03ef339c7843d427c72ca722b90499bd Всемирното Православие - ПРЕПОДОБНИ ДИОНИСИЙ АТОНСКИПреподобни Дионисий се родил в село Корица или Горица, Костурско. Родителите му били от незнатен произход, но живеели в доволство сред своята селска обстановка и били благочестиви. Въпреки обикновения си произход Дионисий, благодарение на родителските грижи, положил добро начало на своето образование и при съдействието на Божията благодат постигнал такава степен на разсъдителност, че пожелал да остави всичко материално и временно, за да придобие духовното и вечното, и целият се посветил да служи на Бога.

А Бог, като виждал пламенната му любов към Него и желанието му да се спаси, устроил спасението му по следния начин:

Дионисий имал по-голям брат Теодосий. Те като братя по плът при еднакви качества на сърцето и характера се придържали към еднакви правила на живот. На 18-годишна възраст Теодосий пожелал да види Цариград, за да може сред благочестивите тамошни монаси да си намери опитни ръководители в житейския път и да възприеме от тях необходимите наставления.

Оставил родния си край, родителите и брат си, Дионисий, който тогава бил още дете, тръгнал за Цариград и първо се явил в Патриаршията, като изключително място и пристанище на монаси с изпитан живот, които съставят цвета и красотата на Църквата. Той си изпросил позволение да се настани там, и, от една страна, усвоявал началата на подвижническия живот, а, от друга, се обучавал на всичко, което трябвало да знае от външното образование.

При своите отлични способности Теодосий достатъчно изучил Свещеното Писание и догматите на вярата, поради което се радвал на всеобщо уважение и обич, толкова повече, че се отличавал с кротък нрав, бил ласкав в отношенията и разговорите си с другите, удивителен в подвижническия си живот и над всичко самият му външен вид бил благороден и привлекателен. Тези негови качества не могли да останат скрити и за самия патриарх. Чул за добродетелния му живот, той му обърнал особено внимание, поради което го ръкоположил най-напред за дякон, а после и за свещеник, като силен в словото и удивителен в познанието на Свещеното Писание.
Като свещеник Теодосий започнал да живее още по-строго, а това станало причина да се появи в него сърдечно влечение към пустинна тишина и безмълвие (исихия). В този стремеж към уединение той напуснал Цариград и заминал за Света Гора. След като обиколил някои манастири и келии, той постъпил в братството на Филотеевата обител. Тукашните братя по името на своята обител били боголюбиви и в началото служели на Теодосий за образец на подвижнически живот. Но след това той надминал всички и станал пример за другите и истинско украшение на боголюбивото братство. Междувременно умрял игуменът и братята молили Теодосий като опитен и достоен да стане водач на духовното стадо. Като истински послушник, той приел игуменския жезъл и при помощта на Божията благодат така мъдро ръководел всички по пътя на монашеското житие, че името му се прочуло по цялата Света Гора и мнозина идвали при него за душевна полза.
След като Теодосий заминал за Цариград, малолетният Дионисий чувал за монашеския живот на брат си и пламенно пожелал да посвети и себе си на Божие служение. Но понеже на Атон не приемали много млади като него, наложило му се да почака до своето пълнолетие. Тогава като орел литнал към Света Гора, и то при брат си във Филотеевата обител. Трудно може да се опише братската среща! Цялата обител била трогната и цялото братство се радвало на пристигането на Дионисий. След някое време игуменът постригал в монашество брата си Дионисий, който благодарил на Бога за изпълнението на своето отдавнашно желание. Под мъдрото ръководство на брата си той започнал да напредва в подвизите, подражавайки на благочестивите старци. А Теодосий започнал да го занимава с изучаването на Свещеното Писание и с божествените догмати на Църквата, след това го назначил за еклисиарх, а още по-нататък чрез епископа на Иерисо го ръкоположил за дякон и на 30-годишна възраст - за презвитер. Тогава Дионисий започнал особено да се възвисява с чистота на мисълта и сърцето, смирявал се пред Бога, че е недостоен за Неговите благодатни щедрости, и с Неговата помощ възхождал от сила в сила. По такъв начин двамата братя възсияли сред манастирските отци като две ярки звезди и всички славели Бога заради тях. Но божественият Дионисий, преизпълнен със сърдечна любов към Бога и стремейки се към по-висши подвизи на пост, молитва и съвършена бедност като древните богоносни отци, решил да потъне в дълбоката атонска пустиня, където при съвършено безмълвие (исихия) и ненарушима тишина да се занимава с умната молитва и да беседва само с любимия Спасител. Но за да не бъде желанието му негово своеволие, той се допитал до опитни старци, които го благословили на този подвиг и едва тогава излязъл тайно от манастира, за да не го задържат.

На юг от върха Малък Атон намерил пещера и близо до нея извор с прекрасна вода. Той благодарил на Бога и останал там без необходимите средства за живот. Хранел се духовно с четене на Свещеното Писание и с молитва, а за храна на тялото му служели кестените в гората и дивата горска растителност. Когато му се прищявало да хапне хляб, той се спускал до някоя атонска келия или манастир и пак потъвал в своята пустинна пещера.
Така минали три години. Дионисий най-после постигнал съвършенство, след като толкова време очиствал своите телесни и душевни чувства с молитва и пост. Тогава се явил при него един от опитните подвижници на Света Гора и поискал благословението му да се засели до неговата пещера. С голям труд успял да измоли разрешението му, защото той строго пазел своето безмълвие (исихия). Подир него дошъл и друг брат, двамата си построили колиби и се подчинили на Дионисий с безусловно послушание на неговата старческа воля. Но както град не може да се укрие, когато стои навръх планина, така и подвизите на Дионисий се разчули навсякъде и цялата Света Гора се изпълнила със славата на неговото име. Вследствие на това мнозина идвали при него за наставление и изявявали желание да останат под неговото старческо ръководство. В началото той не се съгласявал, но когато те настойчиво го молели, им отговорил:
- Братя мили, аз се отклонявам от вас не по някаква друга причина, а само затова, че мястото тук е диво. Ако ли обаче непременно искате да бъдете при мен, тогава идете по-горе в планината, където ще намерите по-удобно място. Ако ви се понрави, живейте там! А пък аз ще ви посещавам и според силите си ще ви помагам във вашите сърдечни нужди.
Те се съгласили и построили в северната част на планината келии с църква на името на Кръстителя Иоан, която и досега се нарича “Старият Предтеча”. Така около преподобни Дионисий се образувало братство от пустинножители, при които той се явявал в събота и неделя, за да отслужи света литургия и да ги причасти; оставал с тях два дни, за да ги поучи и утеши, а в неделя вечер взимал хляб и пустинни зеленчуци и се връщал в пещерата си. Но понеже през зимата в планината е много студено, и особено на северния склон, старецът благословил монасите да се спуснат на западната страна, където си построили колиби, насадили си лозе и си направили малка лодка, защото поради увеличение на братството имали вече нужда от продоволстване по море от другите места на Света Гора. И когато се случвало да разтоварват пшеница или други тежки товари, Дионисий, като образец на трудолюбие, участвал с братята в разтоварването, още повече че по природа бил силен.

Веднъж, по време на утринното богослужение, той видял някакъв дивен светилник, който ярко горял до самото разсъмване на мястото, където впоследствие бил построен манастирът. Отначало той не обръщал внимание, защото предполагал, че това може да бъде действие на нечистата сила, и на никого не разказвал за видението си. Но тъй като то продължило много нощи подред, най-после той поверил своята тайна на един прозорлив старец, иеромонах Дометий, който живеел при църквата „Света Богородица”. За да провери сам видението, мъдрият Дометий отишъл при Дионисий и три пъти видели едно и също. След като се убедили, че е действително Божие чудо, те открили това на останалите братя. Всички се събрали при скалата, където се явявала необикновената светлина, и огледали мястото, дали няма нещо, което да свети по естествен начин. И след като не открили нищо такова, Дометий пророчески казал на Дионисий:
- Богу е угодно тук да бъде построена света обител, в която ще се съберат монаси и в тях ще се прослави Бог! Затова не се бави да започнеш, без да се грижиш за материалните нужди! Всемогъщият Бог ще ти изпрати всичко нужно, пък и аз ще ти съдействам с каквото мога.
Също и братята казвали, че ще помагат на стареца си в постройката на новия манастир. И така, помолили се, очистили мястото и се постарали преди всичко да издигнат кула, за да опазят от морски разбойници себе си, а после и самия манастир. А колкото до прехраната и необходимите в такива случаи средства за разни нужди и разходи, то славата на Дионисиевото име и неговото възвишено житие привличали към него не само монаси от всички места на Света Гора, но и хора от далечния свят, жадни за неговото слово, утешение и старчески съвет; и тези негови духовни чеда с щедра ръка му давали пари и всичко необходимо за строящата се нова обител.
Междувременно брат му Теодосий бил пленен от турски морски разбойници както през нощта срещу Благовещение заедно с някои братя ловял риба на морския бряг. Пленниците били отведени в Бруса, откупени от тамошните християни и пуснати на свобода. Вместо на Атон, Теодосий отишъл в Цариград, където го познали и задържали. Случило се тогава да умре митрополитът на град Трапезунт, където по онова време се намирал византийският император Алексий Комнин. Патриархът против волята му ръкоположил Теодосий за епископ, възвел го в митрополитски сан и го изпратил в Трапезунт. Там Църквата и императорът го приели тържествено и радостно, защото той бил във всяко отношение изряден: с привлекателна външност, със силно и сладко слово, приветлив в отношенията си, със сърдечна чистота и свят живот, обладавал обширни и дълбоки познания по Свещеното Писание, историята, догматиката и каноните на Църквата.

Като слушал всичко това, Дионисий се радвал за брата си. А като научил, че брат му имал разположението на императора, той намислил да се възползва и да получи помощ за своята новострояща се обител както от митрополита, така и от императора. Не доверявайки се на това свое съждение, той потърсил съвета на преподобния Дометий, който одобрил неговото намерение, и заедно с няколко свои ученици се отправил за Трапезунт.

Срещата на двамата братя била трогателна. Теодосий представил на императора брата си, който му предложил да стане ктитор на неговия новостроящ се манастир. Императорът бил трогнат от предложението, приел го с готовност и издал нарочна грамота, с която задължавал и приемниците на царския престол да се грижат за тази обител. И манастирът дълго време получавал от царската хазна по 1000 сребърници ежегодно.
След като прекарал известно време при брат си, Дионисий радостен се отправил по обратния път. В Черно море ги пресрещнали турски морски разбойници. Всички се изплашили, но Дионисий с твърдо упование в Бога казал на спътниците си:

- Не бойте се! След малко ще видите Божията сила. Нека възложим на Бога всичката си надежда и Той ще отстрани опасността!

Варварите открили стрелба срещу тях. Тогава преподобният с вдигнати към небето ръце се помолил така: „Господи Иисусе Христе, Боже наш, Когото винаги прославяме заедно с Отца и Светия Дух, чуй ме, недостойния Твой раб, и заради Твоята пречиста Майка и Твоя Предтеча Кръстителя Иоан избави ни от нашите врагове!”

Колко силно било дръзновението на преподобния пред Бога! Изведнъж пред тях застанал великият Предтеча с жезъл в дясната си ръка, успокоил всички спътници на Дионисий, а варварите заплашил със смърт, ако се осмелят да се приближат и не се махнат. Заплахите на Кръстителя били съпроводени с наказание: ръцете на разбойниците се вцепенили и изгубили сила. Като видели това славно чудо и бързата помощ, всички спътници на преподобния благодарили на Господа и извикали: „Слава на Тебе, всемогъщи Боже, Който чрез Своя Предтеча ни избави от смъртна опасност!” Така Дионисий със своите ученици благополучно пристигнал в Света Гора и в своя манастир. Всички узнали за Божията помощ и радостно прославили божествения промисъл. А Дометий напомнил на преподобния, че на доброто дело трябва само да се постави начало, а по-нататък Господ ще бъде помощник: „И така, сега започвай строежа с усърдие!” Преподобният издигнал великолепен храм в чест на свети Иоан Предтеча, прокарал водопровод и направил всички манастирски здания. Така се появила светогорската обител „Свети Иоан Предтеча” през 1380 г. след Рождество Христово.

Но подарените средства не стигнали за пълното благолепие на манастира и храма, затова се наложило преподобният Дионисий пак да пътува до Трапезунт за нови помощи. Но когато се завърнал в манастира, той го заварил пуст и ограбен от турски морски разбойници, които отвлекли в плен и всички негови монаси. С получените суми той трябвало да изкупва пленените свои монаси и пак останал без средства за довършването на строежа и украсата на църквата. Дали да отиде пак в Трапезунт? Старецът Дометий го насърчил. На раздяла Дионисий казал на Дометий:
- На тебе, отче, след Господа и великия Предтеча, предавам тая обител! Предчувствам, че вече няма да видя нито нея, нито тебе!
Боговдъхновеният старец отговорил:
- Да, ние вече няма да се видим един друг на земята! Но там, на небесата, пред лицето Божие, безкрайно ще блаженстваме и няма да се разделим во веки!
Така и станало.
Преподобният разказал на брат си и на императора за станалото нещастие. Императорът обещал нова помощ, но Дионисий не доживял изпълнението на това обещание. След няколко дни настъпил последният му ден. Препоръчал своята обител на брата си и на императора, и в тяхно присъствие, с молитва на уста, отишъл при Господа на 72-ата година от рождението си, на 25 юни. Трапезунтският митрополит тържествено погребал брат си, от чийто гроб впоследствие започнали да стават чудеса, когато вярващите молитвено призовавали преподобния за неговата благодатна помощ.
А монасите на преподобния с богатата милостиня на императора и митрополита се отправили за Света Гора вече без своя игумен. Когато предали в манастира вестта за кончината на преподобния, всички плакали поради голямата загуба. А свети Дометий, след като ги утешил, пожелал да се оттегли в своето безмълвие. Но цялото братство със сълзи паднало в нозете му и го молело да не ги оставя пълни сираци, а да заеме мястото на покойния Дионисий. Послушният Дометий се трогнал от техните сълзи и въпреки желанието си приел върху себе си управлението на манастира, докато в дълбока старост и той отишъл при Господа. На Бога слава во веки. Амин.