121975.b Всемирното Православие - СВ. МЪЧЕНИЦА АКИЛИНАВ палестинския градец Вивлос живеели някои християни, които от самите апостоли били научени на закона Господен. Те свято пазели техните наставления и ги предавали на децата си. На един от християните се родила дъщеря, която била кръстена и наречена А к и л и н а. Скоро след това бащата на Акилина се поминал. Майка ѝ с любов се грижела за своята дъщеря и я възпитавала в християнските добродетели.

На десетата година Акилина останала кръгло сираче. Тя не забравила поуките на майка си, стараела се да изпълнява волята Божия, твърдо се уповавала на милостта Господня и усърдно се молела на Бога. Между нейните връстници имало много езичнички, които се покланяли на идолите. Но техният пример не подействал на Акилина, а напротив, тя се стараела да научи другарките си и да ги обърне към Бога.

Един от слугите на римския управител чул за християнското настроение на девойката и за влиянието ѝ сред нейните другарки и донесъл за нея на управителя Волусиан. Той повикал Акилина, която тогава била на 13 години, и ѝ заповядал да принесе жертва на боговете, като я заплашвал с жестоки мъчения, ако не изпълни волята му. Акилина отказала да изпълни волята на Волусиан.

— Виждам, че си още млада, и ми е жал за тебе — казал Волусиан. — Ако упорстваш, ще те предам на мъчители, ще загинеш в жестоки страдания и няма.да ти помогне Богът на християните, Когото ти изповядваш.

— Не ми са нужни твоите съжаления — отговорила Акилина. — казваш, че ме съжаляваш, а в действителност искаш да ми вредиш, като се стараеш да ме отдалечиш от Бога.

Управителят заповядал жестоко да бият девойката. Той ѝ казвал: „Къде е твоят Бог, Акилино? Защо Той не идва да те избави“?

Но Акилина отговорила:

— Колкото повече ме мъчиш, толкоз повече Христос ще ми даде търпение и сила.

— Давам ти два дни за размисляне. Може би ще се вразумиш — казал ѝ управителят, като се чудел на нейната твърдост.

— Не ми давай нито ден, нито дори един час — отговорила Акилина. от детство се научих да се покланям на единия Бог и на Него да се уповавам.

Тогава управителят осъдил Акилина на нови страшни мъчения. Но не се поколебала твърдостта на младата християнка.

— Господи, — молела се тя. — Ти, Който от моето детство просвети сърцето ми с лъчите правдата, дай ми сила да понеса тия мъчения!

Най-после светата мъченица от изнемощяване паднала на земята. Изнесли я вън от града, като мислили, че е умряла и управителят заповядал да оставят тялото ѝ без погребение.

Изведнъж посреднощ тя чула глас на ангел да ѝ говори: „Стани и бъди здрава!“ И тя почувствала, че силите ѝ се върнали и че се е изцерила от раните си. Започнала да хвали и да благодари на Господа и Го молила скоро да ѝ прати смърт. Като станала, Акилина се отправила в града и влязла в дома на управителя. Той в това време спял. А когато се събудил и я видял пред себе си, отначало не повярвал на очите си и попитал слугите си, коя е тя. „Това съм аз, Акилина, рабинята Господня“ — казала девойката. Управителят я нарекъл магесница и заповядал да я умъртвят. Когато отвели на смърт, тя помолила да ѝ дадат време за последна молитва. Като благодарила на Господа за всесилната Му помощ, тя тихо починала. Палачът пристъпил да изпълни присъдата, но намерил девойката вече мъртва.