В светлото утро на 5 май 1840 г. къщата на бедния калоферски бояджия Йовчо се оглася от бебешки плач. Ражда се четвъртото от петте му деца, което кръщава Лазар. Но радостта на родителите не трае дълго. Епидемия от тиф през 1845 г. ги отнася в гроба и сираците се разпръсват. Лазар е осиновен от най-голямата си сестра и учи под ръководството на даскал Ботьо Петков.