Човек трябва по всякакъв начин да се старае да запази душевния си мир и да не се възмущава от оскърбленията на другите; за целта е нужно всячески да се старае да сдържа гнева и чрез вниманието да пази ума и сърцето от непристойни движения.

За това е нужно човек да понася оскърбленията от другите равнодушно и да придобие такова разположение, колкото и да го засягат обидите им.

Упражнение в този дух може да донесе на човешкото сърце тишина и да го направи жилище на Самия Бог.

Образец на такова незлобие виждаме в житието на свети Григорий Чудотворец, от когото една блудница изисквала публично възмездие за уж извършен с нея грях; а той, без ни най-малко да ѝ се ядоса, кротко казал на един свой приятел: „Заплати ѝ веднага цената, дай ѝ колкото иска“. Щом жената приела неправедното заплащане, била подложена на бесовско нападение. А светителят изгонил с молитва беса от нея.

Ако пък е невъзможно човек да не се възмути, тогава, в краен случай, е необходимо да се старае да си удържи езика, според псалмопевеца: „Потресен съм и не мога да говоря“ (Пс.76:5).

В този случай можем да вземем за образец свети Спиридон Тримитунтски и преподобни Ефрем Сирин. Първият понесъл така оскърблението: когато по молба на гръцкия цар той влязъл в двореца, един от слугите, които били в царския палат, като го сметнал за просяк, му се надсмял, не го пуснал, а след това му ударил шамар.

Свети Спиридон, бидейки незлобив, според словото Господне, му обърнал и другата си страна (вж. Мат. 5:39). Преподобни Ефрем, постейки в пустинята, бил лишен от храна от ученика си по такъв начин: носейки му храната, ученикът, без да иска, счупил съда. Виждайки натъжения ученик, преподобният му казал: „Не скърби, брате, щом храната не поиска да дойде при нас, тогава ние ще отидем при нея“ и отишъл, седнал при счупения съд и събирайки храната, започнал да яде. Така се запазил безгневен.

А по какъв начин се побеждава гневът, може да се види от житието на свети Паисий Велики, който молил явилия му се Господ Иисус Христос да го освободи от гнева. Спасителят му казал: „Ако искаш да победиш гнева и яростта, нищо не пожелавай, никого не мрази и никого не унижавай“.

За да запази човек душевния си мир, трябва да прогонва от себе си унинието и да се старае да има радостен дух, а не печален, според думите на Сирах: „защото скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма“ (Сир.30:25).

Когато на човек не му достигат много от потребните за тялото неща, е трудно да победи унинието. Но това, разбира се, се отнася за слабите души.

За запазването на душевен мир по всякакъв начин трябва да се избягва осъждането на другите. С неосъждане и мълчание се запазва душевният мир. Когато се намира в такова устроение, човек получава Божествени откровения.

За да се избави от осъждане, всеки да внимава над себе си, да не приема от никого лоши новини и да бъде мъртъв за всичко.

За запазване на душевния мир е необходимо по-често човек да влиза в себе си и да пита: „Къде съм аз?“

При това трябва да наблюдавате телесните чувства, особено зрението, да служат на вътрешния човек и да не развличат душата с чувствени предмети, защото благодатни дарования получават именно тези, които извършват вътрешната молитва (Господи Иисусе Христе, помилуй ме!) и бдят над душите си.