Дълго време светите праведни богоотци Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария.

Още от началото на VII век за това събитие има написан специален текст и беседа от св. Андрей Критски -  автор на църковни молитви и химни. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:

"Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, Който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше".

Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.

Тропар, глас 4

Днес оковите на безчадието се развързват,
защото Бог, като чу Йоаким и Анна, повече от надеждата,
явно им обеща да се роди Отроковицата, от която се роди Сам Неописаният,
Който, станал Човек, повели на ангелите да ѝ викат:
радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Кондак, глас 4

Вселената празнува днес Анниното зачатие,
дадено от Бога, защото тя роди родилата неизказано Словото.

Още сведения:

Света Ан­на, майката на Пресвета Богородица, била по-малката дъщеря на свещеник Мата­н от Вит­ле­е­м, про­изхождащ от Левиевото коляно. Тя била омъжена за св. Йоаким (па­метта им се отбелязва на  9 септември), ко­йто бил родом от Галия. Дълго време св. Анна била безплодна, но след 20 години, след горещите молитви на светите съпрузи, Ан­гел Гос­по­ден им възвестил за за­ча­тието на Дъщеря, в Която ще бъде благословен целият човешки род. За­ча­тието на св. Анна станало в Йерусалим, където се родила Пресветата Дева, наречена Мария.

Голяма част от иконите, посветени на зачатието на св. Анна, изобразяват Пресветата Дева, тъпчеща с крака змей. В долната част на иконата, отстрани, светите праведни богоотци Йоаким и Анна се изобразяват обикновено с вдигнати нагоре и молитвено поставени ръце; очите им са също устремени нагоре и съзерцават Божията Майка, Която сякаш плува във въздуха с разпрострени ръце; под Нейните стъпала е изобразен глобус, обвит със змия, означаващ дявола, който в лицето на падналите прародители се стреми да подчини под властта си цялата вселена.

Има и икони, на които св. Анна държи в лявата си ръка Пресветата Дева в младенческа възраст. Върху лицето на св. Анна е изобразено особено бла­го­го­ве­ние. В Русия от древни времена този празник се почита особено от бременните жени.

Църквата почита света Анна няколко пъти през годината:

• на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоменаваме Нейните родители - свв. Йоаким и Анна,

  на 9 декември, днес, когато празнуваме Зачатието на св. Анна, когато тя зачена Пресвета Богородица 

  на 25 юли - денят на Успението ѝ.