Светите родни сестри Минодора, Митродора и Нимфодора живели в края на третия и началото на четвъртия век в областта Витиния, в северозападната част на Мала Азия. От най-ранните си години били християнки. Водени от желание да служат на Бога в чистота и девство, те се преселили на висок пустинен хълм до планината Пития, където бликали топли минерални извори.

Заради праведния им живот Господ ги дарил с чудотворство и с гореща молитва те започнали да помагат на  всички дошли при тях болни и страдащи хора. Станали известни като дивни церителки и помощнички на хората в бедите и неволите им.

 По това време забушувало жестоко гонение против християните и девойките не избегнали изправянето им пред съда. Дълго ги убеждавали  да се отрекат от Христа, заплашвали ги с най-ужасни мъчения, но трите сестри останали верни на своята вероизповед.

 Умъртвили с жесток побой най-голямата сестра Минодора. Тя издъхнала, като само се молела и славела Бога.

Митродора и Нимфодора били също жестоко мъчени. Накрая също били удостоени с мъченическа смърт. Хвърлили телата им в клада, за да изгорят. Тогава от небето паднал гръм, който поразил мъчителите им. Проливен дъжд угасил огъня.

Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб близо до топлите води. Това станало между  305 и 311 година.

По-късно била издигната църква над гроба им. Наречена била с техните имена – храм "Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора".