Постът е добър учител:
1) Той дава скоро на всеки постещ да разбере, че на всеки човек са му нужни съвсем малко храна и питие, и че като цяло сме лакоми и ядем и пием много повече отколкото природата ни се нуждае.
2) Посочва всички немощи на нашата душа, всичките ѝ слабости, недостатъци, грехове и страсти, както започващата да се пречиства мътна, застояла вода разкрива какви гадини се въдят в нея или какъв боклук се е събрал.
„Колкото е по-дълъг постът, толкова по-добре се лекуваме, колкото по-продължително е попрището на въздържанието, толкова по-обилно придобиваме спасение. През дните на поста Бог особено се умилостивява, недостатъците се възпълват и благочестието се награждава“.
Блажени Августин
Прочети още: КОЛКОТО ПО-ДЪЛГО ПОСТИМ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ СЕ ЛЕКУВАМЕ
… И ето че в този ден, в тези дни, в тази година духът на св. Климент тревожи нашето съзнание, връща ни към миналото, заставя ни да се вслушваме в онова, което изричаме, да се вчитаме в онова, което се печата, да се замисляме над онова, което ни се внушава.
Прочети още: „ДУХЪТ НА СВ. КЛИМЕНТ И СВ. КЛИМЕНТ В НАШАТА ДУХОВНОСТ“
Синайската планина се намира на 430 км от Кайро, в пустинята Камениста Арабия в Египет. Тук, на полуострова, образуван от двата притока на Червено море, дошли евреите в третия месец след излизането им от Египет. От върха на планината Бог им дал чрез Моисей скрижалите с 10-те Божии заповеди.
Прочети още: СИНАЙСКИЯТ МАНАСТИР „СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЕКАТЕРИНА“
След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често „четиридесетница на ап. Филип“. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.
Това, което се случва сега с епидемията от коронавирус, е съблазън. Тежко изпитание за християните. Мнозина се страхуват да не се заразят и питат, може ли човек да се зарази чрез Причастието. Ще кажа така: когато се причастявате с вяра, смирение, чувство за своята греховност, тогава идва голяма благодат. Тя прогонва всяка инфекция, физическа или духовна.
Прочети още: МОРФОСКИЯТ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ: „ПРИЧАСТЯВАЩИЯТ СЕ ДОСТОЙНО НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕ"
С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят, където бива съдена на т.нар Частен Божий съд. Там се определя временно задгробната ѝ участ, до Второто Христово пришествие. Има два Божии съда: Частен и Всеобщ. Между тях съществуват следните разлики:
1). Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек поотделно. Съгласно думите на св. ап. Павел: На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд (Евр. 9:27), а Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнъж – и живите, и възкресените мъртви.
За нас е крайно назидателно да знаем какви грехове се разследват на всяко митарство, за да ги избягваме или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време. Защото, ако се окаже на някои митарства, че сме виновни в разследваните там грехове, веднага демоните ще добият власт над душите ни и ще ни завлекат в адските тъмници…
Прочети още: 20-ТЕ МИТАРСТВА, ПРЕЗ КОИТО ПРЕМИНАВА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА
Да си спомним за тихия подвиг на свещеномъченик Димитър от с. Чаир, дн. с. Камен, Великотърновско. Срещу забравата за него народът ни е сътворил песен.
Ние ходим no земя, пропита с мъченическа кръв и no стъпкитe на светци, за които често не знаем нищо или съвсем малко. През 1850-1859 г. в с. Чаиркьой (дн. с. Камен, Великотърновско) поп Димитър Николов Кочев се занимавал не само с духовното обгрижване, но и с просвещението на своето паство. Ведно с други свои съселяни християни построил черква и килийно училище в селото. С това предизвикал гнева на някои турци и бил изгорен жив на клада-листница между селата Асеново и Николаево.
Мъченическият подвиг на Зографските монаси и миряни, загинали на 10 октомври преди 741 години, е особено важен от гледна точка на духовното състояние на съвременните православни християни. Много от тях са изкушавани от различни интерпретации на вярата, водещи до размиване на спасителните догмати и устои на Православната Църква, а като резултат – за тях остава опасността от погиване на безсмъртната им душа.
Прочети още: СЛОВО ЗА ПОДВИГА НА СВЕТИТЕ ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ЗОГРАФСКИ ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦИ