешко право.

Още от момента на зачатието се образува жив организъм, който носи в себе си целия потенциал на човешката личност. Експериментално са доказани сложните и адекватни реакции на плода по отношение на околната среда. Това е същество, което изпитва болка и има желание за живот.

Легализирането на аборта отхвърля всички морални и законови кодекси, чиято цел е защита на човешката личност. Първият извод, до който стигаме, е че: плодът като човешка личност има нужда от защита, плодът като човешка личност не може да бъде унищожаван. Няма принципна разлика между убийството на плода и другите видове убийства. Правото или ненаказуемостта на аборта дава на родителите правото да бъдат тирани, което не принадлежи на никой човек, който може по свое усмотрение и произвол да оставя живи или да убива своите поданици. Ненаказуемостта на абортите, липсата на нравствени и юридически закони за защита на плода и неотменното му право на живот прави лицемерни и безсмислени всички декларации за защита на достойнството и свободата на човека.

Убийството на беззащитен човек е най-подлият и мерзък вид убийство, затова хората, решили се на убийство на беззащитно бебе, могат при определени обстоятелства да извършат всяко друго престъпление. Афоризъм на древните съдии гласи: „По-добре да оправдаеш десет виновни, отколкото да накажеш един невинен“. А тук невинният се наказва със смърт, при това садистична смърт – жив се разкъсва.

По-рано с палача не се поздравявали, не сядали на една маса с него, а съвременните палачи – родителите, убиващи деца, и лекарите, които може би в този случай несъзнателно стават професионални убийци, не се порицават от общественото мнение. Значи, цялото общество участва в убийствата. Задължение на лекаря е да оказва помощ дори на врага. Тук той става наемен убиец.

Убийството на младенци е престъпление срещу Божественото и човешкото право, срещу самата идея за семейството и съпружеството, срещу собствения народ и цялото човечество. Убийството на деца е сбор от егоизъм, жестокост, страхливост и лицемерие.

Според християнското учение семейството представлява малка домашна църква; абортите я превръщат в шайка разбойници. Семейството – това е взаимна помощ и общност на правата във временния и вечния живот, а тук хората се тласкат един другиго към престъпление, към нравствена гибел: вместо приятелство и взаимна помощ постъпват един с друг по-лошо от всеки враг. Семейството е символ на взаимната любов. Може ли човек да обича убиеца на своето дете, дори и ако двамата съпрузи имат вина за това? Престъплението и човешката кръв никога не съединяват, а само разделят, затова броят на абортите и на разводите съответстват един на друг. Убийството на дете в утробата осквернява сложните, многостранни взаимоотношения на съпрузите, свеждайки ги единствено до секс, който не може да донесе нито щастие, нито душевна топлина; до култ към наслаждението, в който има нещо жестоко и безобразно.

Доказано е, че децата наследяват не само физическите свойства, но и определени душевни качества на своите родители. Емоционалният живот на родителите се отразява върху поколението и преминава във вид на предразположение в техните деца. Родители, които решават да убият детето си, вече са въвели в генетичния си фонд предразположението към убийство, което ще натовари психиката на бъдещите деца, а понякога това предразположение се предава не пряко, а през поколение. Затова родители, които решават да убият своето дете, са извършили престъпление не само пред него, но и пред децата, които са останали живи. Родители, предали на децата си потенциала на жестокостта и подсъзнателния стремеж към убийство, често сами стават жертви на жестокостта на своите деца, и се учудват откъде, според тях, е тази несправедливост?

За християнина убийството на деца в утробата представлява не само нравствено падение и деградация на човека, но и страшна духовна бездна. В Библията е казано: „Не убивай“. Тази заповед е задължително условие за съюза на човека с Бога. При нарушение на заповедта съюзът се разкъсва от самия човек и той остава без Бога…

В Картаген бил поставен идол на име Молох. Той бил направен от мед и сребро. Вътре в него разпалвали огън; металът се нажежавал, тогава върху протегнатите ръце на идола поставяли децата, които родителите донасяли доброволно. Убийството на дете се смятало за висша жертва на демона. За да заглушат стоновете и виковете на децата, жреците свирели на музикални инструменти, пеели и танцували. Молох се смятал за божество на богатството. И сега на този демон на богатството (наслаждението) и хедонизма се принасят в жертва деца. Някои се оправдават и казват: „Направихме аборт по необходимост“. Но парадоксът е, че бедните имат повече деца от богатите. Псалмопевецът св. цар Давид обяснява изтребването на ханаанските племена като Божие наказание заради човешките жертвоприношения. В магьосническите и магични ритуали в Средновековието кулминационна точка е било убийството на малки деца, затова от мистична гледна точка абортите може да бъдат разглеждани като несъзнателно поклонение на демоните, като всемирна хекатомба (масово убийство) в чест на богинята Хеката – богиня на магиите и смъртта, която изобразяват обвита със змии. Това е несъзнателно призоваване на демона – и демонът е винаги с такива хора.

… Ако някои от тях се каят за извършеното злодеяние, то голяма част живеят и умират без покаяние, с ожесточено, хладно сърцеУмират, отричайки се от Бога, защото кръвта на децата, не умита в покаянието, се превръща в огнена река, която ще отдели убийците от Бога във вечността.

Нито едно животно, нито едно влечуго, нито змия, нито скорпион не унищожава децата си в името на удоволствието. Човекът от епохата на цивилизацията, просвещението и хуманизма надмина по жестокост всички същества, живеещи на земята, и стана по-безмилостен от змиите и скорпионите. Докато убийството на деца не бъде обявено за най-голямото престъпление и поставено извън закона, всички призиви за мир и справедливост ще бъдат само маска върху лицето на човекоядец.

В агиографската (житийната) литература се описва пример за най-дълбок морален провал, който се случил с един отшелник на име Яков. Той извършил три гряха в нетрезво състояние: прелюбодейство, убийство и след това скрил трупа на жертвата си, лишавайки я от християнско погребение. В това житие е описан също и необикновеният подвиг на покаянието, който си възложил падналият подвижник, отхвърленият от Бога прелюбодеец и убиец. В течение на десет години той се молел под земята, в един килер, вкопан под пода на къщата, където живеел свещеникът, неговият духовен отец. Не виждал слънчева светлина, хранел се само с хляб и вода, а това подземие било толкова тясно и ниско, че не можел да се изправи в цял ръст, не можел и да легне на пода, а само да седи свит. Десет години по-късно получил знак, че грехът му е простен. Съпрузите, които осъждат детето си на убийство, повтарят греха на Яков, но без изобщо да мислят за каквото и да било покаяние.

Планираното убийство на дете, това, което нашето лицемерно общество нарича с гнусния по своята лъжа, наукообразен термин „семейно регулиране“, съдържа в себе си прелюбодеяние, тъй като голият секс – това е разрушаване на семейството и личността; убийство, при това зверско и цинично, лишаване на едно човешко същество от обикновено погребение. Името на първата жена Ева означава „живот“. Името на жена, която извършва детеубийство, е „смърт“. Тези майки се превръщат в демони на собственото си тяло, т.е. превръщат създадената от Бога утроба, в която се ражда и развива човешкият живот, в тъмница, където палачът настанява тяхното дете, техният син или дъщеря. След това трупчето се изхвърля на някое сметище. И тези жени вампири биха се почувстват обидени, ако някой постави под съмнение тяхната почтеност.

Яков извършил греха си в състояние на алкохолно опиянение. В състояние на душевно опиянение от гняв или ревност убиецът, който е извън себе си, може в пристъп на лудост да отнеме живота на жертвата си. А тук се случва нещо по-лошо и по-страшно: родителите спокойно, едва ли не с калкулатор в ръка, обсъждат дали детето им да живее, или да не живее. Това не е далеч от действията на онези нацисти, които пресмятаха колко килограма сапун могат да бъдат сварени от един труп или колко торби с коса могат да бъдат отрязани от жертвите, застреляни или задушени в газовите камери.

Убийството със студена пресметливост, убийството за печалба е най-подлият вид убийство и най-ужасното падение на човека. Войната е голямо бедствие; тя олицетворява сатанинската енергия на греха, която човечеството натрупва. По време на война се извършват жестокости, на бойното поле войници убива врага и самите те умират. А тук убиецът убива беззащитно същество. При това без съпротива от страна на жертвата. На бойното поле с врага воинът решава изхода на битката, а родителите, които убиват децата си, са много по-лоши от бандити или разбойници. Най-малкото и бандитът, и крадецът също рискуват, поне пред закона, а тук законът мълчи, тук убиецът е оправдан предварително от нашите закони, от законите на държавата, която декларира правото на живот, но не защитава това право; оправдан е от покварената си съвест, от мнението на съвременното либерално общество, което, без да протестира срещу това престъпление, всъщност е станало солидарно с убийците.