Дълбоко важният и тайнствен догмат за троичността в Лицата на Единия Бог отличава нашата християнска религия от всички други.

Цели хилядолетия е живял богоизбраният еврейски народ, вярвайки в Единия Бог – явилият Своето всемогъщество и непостижима премъдрост в сътворението на вселената; Своята правда – във всемирния потоп; Своето милосърдие и любов към Своя народ – в чудесното извеждане на евреите от дългия египетски плен, в преминаването през Червено море; в беседите на планината Синай с великия пророк Мойсей и в даруваните чрез него Десет Свой заповеди, и в много, много други велики събития,

за които с голяма сила говори св. апостол Павел в Посланието до римляните: „...онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията...“(Рим. 1:19–20).

Много столетия е живял богоизбраният еврейски народ с такава вяра в Единия Йехова, нищо не знаейки за Неговата Троичност в Лицата и чак тогава, когато Предвечният Божий Син, второто лице на Светата Троица, се въплъти от Пресветата Дева Мария, проповядва Евангелието на правдата, когато бе разпнат на кръста и в третия ден възкръсна и след 40 дни се възнесе от земята на небето – чак тогава познаха повярвалите в Него с цялото си сърце, че Той – преди битието на света е Роденият от Отца Негов Единосъщен Син.

За Пресветия Дух – Третото Лице на Пресветата Троица, почти нищо не са знаели във Ветхия завет. Само великите праведници, като Ной, Авраам, Исаак, Яков, като псалмопевеца Давид, са усещали в сърцата си диханието на Светия Дух. А великите пророци са възприемали от Него дълбоките тайни на своите пророчества и са живели в близко общение с Него.

Но ето, във великия ден на Петдесетница за първи път се явил на света Дух Свети в осезаем и явен образ, слизайки от небето над Христовите апостоли във вид на огнени езици при мощен шум, като че носен от бурен вятър.

Тези огнени езици изгорили в душите и сърцата им всичко нечисто, всякакъв страх и боязливост, и съвършено ги преродили. Светият Дух напомнил на всички им, че някога са чували за Господа Иисуса Христа, и им дал нечувана за света мъдрост и чудесния дар да говорят на езиците на всички тогавашни народи, до които те щели да донесат проповедта на Евангелието.

Той им дал чудесното знание на цялото Свещено Писание. Дал им и огромни сили да опровергават цялото езическо мъдруване. А любимия апостол Христов Иоан поставил неизмеримо по-високо от всички богослови в света, давайки му възможност да напише изумяващото ни със своята дълбочина четвърто Евангелие.

Наистина, и в деня на Кръщението Христово в Йордан, Светият Дух се явил във вид на гълъб, спускащ се от небето над главата на излизащия от водите Иисус Христос, но това е било несравнимо по-малко ясно явление на Светия Дух, отколкото съшествието му в деня на Петдесетница във вид на огнени езици над главите апостолски.

С подобна яснота то никога повече не се е повторило.

Ето защо денят на съшествието на Светия Дух над апостолите ние отбелязваме и като ден на Светата Троица.

Напомням ви и необикновените слова на св. апостол Павел в Първото послание до Коринтяните, думи удивителни и крайно важни за нас: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“ (1Кор. 3:16).

О, какво говориш ти, велики Павле?! Нима и в нашите сърца низхожда Светият Дух?

О, да! Дълбоко истинни са Павловите думи, и тях ги потвърждава с голяма сила любимият апостол Христов Иоан в своето Първо съборно послание, в което намираме дълбоко утешителните за нас думи за това, с какви благодатни изменения за сърцата ни е съпроводено тихото и незабележимо съшествие в тях на Духа Светаго. (1Иоан. 2:3–4).

Ако с цялото си сърце вярваме в нашия Господ Иисуса Христа и изпълняваме заповедите Му, то нас ще ни възлюбят и Неговият Отец Небесен, и Светият Дух и ще се вселят в сърцата ни и Той Сам с Отца и Духа Светаго и ние се превръщаме в храмове Божий (Иоан. 14:23).

Това касае бавното, но сигурно освобождаване наше от всяка сквернота на плътта и духа. Ние ставаме смирени и кротки, тихи и мълчаливи, милосърдни и правдиви, любещи ближните си.

Това тихо общение със Светия Дух да бъде за всички ви, духовни мои деца, цел на живота ви, да бъде вашата дълбока и тиха радост.

Заслужете великото щастие да бъдете храмове Божии и обители на Светия Дух, и Той ще ви защити от всяко зло и съблазън на този свят, и ще ви даде вечната радост и вечния покой. Амин.

 + + +

Проповед на свети Лука Войно-Ясенецки за празника на Свети Дух, произнесена през далечната 1958 г., но актуална за всички времена.