Видинският митрополит и Български екзарх Антим I е роден в град Лозенград през 1816 г. През 1837 г. приема монашески постриг на Света гора Атон – в Хилендарската св. обител, където, редом с монашеския подвиг, се запознава и със свето-Паисиевата История славянобългарска. Образованието си получава в прочутата богословска школа на Вселенската патриаршия на о-в Халки, след което продължава образованието си в Одеса, а в 1856 г. завършва и Московската духовна академия. Там е и ръкоположен за йеромонах – лично от Московския митрополит Филарет. С архимандритско достойнство е удостоен от Вселенска патриаршия, след което е назначен за преподавател в Халкинската школа, а за известно време е и неин ректор.
В 1868 г. е определен от Патриаршията за Видински митрополит, но скоро отхвърля зависимостта от Фенер, за да се влее в първите редици на радетелите за възстановяване на българската църковна независимост. След учредяването на Българската екзархия, през 1871 г. е един от участниците в Първия български църковно-народен събор, а на 16 февруари 1872 г., след оттеглянето на Иларион Ловчански, е избран за пръв Български екзарх.
Подпомогнат от Екзархийския смесен съвет и от Св. Синод, той бързо урежда административните въпроси, като отблъсква всяко посегателство върху православието. Полага изключителни усилия и за обединяване на разпокъсания ни народ. Помага на революционните среди от Букурещкия и Гюргевски комитет. Морален изпит за него е Априлското въстание, 1876 г., след което той застава пред Високата порта, начело на 12-членна делегация, в защита на жертвите на терора. Изиграва изключително важна роля за насочване на европейското обществено мнение към страданията на българския народ. Все в тази връзка пише и до всеруския имп. Александър II, който, след като прочита писмото му, описващо кървавите събития в България, просълзен резолюира: „България да бъде освободена“.
Обявен за враг на Османската империя, той е свален от екзархийския престол на 17 юни 1877 г. и заточен в Анкара, Мала Азия. Освободен от заточението през март 1878 г., бившият екзарх се завръща триумфално в Родината си, посрещнат навсякъде по пътя си радушно и с благоволение, за да оглави отново Видинската митрополитска катедра – вече в пределите на новооснованата Българска екзархия. Дейно участва и в обществения и политически живот, отдавайки всичките си сили и таланти за въздигането от пепелта на новооснованата Българска държава.
Животът на Екзарх Антим Първи в дати:
14 февруари – 16 април 1879 г. – председателства Учредителното народно събрание в старопрестолния град Търново, което съставя проекта за първата българска конституция.
17 април – 26 юни 1879 г. – председателства Първото Велико народно събрание в Търново.
1979 г. – полага основния камък на Шипка, в памет на героичните боеве и за прослава на загиналите за свободата на Отечеството ни;
- оглавява делегация до Русия и лично благодари на Царя Освободител Александър II за освобождението на България;
- завръща се във Видин и отново поема ръководството на Видинската епархия;
- завещава цялото си състояние за построяването на катедралата „Св. Димитър Солунски“ и за изграждането на читалище; построява и голяма двуетажна сграда – прогимназия, носеща неговото име;
- след Берлинския конгрес събира подписи във Видинска и Врачанска епархия срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България.
14 ноември 1885 г. – в хода на Сръбско-българската война отказва да напусне обсадения гр. Видин с думите: „Трупът на пастира трябва да бъде там, дето пада народ и войска“; обикаля с файтон редута и се среща с неговите защитници, за да укрепи духа им – с личния си пример вдъхва вяра в защитниците на старопрестолния Видин.
1 декември 1888 г. – екзарх Антим I се упокоява в Господа, а признателна България издига мавзолей в престолния му гр. Видин, където и до днес намират вечен покой костите на този велик духовник.
* Тексът е написан и поместен на 1 декември 2022 г., по повод 134 години от кончината на първият и многозаслужил Български екзарх и Видински митрополит Антим I.
Вечна и блажена да бъде паметта на приснопаметния Видински митрополит и Български Екзарх Антим I.
