В „Кратка  енциклопедия" Тракийска древност"", изд. „Аргес", С., 1993, стр. 189, за тракийските мъченици християни пише: „Определението за мъченичество принадлежи на Тертулиан /ок. 160 - след 220 г./: „Ние говорим публично сред изтезания и мъчения, когато кръв струи от нашите рани и изповядваме гласно, че обожаваме Бога чрез Христа" /Tert., Apol. ХХL/...

... Досега са известни около 250 мъченици от Мизия, Тракия, Македония и Малка Скития. Най-ранно е житието на мъченицата Севастиана от Марцианополис (разположен при девненските извори - бел.ред.), загинала по времето на Домициан /81-96 г./. По-известни мъченици са: Мелитина от Марцианополис, загинала при Антонин Пий, и Асклепиодота от Марционополис, загинала при  Максимин.

Известни са и житията на Максим, Квинталиан и Дадас от Дуросторум /дн. гр. Силистра/, загинали при Максимин, на Дазий и Тезилий, загинали при Диоклециан /284 - 305 г./, на Исихий, убит при Александър Север /222 - 235 г./; на Хермес от Бонония /дн. гр. Видин/, загинал при  Лициний /308 - 324 г./; на Зосим от Аполония, загинал при Траян Деций /249 -251 г./, на Монтан от Сирмиум /дн. Сремска Митровица/, загинал при Диоклециан; на 40 мъченици от Сирмиум и околностите; на Хермила и Стратоник от Сингидунум /дн. гр Белград/, загинали при Лициний и много други …

Култът към тракийските мъченици се разпространява особено след втората половина на 4 век. На места се строят храмове – мартириуми (параклиси с мощи на мъченици), а в църквите – специални съдове (реликварии, мощехранителници), където се пазят свети чудотворни мощи“.

В „ЖИТИЯ НА СВЕТИИТЕ", м. септември, първо издание, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2001 г. , стр. 443, четем:

         В ПАМЕТ НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА СЕВАСТИАНА

Света Севастиана живеела при царуването на Домициан и била ученичка на свети апостол Павел. Хегемонът Георгий заповядал да я хванат в град Марцианопол. Тя била бита и хвърлена  в гореща пещ, но останала невредима. После я отвели в Ираклия /град в Тракия, на брега на Мраморно море/, където била повесена на едно дърво, а след това хвърлена на зверовете. Но тя останала невредима. Накрая главата ѝ била  отсечена с меч, а вместо кръв изтекло мляко. Според гръцки пролози тялото на мъченицата било хвърлено в морето, но три ангела  го отнесли в Ризист /Редест - в Тракия, на Мраморно море, днес Родос/.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Както беше казано, света мъченица Севастиана от Марцианополис е ученичка на св. апостол Павел и е убита по време на император Домициан /81 - 96 г./, който отстоявал абсолютизма на своята власт и „божествената“ си природа. Св. апостол Павел за първи път стъпва на Балканите през 52 г. след Христа и е убит мъченически през 67 година. Кога и къде св. Севастиана се е срещнала със св. ап. Павел и на каква възраст е била? Това би могло да се случи не по-рано от 37 година и най-вероятно след 52 година, следователно тя е загинала мъченически вече в зряла възраст.

И за една друга светица, просияла по нашите земи, чествана също на 16 септември, намираме сведения в „ЖИТИЯ НА СВЕТИИТЕ", м. септември, първо издание, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2001 г., стр. 444:

    В ПАМЕТ НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА  МЕЛИТИНА

Света Мелитина произхождала от град Марцианопол Тракийски и живяла при царуването  на Антонин, при хегемона Антиох. Тя извършила много чудеса - с молитвата си съборила идолите, съкрушила изображенията на Аполон и Херкулес и мнозина довела в истинската вяра. Обърнала в Христа жената на хегемона. Затова била посечена с меч. Отначало честното ѝ тяло останало непогребано.

Един македонец на име Акакий, който преминавал през това място на път за отечеството си, измолил да вземе нейните свети мощи, поставил ги в ковчеже и поискал да ги отнесе в отечеството си. По време на плаването той се разболял и починал. Когато корабът стигнал остров Лемнос /голям остров в Егейско море, който принадлежал към територията на Тракия, намиращ се на 87 мили от Атон/, там положили тялото на светата мъченица. Около  нейната гробница е погребано и тялото на  Акакий.     

+    +    +

Непознаването на българската святост води до лъжливото внушение, че сме пришълци на земята ни - случайно минали и без следа отминали. Българската същност е българската святост.