Св. преподобен мъченик Евтимий вероятно е роден в Шумен в края на ХVІІІ в. Когато бил по работа в Букурещ, се запознал с бъдещия светец Игнатий Старозагорски. По-късно се завърнал в Шумен и по неизвестни причини приел исляма. Осъзнал прегрешението си и отишъл на Света Гора, където приел монашество и се подготвил за мъченически подвиг.
През 1814 г. в турско съдилище публично проклел исляма. Бил подложен на мъчения и убит на 22 март 1814 г.
Тялото му било отнесено от монаха Григорий на Атон. Мощите му били положени заедно с мощите на св. Игнатий Старозагорски в храм, посветен на двамата мъченици. /Вж. Подбрани извори за българската история - т. ІІІ, изд. Тангра, 2008 г./.
Малко известна икона в чест на тримата св. новомъченици Евтимий, Игнатий и Акакий се пази в Иверския скит на Света Гора - Атон. Евтимий в дясната си ръка държи върбов клон, а в лявата - мъченически кръст. Върбовото клонче е в ръката му вероятно защото мъчението му е започнало на Връбница /Цветница/. На големите християнски празници, особено на Великден, мюсюлманите дебнели да хванат някой християнин да го обрежат, забравяйки повелята на Корана, че „няма насилие в религията“. Известният османски пътешественик от XVII в. Евлия Челеби квалифицира тази практика като „един добродетелен стар обичай“ и „като чудесна традиция“.
В долния край на иконата е поместен на гръцки и славянски следният надпис: „Изписаната тази св. икона бе създадена със спомоществователството на йеродякон Манасий от Габрово, който се преименувал с монашеското име Онуфрий, и загина мъченически чрез посичане с меч на неговата /св./ глава в о-в Хиос в 1818 г. на 4 януари… Доситей грешния”. В десния ъгъл на иконата има надпис с името на зографа на славянски: „ръка на монаха Доситей от Печ-Сърбская, 1818 г.”.
Подвигът на двамата новомъченици и приятели – светите Евтимий Шуменски и Игнатий Старозагорски, се е помнел твърде силно сред тогавашните българи. Няколко десетилетия по-късно бъдещият Апостол на свободата Васил Левски, ставайки монах през 1858 г., приема името на Игнатий Старозагорски.
Тропар на св. преподобен мъченик Евтимий Шуменски, глас 4:
Самоотлъчил се от бащината православна вяра, ти, Евтимие, не намери богатство, нито пък ден покой. Размисли, съмнения и мъка терзаеха душата ти. И като слепец в мрака потърси изгубения път. Светъл лъч на вярата Христова те озари и отведе в светогорски манастир. С покаяние, изповед и твърда вяра в Христа ти намери покой за душата си и се подготви за изкупителния час. Пред агарянския съд ти прокле своето падение и поруга исляма. И понесе мъчения и смърт. Затова и ние днес, преподобни Евтимие, се прекланяме пред твоята светла памет.
Автор на тропара е г-н Никола Николов, дългогодишен диригент на църковния хор
в храм "Св. Възнесение Господне", гр. Шумен.
