– Отче, една четиридесетгодишна госпожа, майка на пораснали деца, забременяла и сега е вече в третия месец. Нейният мъж настоява да абортира и заплашва, че в противен случай ще се разведе с нея.

– Ако тя направи аборт, за него ще заплатят другите ѝ деца – с болести и нещастни случаи. Сега родителите убиват децата си с аборти и се лишават от Божието благословение.

Прочети още: ПРЕПОДОБНИ ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ: СТРАШНИЯТ ГРЯХ НА АБОРТА

Свети пророк Илия, се казва в Свещеното Писание, бил човек като нас; но той се помолил на Бога, и небето се затворило, нямало дъжд (Иак. 5:17). Небето било подобно на нажежена мед. С това пророк Илия наказал хората заради нечестието и отстъплението от вярата. Отново се помолил пророкът, и завалял дъжд. Сякаш земята широко отворила устата си, изсъхнала от жажда, и започнала да пие живителната влага. Мъртвите пустини се превърнали в зелени ливади и поля.

Прочети още: ЗА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ И ВРЕДАТА ОТ МНОГОСЛОВИЕТО

Събитията, поставили началото на прославянето на иконата на Божията майка „Троеручица“, се отнасят към VIII век, към времената на иконоборството. Воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт.

Само извън пределите на византийските земи, в мюсюлманския Дамаск, християните не били притеснявани заради почитането на икони.

Прочети още: СКАЗАНИЕ ЗА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, НАРЕЧЕНА ТРОЕРУЧИЦА, НАМИРАЩА СЕ В...

„Петре и Павле, събрали се в Рим, посетете, укрепете и утвърдете нас” („Петр и Павел, от Рима сошедшися, посетите, укрепите и утвердите нас") – така се говори в едно от празничните песнопения, посветени на първовърховните апостоли Петър и Павел.

Тези светии се изобразяват заедно върху иконите, били са убити на едно и също място, но техният живот и път към Христос са много различни.

Прочети още: СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ – ДВА ПЪТЯ КЪМ БОГА

Изгряха днес за нас светилата велики и незалязващи, Църквата веселящи и вселената просветляващи – Петър и Павел: на Троицата – служебната двоица избраници; на лика апостолски – върховните; на множеството ученическо – превъзходните; на тъмата – прогонителите; към светлината – предводителите; на Царството – наследниците; на Евангелието – проповедниците; на Вишния Йерусалим – гражданите, раните на Господа Иисуса по тялото си носещи, ранени от бесовете изцеляващи; лекарите, голямото разложение лекуващи; тези, които, изпратени когато бъдат като овце сред вълци, и вълчата свирепост в овча кротост превръщат; двоицата, разделена чрез телата и съединена чрез Духа, Евангелието, ревността, усърдието и образа на кончината.

Прочети още: ПОХВАЛА ЗА СВЕТИТЕ И ВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

31–34 г. след Рождество Христово – Савел, бъдещият св. ап. Павел пази дрехите на тези, които убиват с камъни св. архидякон Стефан (Деян. 7:58)

Обръщането на св. ап. Павел във вярата (Деян. 22, 3-21) (Гал. 1, 11-17).

32–34 г. Св. апостол  Павел е в Дамаск. Пътуване до Арабия. Връщане в Дамаск (Гал.1:17).

34–35 г. Първо посещение на Йерусалим. Запознанство със св. апостол Петър (Деян.9:26, 29, 22:17-21; Гал.1:18-19).

Прочети още: ХРОНОЛОГИЯ НА ЖИВОТА НА СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Постът се нарича още „Апостолски“, а в миналото – „Пост след Петдесетница“, за да напомня за примера на Христовите апостоли, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целия свят.

Прочети още: ЗАПОЧНА ПЕТРОВИЯТ ПОСТ

Книгата на Паисий е озаглавена: История славяноболгарская о народе и о царей и светих болгарских и о всех деяния и бития болгарская.

Най-напред Паисий излага важността на историята, изтъква, че тя има голямо възпитателно значение. Чрез нея човек престава да бъде прост и незнаещ. След като е изучил историята на своя народ, той няма да се срамува, когато го питат нещо от нея, а ще може да отговори. Изучаването на историята може да ни достави умствена наслада, понеже историческите сведения ни дават възможност да хвърлим поглед от високо върху далечното и близкото минало на народите, върху всичко онова, което се е вършило и се върши. От историята ние можем да извлечем ценна поука, можем да се приучим да управляваме себе си, да черпим подкрепа в несретите на живота, да побеждаваме враговете си, да укротяваме размирниците и да живеем в мир.

Прочети още: ОСНОВНИ МОТИВИ В ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Въведение: Дихотомиите (двуразделянията) на дявола и техният край

Изпитаната и постоянна тактика на врага на човешкото спасение в Христос е да ограничи избора на човека до две възможности, които изглеждат противоположни, и да блокира представата за всяка друга възможност или да я изключи като непрактична или несъстоятелна. Например, човек да постъпва рационално, или ирационално, а свръхрационалното не е възможност. Друго подобно, човек трябва да бъде или сляпо послушен, или своеволен и непокорен, истинското послушание се отхвърля. Или, в по-широк план, на африканците той представя ужасяващата черна магия, а като спасение от нея – „добрата“ бяла магия. Или пък, за обеднелите маси, алчността на капитализма се компенсира и поправя с „равенството“ и „братството“ на комунизма.

Прочети още: ПЕРНИАЛИЗМЪТ (ВЕЧНАТА ФИЛОСОФИЯ): КРАЯТ НА ИКУМЕНИЗМА И ТРАНСЦЕНДЕНТНОТО ЕДИНСТВО НА РЕЛИГИИТЕ

В научното издание на житието на свети Ефрем, патриарх Сръбски, се казва, че бил родом „из областта на българското царство, Тирската страна“. В България няма „Тирска страна“, а трябва да е Трънската. Той се родил през 1311 г. през царуването на българския цар Михаил Шишман, на сръбския крал св. Стефан Милутин и византийския император Андроник Палеолог. Син на свещеник и възпитан в благочестие, той пожелал да се посвети на монашески живот. Но понеже родителите му се възпротивили, той – насърчен от едно свое съновидение – избягал от тях, бил постриган в монашество на 23-годишна възраст и постъпил на постоянно пребиваване в атонския Хилендарски манастир.

Прочети още: СВЕТИ ЕФРЕМ, ПАТРИАРХ СРЪБСКИ, БЪЛГАРИН