Свети Йоан Предтеча е почитан като най-велик от пророците и Църквата посвещава на неговата памет няколко празника през годината. На 24 юни тя празнува рождението на предвестника на Спасителя; на 7 януари отново тачи неговата памет, а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на траур е наредила строг пост през този ден (с изключение на събота и неделя, когато постът е с олио).
Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по Божие внушение, се явил между юдеите, за да ги подготви за посрещането на Месия. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги приканвал да се приготвят за тази велика радост чрез покаяние за греховете си и изправяне на живота си.
Множество юдеи идвали при Йоан, приемали от него покайно кръщение и някои оставали като негови ученици.
След кръщението на Иисус Христос на река Йордан, Йоан продължил да учи народа и близо да Енон кръщавал идващите при него, свидетелствайки за Христа, че Той е Син Божий, слязъл от небето. „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам. Който иде от горе, Той е над всички, а които е от земята, земен е и като земен говори. Който иде от небето, Той е над всички” /Иоан. 3:30-31/.
Като проповядвал покаяние, Йоан изобличавал беззаконията и пороците на народа. Той не се боял да говори строгата истина даже и тогава, когато за това можел да пострада.
Цар Ирод, син на този, който изби Витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му. Понеже това се забранявало от Моисеевия закон, Йоан казал на царя: „Не ти прилича да имаш жената на брат си”. Разгневен, Ирод заповядал Йоан да бъде хвърлен в тъмница. Иродиада, озлобена, искала да погуби изобличителя и настоявала за това пред Ирод, но той се страхувал, защото знаел, че Йоан е праведен човек, когото народът почита като пророк.
Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и поканил много знатни гости на голямо тържество. На този пир дъщерята на Иродиада танцувала и това толкова много се харесало на Ирод и сътрапезниците му, че царят, разчувстван, под клетва, обещал на момичето да му даде като награда каквото и да поиска, дори ако това е и половината царство. Подучена от майка си, девойката казала: „Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоана Кръстителя”. Ирод съжалявал, но поради клетвата не можел да се отрече от обещанието и заповядал на палачите да отидат в тъмницата и да обезглавят великия пророк.
Момичето занесло трофея на майка си, която в злобата си с игла избола езика, който си позволил да я изобличи за беззаконието ѝ. Когато Ирод, след празненството, осъзнал какво е направил, дълбоко съжалявал и научавайки за чудесата, които Иисус Христос правел по време на Своята мисия, непрекъснато повтарял: „Това е Йоан, комуто аз отсякох главата; той е възкръснал от мъртвите”.
По-нататък съдбата на нечестивия цар не била завидна. Бедите го следвали една след друга и всички казвали, че това е справедливо Божие наказание за извършеното от него с великия Пророк и Предтеча Господен.
Йоановите ученици погребали в Севастия тялото на учителя си, а главата му била скрита от Иродиада в двора на иродовия дворец. След време тя била намерена от жената на Хуза, домоуправител на Ирод и последователка на Христос, която с необходимата почит я сложила в стъклен съд и я укрила на Елеонската планина. От тогава светата глава на пророка била неколкократно намирана и пренасяна на различни места, докато накрая пристига в Цариград.
На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране честната глава на Предтеча, а на 15 май – третото, което е свързано с пренасянето ѝ в Цариград.
