Атонски беседи

Отец Артемий Бондаренко (род. 1976 г.) е представител на Руската православна църква, Московска патриаршия, в Германия. Настоятел е на православната църковна община „Преп. Серафим Саровски”, гр. Кобург, задълженията му са свързани с още две църковни общини: „Дванайсетте апостоли”, град Байройт, и „Равноапостолна Нина Грузинска”, гр. Хоф.

Пътеписа си за своето първо пътуване до Света Гора о. Артемий изпрати специално за сайта „Всемирното православие”, за да стигне и до българските читатели.

Първоначално обстоятелствата не ме пускаха да замина за Атон: нямаше вместо мен кой да мие съдовете в ресторанта; точно в тези дни трябваше да пътувам за епархийско събрание до Хамбург (явяването беше строго задължително!); беше невъзможно да оставя семейството си за цяла седмица (воденето на децата на училище, закуските, обедите и вечерите им, спорните занимания – всичко мен чака); а и пари за пътуването нямах… Затова, макар че приятелите ми отдавна се готвеха да тръгнат, аз до последно не вярвах, че ще ми се удаде да пребивавам в Градината на св. Богородица. Не вярвах, но въпреки това се молех за това!

Прочети още: МОЕТО ПЪРВО ПЪТУВАНЕ ДО АТОН

- Отче, винаги ли, когато се извършва светата Литургия, трябва да има някой, който да се причасти?

- Да, защото главната цел на светата Литургия е християните да се причастяват, дори и да са малцина тези, които са подготвени. Всички молитви, които се отправят по време на литургията, се отнасят до вярващите, които ще се причастят. Затова трябва да има поне един, който да се причасти.

Прочети още: ПРЕП. ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

Колкото повече човек недоволства,

толкова повече съсипва себе си

- Отче, на какво се дължи недоволството и ропотът, и как може да се избегне?

- Дължи се на черногледството и песимизма, а със славословието човек го отхвърля от себе си.

Недоволството ражда недоволство, а славословието - славословие. Когато човек не се оплаква за някое затруднение, което го е споходило, но прославя Бога, тогава дяволът се пръска от яд и отива при някой друг, който се оплаква и недоволства, за да обърка още повече живота му. Защото колкото повече човек недоволства, толкова повече съсипва себе си.

Старецът Паисий Светогорец (1924-1993 г.)

Прочети още: ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ В СЕМЕЙСТВОТО

Read more: БПЦ - Българска Патриаршия