1Header Всемирното Православие - В ПАМЕТ НА СВЕТИЯ НАШ ОТЕЦ АНДРЕЙ, АРХИЕПИСКОП КРИТСКИ[1]

Свети Андрей се родил в град Дамаск[2] и бил ням по рождение до седемгодишна възраст. Когато заедно с родителите си се причастил в църквата с божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови, при причастяването езикът му се развързал и той проговорил.

Христос, истинният Син Божий, изрекъл похвала на Себе Си чрез устата на това нямо дете, показал колко велика е силата, скрита в Пречистите Тайни. След като получил чрез светото Причастие дара на словото, блаженият Андрей бил даден да се учи на божествените книги, а в четиринадесетата година от живота си бил отведен в светия град Иерусалим за служене на Бога. Светейшият Иерусалимски патриарх го приел и го причислил към клира и след време го назначил, като разумен човек, за нотарий [3]. Свети Андрей водел много добродетелен живот, подвизавайки се в целомъдрие, въздържание и кротост, така че му се удивлявал и самият патриарх; той бил угоден на Бога и обичан от всички.

След много години при царуването на император Константин Погонат [4] в Константинопол бил свикан Шестият Вселенски събор на светите отци [5] против злочестивата ерес на монотелитите [6] - за която може по-подробно да се прочете в житието на преподобни Максим Изповедник [7]. На този събор от тогавашния светейши Иерусалимски патриарх Теодор бил изпратен и блаженият Андрей, който тогава бил в архидяконски сан; самият патриарх не могъл да отиде на събора в Константинопол, тъй като Иерусалим по това време бил под мюсюлманско владичество. Тогава блаженият Андрей, по благодатта на Светия Дух, с която бил изпълнен, станал известен на светите отци и на самия император. Те забелязали в него не само книжна премъдрост и дълбоко познаване на догматите на православната Църква, но и свят, богоугоден живот. Той се проявявал против еретиците като доблестен Христов воин и воювайки усърдно за благочестието, много помагал на събора на светите отци.

След завършването на събора свети Андрей се върнал в Иерусалим и пребивавал в обичайните си богоугодни занимания, грижейки се, по поръчение на патриарха, за сираците, хранейки странниците, служейки на болните. Във всичко това той бил толкова усърден и старателен, като че служел на Самия Христос. По-късно, при управлението на император Юстиниан II [8] Андрей бил назначен за архиепископ в Крит. Тук той бил светилник за света, осияващ Христовата Църква с боговдъхновеното си учение и добродетелния си живот. Като непобедим подвижник, от когото се боят и бесовете (защото той ги изгонвал), Андрей бил страшилище за еретиците. Не само невидимите, но и видимите врагове бивали прогонвани по неговите молитви.

Веднъж остров Крит бил нападнат от пристигнали на кораби сарацини. Те обсадили града, наречен Друмеос, където се затворили християните със своя пастир свети Андрей. Но сарацините воювали безуспешно и със срам отстъпили, прогонени не с оръжие, а от по-силните от всяко оръжие молитви на светителя, които изливал със сълзи към Бога, и с тях, като със стрели, уязвявал враговете. Неговите молитви имали голяма сила: с тях той по време на бездъждие и суша измолил от Бога дъжд, който оросил критската земя и ѝ дарил плодородие.

Христовият светител Андрей написал много боговдъхновени писания и Великия канон, който се пее в четвъртък на петата седмица на Великия пост, както и други канони. Той украсил Църквата с песнопения и почел с много похвали Пречистата Дева Богородица [9].

Веднъж отишъл в Константинопол по някаква църковна работа и тук се оказал полезен за мнозина. Всеки се услаждал от присъствието му и от медоточивите му слова, и се усъвършенствал духом. Затова и се стичали при него всички, търсещи спасение на душите си. Имайки намерение да се върне обратно в Крит, светецът предузнал смъртта си и казал на своите любезни приятели в Христа, че повече няма да види острова. Като се простил с тях с последно целуване, той се качил на кораб и тръгнал на път. Когато стигнал до остров Митилена, заболял, и на едно място, наречено Иерис, предал душата си в Божиите ръце [10].

Блаженият Андрей с чест пасял повереното му стадо от словесни овци и бил причислен към лика на светите иерарси, предстоящи пред престола на Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото се отдава слава во веки. Амин.

Кондак:

Възгласил ясно божествените сладкопения, си се явил лъчезарен светилник за света, сияещ със светлината на Троицата, преподобни Андрее. Затова ти зовем: не преставай да се молиш за всички нас.

+   +   +

 

[1] Крит (или Кандия) - най-големият от островите в Средиземно море; намира се в източната му част, на юг от Егейско море.

[2] Дамаск - много древен сирийски град, споменат в Библията още в историята на Авраам (Бит. 14:15); бил разположен на североизток от Палестина, в прекрасната и плодородна равнина, намираща се в източното подножие на Анти-Ливан. В историята на християнската Църква Дамаск е забележителен като място на чудесното обръщане на Савел към Христа (Деян. 9:1-22). В 634 г. бил покорен от арабите; от 1516 г. е присъединен към Турската империя.

[3] Секретар.

[4] Константин IV (Погонат) царувал от 668 до 685 г.

[5] В 680 г.

[6] Ереста на монотелитите се състояла в това, че те, макар и да признавали в Иисуса Христа две естества, допускали в Него само една воля.

[7] Паметта му се чества от светата Църква на 21 януари.

[8] Юстиниан II царувал от 685 до 695 г.

[9] На свети Андрей, архиепископ Критски, принадлежат до 20 слова с църковно-поучителен характер. От всички написани от него църковни песнопения за най-важен следва да смятаме Великия покаен канон, който се пее на части на повечерията на първата седмица на Великия пост и изцяло на утренята в четвъртък на петата седмица.

[10] Свети Андрей, архиепископ Критски, починал в 712 г.

(Да не се смесва с преподобномъченик Андрей Критски, възпоменаван на 17 октомври).