640px-Spas_vsederzhitel_sinay Всемирното Православие - КАНОНИЧНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО МОЛИТВИТЕ С РАЗКОЛНИЦИ И НЕПРАВОСЛАВНИКато причислява разкола към второто след ереста еклезиологическо отклонение, св. Василий Велики учи, че „ония, които са отстъпили от Църквата, са нямали вече в себе си благодатта на Светия Дух, защото е оскъдяло преподаването на благодатта, прекъснало се е законното приемство“ [1]. А по-нататък той продължава да говори за това, че те не могат вече чрез тайнствата да преподават на другите благодатта, от която сами били отпаднали: „Така че, веднъж отпаднали и станали миряни, те са нямали вече власт нито да кръщават, нито да ръкополагат, следователно не са могли да дават на други благодатта на Светия Дух, от която сами са отпаднали“[2].

По същия начин, стремейки се да предотврати разколите, св. Йоан Златоуст учи, че разделянето на Църквата е не по-малко зло от изпадането в ерес: „Да се предизвикват разделения в Църквата е не по-малко зло от изпадането в ерес“ [3]. Според него нищо така не прогневява Бога, както разделенията и разколите, и припомня мнението на един свят мъж, съгласно което дори мъченическа кръв не може да заглади греха на разкола [4].

Ереста и разколът са дела на дявола. Когато не успява да възпрепятства спасението чрез ереси, тогава той действа по такъв начин, че да провокира разколи. Тринадесетото правило на състоялия се по времето на св. Фотий Велики (861 година) Двукратен Константинополски събор показва в съкратен вид начина на мислене на цялата Църква: „Вселукавият, като посява в Църквата Христова семената на еретическите плевели, и като вижда как те са посечени от корен с меча на Духа, предприема друг коварен ход, опитвайки се да раздели Христовото тяло с безумството на разколниците“ [5].

33-то правило на Лаодикийския събор забранява съвместните молитви с еретици и разколници: „За това, че се забранява моленето с еретик или с разколник“ [6].

А 2-ро правило на Антиохийския събор определя, че този, който бъде в общение (се причастява - б.пр.) с отлъчен, да бъде и сам извън общение, и че друга Църква не може да възстанови отлъчени от общение: „Да не бъде позволено влизането в общение с отлъчени и да не се приемат в една църква такива, които не се приемат в събранието на други църкви. Ако пък някой от епископите или презвитерите, или който и да е от клира влезе в общение с отлъчени, тогава да бъде и самият той вън от общение, като такъв, който нарушава църковното правило“.

Отлъчените от общение (от св. Причастие – б.пр.) не могат да бъдат върнати в общение от синода на друга Църква, а само от този синод, който им е наложил запрещението... Така заповядва и 4-то правило на същия Антиохийски събор: „Ако епископ, когото събор е низвергнал от сан или презвитер, или дякон, низвергнат от епископ, дръзне да извърши някоя свещена служба, свойствена на предишния му чин – такъв по никой начин не може да има надежда нито да бъде възстановен в бившия си чин от друг събор, нито да бъде допуснат да представя доказателства за свое оправдание. При това трябва да бъдат отлъчени от Църквата и всички ония, които се събират с него, а още повече, когато, знаейки за произнесеното срещу гореспоменатите осъждане, дръзнат да влизат в общение с тях“ [8].

 

_________________

 

1] Правила на свети Василий Велики. Правило първо.

[2] Пак там.

[3] Св. Йоан Златоуст. Беседи върху Посланието до ефесяни. XI//Творения на св. Йоан Златоуст, Т. 11. с. 1905. с. 104.

[4] Пак там, с. 102. „Нищо така не оскърбява Бога, както разделенията в Църквата… Един свят мъж е казал нещо, което би могло да изглежда дръзко, ако не е било казано от него. А какво именно? Той е казал, че този грях не може да се изглади дори с мъченическа кръв“.

[5] Преподобни Никодим Святогорец. Пидалион. 17 правило на събора, състоял се в храма на светите апостоли и получил названието Двукратен. Правило 13. Т. 3. Екатеринбург, 2019. С. 31.

[6] Пак там. Правила на Лаодикийския събор. Правило 33. Т. 3 С. 173.

[7] Пак там. Правила на Антиохийския събор. Правило 2. Т.3. С. 126

[8] Пак там. Правила на Антиохийския събор. Правило 4. Т.3. С 128.