Нашият Господ, като добър градинар, реди Църквата си, за да получи по-добър плод. Така, като ни предпазва от зло, Той непрестанно ни внушава да правим добри дела, докато е време, и докато самото добро, по Божия милост, е в наша власт.
Прочети още: ЗА МИЛОСЪРДИЕТО НА САРЕПТСКАТА ВДОВИЦА И НАГРАДАТА Ѝ
Монасите и монахините не се вкочанясват след смъртта. Както е гъвкаво тялото на човек, когато спи, тъй е и тялото на монаха след смъртта. То не се вкочанясва както светският човек, чието тяло става като дървено. Колкото и часове, колкото и дни да изминат преди погребението – монахът сякаш спи.
Прочети още: СТАРЕЦЪТ ЕФРЕМ (АРИЗОНСКИ) ЗА ТАЙНСТВОТО НА МОНАШЕСТВОТО
О, ако знаехме какво е Божието дълготърпение! Сто години били нужни, за да бъде направен Ноевият ковчег (вж. Бит. 5:32 и нататък). Нима не можеше Бог да направи един ковчег за по-малко време? Но Бог оставил Ной да се мъчи сто години, за да разберат и останалите и да се покаят.
Прочети още: ПРЕП. ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ: „БОГ ДА ДАДЕ ПОКАЯНИЕ”
В България исихазмът (от гръцки: ἡσυχασμός, от ἡσυχία, спокойствие, тишина, уединение) процъфтял през Второто българско царство (1185-1393). Св. Григорий Палама бил апологетът на исихазма и богословът, а св. Григорий Синаит – учителят и практическият наставник на множество ученици, между които и редица българи.
Благовестието за Църквата и живота в нея
Бог даде на човека най-великото, което можеше да му даде, като стана човек и навеки остана Богочовек във всички видими и невидими светове. Мъничкото човешко същество побра в себе си всецелия, невместим и навсякъде безграничен Бог.
Затова Богочовекът Христос е най-загадъчното същество във всички човешки светове.
Освен дните за помен на всеки покойник в близост след смъртта му, има и дни за помен общо за всички покойници. Това са дните на тъй наречените Задушници. Те водят началото си от апостолски времена. Древните християни в тия дни се събирали наедно на гробищата, както и днес, за помен на умрелите.
И тези общи дни за помен са винаги в съботен ден. Събота – еврейска дума, означава „покой, отдих“ (Бит. 2:3).
Спасението означава спасение от греха и смъртта. Но гръцката дума soteria, която превеждаме като „спасение“, в гръцкия език има друг смисъл; във всеки случай, извиква други асоциации. Коренът на тази дума е „so“. Има доста думи с този корен. Най-разбираем ще бъде неговият смисъл от прилагателното със същия корен – soos, тоест „цял, цялостен, здрав“.
Прочети още: КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА „СПАСЕНИЕ“? ОТ КОГО, ИЛИ ОТ КАКВО?
Дядото ме наричаше Елисавета. При него ме заведе една благочестива християнка, която работеше в Синода. Тя търсела изповедник, защото по времето на всеобщо доносничество било много сериозен въпрос, от една страна, да се грижи за спасението си, от друга страна, е съществувала реална опасност да попадне на лъжедуховник. Било точно по време на гоненията срещу Църквата.
Прочети още: „ОТИВАХ ПРИ СТАРЕЦА НАЗАРИЙ КАТО ПРИ РОДЕН ДЯДО”
Христо Ботев издава и разпространява "Календарь за година 1875", който представлява лист за окачване на стената с образа на Хаджи Димитър и Ботевата песен за него.
Календарът е поместен като особена ценност в неговите "Съчинения", издадени през 1907 г. в София под редакцията на дъщерята на поета Иванка Хр. Ботева.
Преподобни Амвросий Оптински
2. „Не притискай децата си. Това, което искаш да им кажеш, го кажи в молитвата. Децата не чуват с ушите си. Само когато дойде Божествената благодат и ги просвети, те слушат това, което искаме да им кажем. Когато искаш да кажеш нещо на децата си, кажи го на св. Богородица, и тя всичко ще устрои.