До Негово Светейшество
Светейшия Кирил
Патриарх Московски и на цяла Русия

До членовете на Архиерейския Събор
на Руската православна църква

24 ноември 2017 г. 
№ 39/К                                                                             
 

Ваше Светейшество!

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства!

Проектът за нов Катехизис на РПЦ предизвика голям отзвук и породи оживени дискусии в православните среди. 

В рамките на неговото обсъждане в Москва от 8 до 20 октомври т. г. се състояха богословски конференции с участието на авторитетни свещеници и миряни, от които проектът за Катехизис бе подложен на детайлен разбор и сериозна критика.

Преобладаващото мнозинство участници в обсъждането отбелязаха, че той съдържа твърде неточни и двусмислени формулировки, недопустими недомлъвки, а в редица случаи - и директни изопачавания в изложението на православното вероучение. В частност:

1. Текстът на новия Катехизис е наречен „продукт на съборния разум на Църквата“. Това отъждествяване на колективния разум на групата специалисти със съборния разум на Църквата е нечувано нововъведение, без прецедент в историята на Църквата. Освен това е и свидетелство за прекомерната самоувереност на някакви там „десетки специалисти“, представящи се за глас на Църквата.

2. В проекта се говори много за древните ереси, но не се дава ясна оценка на съвременните ереси. Няма и ясна оценка за такива явления, като разколи, униатство, псевдорелигиозни секти, врачуване, магия, обръщане към нечисти сили. Няма оценка на нехристиянските религии.

3. Нищо не се казва за най-важните еклезиологични проблеми – границите на Църквата и понятието за ерес. Не се определя отношението на Православната църква към еретиците, не се привеждат становища за възможността да се спасят еретиците и възможността за спасение извън каноничните граници на Православната църква. Необходимо е ясно да се говори за невъзможността за спасение на еретици и отпаднали от Православната църква.

4. В текста се прави опит да бъде лишено Свещеното Предание от статута му на Божие Откровение, както и да се редуцира съдържанието му до творения „на отци и учители на Църквата“.А православният възглед по разглеждания въпрос винаги е бил такъв: всички деяния на общопризнатите Събори, всички творения на светците, независимо от видовете святост, както и всички канонични правила и богослужебни текстове – съставляват Свещеното Предание, което е част от Божието Откровение. Изключения правят само мненията, осъдени от църковните Събори или от повечето светци.

5. Особено възражение в сегашния текст на този раздел предизвикат думите: „В светоотеческите писания трябва да се различава това, което се е казвало от техните автори от лицето на Църквата и изразяващото общоцърковното учение, от частните богословски мнения“.

В действителност, никаква практика на разделяне на думите на светците на „казано от името на Църквата“ и всичко останало не е съществувало нито в древността, нито в близките столетия. Гласът на светците е гласът на Църквата. Тук е видно косвеното заимстване от католическия принцип ex cathedra, което е недопустимо за православното богословие.

6. В текста без основание се твърди: „Вероучителните съчинения от XVII–XIX век, понякога наричани „символически книги“, притежават авторитет в тази мяра, в която те съответстват на учението на светите отци и учители на древната Църква“.

Никога в Православната църква с критерий за правилност на мненията на светите отци не се е наричало съответствието на неговите възгледи на учението на отците от древната Църква, защото светецът от всяка една епоха е познавал лично Бога, а Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки (Евр 13:8). Нещо повече, самото понятие „древна Църква“ няма ясни граници, затова неговата употреба неизбежно води до размиване на критериите за това, кое се отнася до Свещеното Предание и кое не. Фактически се предоставя на самия читател правото да съди за светостта, която притежава или не притежава даден авторитет.

7. В § 7.4 глава I се съдържа антиевангелската, противоречаща на истинското християнство доктрина на „сотериологическия агностицизъм“ – учението за това, че ние, видите ли, не знаем ще влязат ли в Царството Божие инаковерците и невярващите.

Но в Писанието и Преданието Господ пределно ясно ни е открил това. Споменатото учение обезсмисля и вярата, и проповедта на Църквата. Негов източник е греховното намерение да се угажда на „мира сего“, да се избягват изобличенията за зловерие и неверие, с цел безконфликтното съществуване с техните представители, особено облечените с власт и сила. Така се погубват душите на хората, в това число и душите на тези хора, на които се иска да се угоди.

8. В текста се запазват положения, които могат да се възприемат като оправдаващи лъжливата теория за „разпространение“ на спасението над хората, които не са повярвали в Христа, както и за еретиците и разколниците. Така във втори раздел на § 6.3 се съдържат думи, които могат да бъдат изтълкувани в полза на учението за „всеобщо спасение“, уж въз основата на древни твърдения за това, че изкуплението обхваща цялото човечество. Всъщност то действително дава на всички хора възможност за спасение, но само при условието на вяра в Христос.

9. Авторите на проекта напълно премълчават учението на Църквата за посмъртната участ на еретиците и разколниците.

В текста трябва да бъде директно казано: „Еретиците и разколниците, като отлъчени от Православната църква, не могат да влязат в Царството Божие, освен ако не се покаят за своите заблуждения и не се присъединят към Църквата, извън която няма спасителни тайнства, съединяващи с Христа. Без това спасението е невъзможно нито в сегашния, нито в бъдещия век“. ,

10. В § 7.1 се говори: „Душите на починалите пребивават в очакване на Всеобщия съд“. Правилно е цитиран синаксарът, където се твърди, че до Страшния съд душите на праведниците и на грешниците прибивават отделно, при това първите – в радостта на упованието, а вторите – в мъката на очакването на наказания. Следва по-ясно да бъде отразено православното учение за съда след смъртта и митарствата, както и за мъченията на грешниците преди Страшния съд.

11. В забележката към втори раздел на § 2.1, глава II се твърди: „С течение на времето, съответно с условията на променящите се реалности на живота, Църквата и нейното отношение с външния свят, в новите канонични документи на Църквата някои канонични установления могат да бъдат променяни и коригирани“.

Това съждение противоречи на решенията на Вселенските събори, неподлежащи на отмяна или промяна, поради което е неправославно и трябва да бъде изключено от текста.

12. Сериозни възражения предизвикват фрагментите от текста, засягащи учението за първородния грях и изкуплението. Така например, се игнорира традиционното православно учение за Божието наказание и проклятие, последвали по причина на първородния грях.

Доколкото авторите не казват нищо за наказанието и осъждането за престъплението на Адам и Ева, а говорят за смъртта по необходимост, то това напомня учението на древните пелагиани.

13. В текста не се говори нищо за Божието наказание, сякаш Свещеното Писание и Свещеното Предание не учат за него. В края на § 3.4, част I смятаме за уместно да бъде поставен раздел: „Божието наказание“.

14. Последните четири абзаца на параграф § 6.8 излагат новото църковно учение за допустимостта от венчание на второбрачни и третобрачни, позовавайки се на Основи на социалната концепция на Руската православна църква, установявайки в качеството им на убедителни причини за този „църковен развод“ на много неканонични причини, дори за „виновната“ в прелюбодеяние страна. Освен това предизвиква недоумение опитът на авторите на проекта в последния абзац на този параграф да въведат невижданото по-рано условие за анулиране от страна на архиереите на броя на преди това сключените църковни бракове на миряните: „Ако предишните бракове са били сключени преди съзнателното идване в Църквата“. Понятието „съзнателно идване в Църквата“ не може да бъде аналог на едното кръщение за опрощаване на греховете.

15. Възниква сериозният въпрос за целесъобразността от включване в проекта на Катехизиса на „Основни принципи на отношенията на Руската православна църква към инославието", като документ определено остарял, критикуван от мнозина в Църквата и нуждаещ се от преосмисляне и неприет в цялата пълнота на Православната църква. В инославна среда все повече се оформя реалността, противоречаща на Христовото Евангелие, Свещеното Предание на Църквата и основата на християнската нравственост. Така радикалният „теологически“ модернизъм често се съпровожда от кощунствено „благословение“ на така наречените еднополови бракове, ръкополагане на жени и явни содомити, както и лица, за които се твърди, че са „променили пола си“.

16. Недопустимо е в катехизис да се нарича с думата „брак" гражданската регистрация или другите форми на съжителство, неосветени от тайнството на Църквата, тъй като това забранява 26 Правило на св. Василий Велики: „Блудът не е брак, и дори не е начало на брак". Църквата не може да благославя или да одобрява греха, да го придружава със своите установления или ритуали. Приведените текстове за разторгване на брака (стр.301) не съответстват на Свещеното Писание и каноните на Църквата и са дадени без отправка към съответните канони.

Изводи:

1. Нашата Света Църква притежава безупречния Катехизис на св. Филарет (Дроздов), който в продължение на почти 200 години просвещава хората и им сочи пътя към вечното спасение. Нужен ли ни е новият Катехизис с такиви крайности, който ще доведе мнозина до смущение и възможно отпадане от вярата?

2. Не трябва в никакъв случай да се приема проектът на Катехизиса на РПЦ в представения вид, тъй като това може да провокира вътрешно-църковен разкол.

3. Този документ се нуждае от сериозна доработка, като се вземат предвид внесените забележки и предложения.

4. Проектът за Катехизис на РПЦ дори след внесените поправки не трябва да получава статут на вероучителен документ. Той може да бъде препоръчван като работен (справочен) материал за катехизаторите и преподавателите по закон Божи. При това трябва да бъдат отбелязани имената на конкретните автори на текста.

Във връзка с изложеното по-горе предлагаме на Събора да приеме следните решения:

1. Да не разглежда проекта на Катехизиса на РПЦ в по-нататъшни редакции.

2. Да поръча на Синодалната библейско-богословска комисия да подготви нова редакция на документа, отчитайки внесените поправки, с последващото му подлагане на широко обсъждане.

3. Да се върне към разглеждане на проекта за Катехизис на РПЦ в новата му редакция само след като се вземат предвид поправките и последващото широко вътрешно-църковно обсъждане.

С любов в Господа,  

__________________________

Владимир, митрополит Почаевски,

викарий на Киевска митрополия,

игумен на Свято-Успенската Почаевска лавра

с братята