images?q=tbn:ANd9GcTVVKorEtpGV7eQeW8wQzEaSGBMG8HK-Wm9zw&s Всемирното Православие - ЕП. АЛЕКСАНДЪР МИЛЕАНТ: СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ ЗА ЦЪРКВАТАНЕБЕСНО-ЗЕМНАТА ЦЪРКВА

Универсалността на Църквата не се ограничава с физическия свят, а се простира и в небесния свят. Бог Отец  „съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа“. Той е „по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“ (Еф.1:10; 21-23).

 

„Понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството, и вие сте пълни чрез Него, Който е Глава на всяко началство и власт“ (Кол.2:9-10). Църквата е организация, обхващаща цялата вселена.

За славата на тържествуващата Църква във ветхозаветното Писание се говори на няколко места:  Ис.26:1-21; 27:1-13; Ис.52:1-2; Ис.60:1-5; Ис. 61:10-11; Ис. 62:1–5; а в новозаветното Писание – в  Еф. 1:10,21-23; Кол. 2:9-10.

Свети апостол Павел пише на вярващите: „Вие пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство, и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която по-добре говори от Авелевата. (Евр. 12:22-24).

Видението за славата на светиите на небето и тяхното участие в съдбите на Църквата на земята е описано в: Откр.5:9-14; Откр. 6:9-11; Откр. 7:9-12; Откр. 8:2-6; Откр. 11:15-19; Откр. 12:10-12; Откр. 14:1-5; Откр. 14:12-13; 15:2-4.

  

НЕПОБЕДИМОСТ НА ЦЪРКВАТА

Дяволът и неговите слуги се борят с Църквата, съблазнявайки вярващите. Физическата страна на борбата има второстепенно значение. Неговата цел е да посее заблуждение (ерес), да откъсне от единството и да въвлече в грях. Бог помага на вярващите да разберат хитростите на врага и да устоят против изкушенията. Казано е, че дяволът не може да надделее над Църквата, и тя ще пребъде до края на съществуването на света. Нашето оръжие срещу дявола е вярата, верността ни към Бога, надеждата ни на Бога, молитвата, търпението, мъжеството, постоянството и любовта.

Текстове за духовната война в Библията: Еф.6:10-18; 1Пет.5:8; Дан.2:34-44; Мат. 16:18; Мат. 28:18-20; 2Тим.2:16-19; Мат.10:30.

 

 

Утешение на вярващите по време на изпитания:

„Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни“ (Мат.10:29-31). Христос говори: „и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми“ (Иоан.10:28). „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата“. (Лука.10:19-20). „Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:11-18; Дан. 2:44).

Христос се обръща към св. апостол Петър: „И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат.16:18). А на апостолите казва: „даде Ми се всяка власт на небето и на земята… Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат.28:18-20).

„Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: „позна Господ Своите“; и: „да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне“ (2Тим. 2:19).

 

СВОЙСТВА НА ЦЪРКВАТА: ПРЕБИВАВАНЕТО Ѝ В ИСТИНАТА И СВЕТОСТТА

Истината и благодатта са най-важните свойства на Църквата, нейното съкровище. Без тях Църквата престава да бъде Църква.

Виж следните текстове от Свещеното Писание: Мат.23:2-3; Мат.18:18; Иоан.8:32; Иоан.14:6; Иоан.16:13-14; Иоан.17:17; Иоан.18:37; 1Иоан.5:6; 2Иоан.1:4; 3Иоан.1:4; Кор.2:9-10; Еф.4:4-6 („един е Бог, една е вярата“); 1Тим.3:15; 1Тим.6:3; 2Тим.1:13; Тит.1:9; Тит.2:1; Тит.2:8, Евр.10:23.

Дори ако духовните наставници не изпълняват това, на което учат, следва да бъде уважавано учението за истината: „На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат“ (Мат.23:2-3).

Господ заповядал на апостолите: „идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал… Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който е повярва, ще бъде осъден“ (Мат.28:19-20; Марк.16:15-16). „Познайте истината, и истината ще ви направи свободни“ (Иоан.8:32).

Иисус казал: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Иоан.14:6).

Истината е отличително свойство на Светия Дух: „Утешител, Дух на Истината… Той ще ви упъти на всяка истина“ (Иоан.16:13). Първосвещеническата молитва на Христа: „Освети ги с Твоята истина; Твоето слово е истина“ (Иоан.17:17). „Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми (Иоан.18:37). „Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) – не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува (за Него), понеже Духът е истина (1 Иоан.5:6). Истината е природата на Духа.

Отношението на апостолите към християнското учение: „Много се зарадвах, че намерих твои чеда да ходят в истината, според както получихме заповед от Отца“ (2 Иоан.1:4). „За мене няма по-голяма радост от тая - да чувам, че моите чеда ходят в истината“ (3 Иоан.1:4).

 

Светият Дух учил апостолите:

 „Но, както е писано: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии“ (1Кор.2:9-10; Ис.64:4).

Особено предстоятелите на Църквата трябва да познават истината и само нея да проповядват. Ап. Павел наставлява своите ученици Тимотей и Тит:

„В случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината“ (1Тим.3:15). „Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, той е помрачен от гордост, нищо не знае“ (1Тим.6:3-4). „Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса“ (2Тим.1:13). „Епископът трябва да е непорочен,…да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят“ (Тит.1:7-9). „Ти пък (Тите) говори онова, което е съгласно със здравото учение… слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас“ (Тит.2:1-8). „Нека държим неотклонно изповеданието на надеждата“ (Евр. 10:23).

Благодатта на Светия Дух освещава чедата на Църквата. Вярващите трябва да се стремят към святост.

Съответни текстове от Свещеното Писание: Мат.7:6; Мат.18:17; Мат.18:20, Мат.28:19; Иоан.1:14-16,17; Иоан.3:5-6; Иоан.4:13-14; Иоан.8:34; Иоан.14:16-17; Иоан.15:1-8 (за лозето); Иоан.16:7; Иоан.17:17; Деян.2:36-47; Деян.8:14-17; 1Пет.2:9; 1Пет.5:12; 1Иоан.1:3; Рим.5:1-2; Рим.11:16; Рим.6:22; 1Кор.1:7; 1Кор.3:16; 1Кор.6:11-19; 1Кор.7:14; Еф.5:25-27; Кол.3:11; 1Сол.4:3-7; 1Сол.5:19; 2Тим.2:21; Евр.4:16; Евр.12:7-10; Евр. 13:9-10.

 

(Откъс)

images?q=tbn:ANd9GcTVVKorEtpGV7eQeW8wQzEaSGBMG8HK-Wm9zw&s Всемирното Православие - ЕП. АЛЕКСАНДЪР МИЛЕАНТ: СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ ЗА ЦЪРКВАТА

Светата Православна Църква – корабът на спасението!