Днес на божествената литургия в евангелското четиво св. Църква ни призова да се стремим към Царството Божие, мои възлюбени в Христа братя и сестри, със следните думи на Христос: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33).
За нас е спасително да знаем защо Господ ни призовава преди всичко да се стремим към Царството на Бога? Защото Царството Божие е най-висшето и драгоценно благо, защото човек, в когото царства Бог със Своята благодат, неотклонно изпълнява Божиите заповеди, достига святост, става обител на Светата Троица и още тук, на земята, предвкусва райското блаженство, като завинаги се съединява с Христос за неизказана радост на небесата, и по такъв начин наследява вечно спасение.
Но за да станем участници в Царството Божие, трябва преди всичко да имаме вяра – разбира се, истинска, православна. Ето защо Господ е казал: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк. 16:16). Без тази вяра Царството Божие никога няма да стане наше достояние. Господ никога няма да се възцари в нашите сърца, в нас ще царства не Бог със Своята благодат, а грехът със своите страсти, и навеки ще загинем.
Ето какво велико спасително значение за нас има вярата. Оттук е ясно защо ап. Павел е казал: „Защото по благодат сте спасени, чрез вярата“ (Еф. 2:8). И ако Царството Божие е за нас най-висшето и скъпоценно благо, тогава и православната вяра, като главно средство за нашето спасение и за достигане на Царството Божие, е за нас такова благо. Без вяра Царството Божие за нас няма да бъде достъпно. Без вяра за нас няма спасение. Затова нека преди всичко да се страхуваме да не отстъпим от православната вяра.
Уви, колко много бяха вероотстъпниците в нашия живот! И какви ли не заблуждения имаше у нас! Известно е как руското общество се увличаше от учението на Лев Толстой.
Името на Толстой беше обкръжено от някакъв божествен ореол. Той беше кумир за руската интелигенция. Спасителят, Неговата Пречиста майка, светата Църква, православната вяра можеха да се хулят по всякакъв начин. Но да се хули Толстой се смяташе за нещо напълно недопустимо.
Между впрочем, той внасяше в руския живот смут и анархия със своето безнравствено, богоборческо и противодържавно учение. Това учение се насаждаше сред русите от самото им детство, тъй като учителите в т. нар. земски селски училища (общински селски училища в царска Русия - бел. на бълг. ред.) почти всички бяха толстоисти, възпитаници на учителските семинарии – тези атеистични свърталища в Русия. Толстой разрушаваше не само нашите религиозно-нравствени начала. Той се отнасяше кощунствено към Христос и Неговото Евангелие, към всички догмати на нашата вяра, към Пречистата Дева Мария и към най-великото тайнство – божествената Евхаристия.
Известно е също така обаянието, което разпалваше, пък и досега разпалва в руската интелигенция личността на известния руски философ Владимир Соловьов. Нашата учаща младеж се отнася към неговите думи като към думи на Евангелието. Това се върши, независимо че в своите „Чтения за Богочовека“ Вл. Соловьов проповядва езическото учение на пантеизма, тъй като същността на видимия свят той отъждествява със същността на божествения свят.
Но това не е всичко. Вл. Соловьов съживи древното езическо учение за София като отделно божество, уж съществуващо наред с божествената Троица. А в едно от своите съчинения, издадени зад граница, Вл. Соловьов нарича София субстанция (основа) на Светата Троица („Русия и Вселенската Църква“).
Сред твърде талантливите последователи на Вл. Соловьов са професорите прот. Сергей Булгаков и свещ. Павел Флоренски. В своите съчинения те подробно са развили кощунственото учение на Вл. Соловьов за София. Това учение, по чудно съвпадение, през 1935 г. беше осъдено като еретическо и тук, в чужбина, от нашата висша църковна власт и там, в Русия, от митрополит Сергий.
Не бива да отминем с мълчание и увлечението, с което руски интелигентни люде четат съчиненията на Мережковски – този фанатичен последовател на богоотстъпника Толстой. През 1920 г. в един руски емигрантски вестник той помества своя статия, която завършва със следните безумни думи: „Спасението и възраждането на Русия ще настъпи само тогава, когато целият руски народ извика: светителю отче Лев Толстой, моли Бога за нас“.
Това не е всичко. В своето съчинение „Тайна трехь“ („Тайната на трите“) Мережковски се захваща да изтълкува дивната църковна песен в чест на Пресвета Дева Мария: „О Тебе радуется“, и в частност думите: „Лоното ти престол сътвори и утробата ти по-пространна от небесата направи“. Ето какво страшно кощунство допуска тук Мережковски. Според него под „лоно“ трябва да се разбира бездната на ада, престолът на дявола, където трябвало при Своето въплъщение да слезе Господ и разрушавайки този престол, да съгради на негово място Свой божествен престол.
Не са малко и тези сред руските православни люде, които се увличат от теософия, без да обръщат внимание на това, че в нея се съдържа богоборческо учение, което счита Христос за обикновен човек и го поставя наравно с Мохамед и Буда.
И всички тези пагубни увлечения на руските православни хора произтичат от т. нар. търсене на истината! Колко жалко, че търсят истината там, където тя не се намира. Ние винаги трябва да помним думите на св. Ириней Лионски: „Не трябва другаде да търсим истината, която лесно можем да вземем от Църквата. Понеже в Нея, като в богата съкровищница апостолите са положили всичко, което принадлежи на истината, така че всеки желаещ може да приеме от нея питието на живота“. (Пространен християнски катехизис на Православната съборна източна Църква, М., 1894 г., стр. 6).
Само в Църквата, в нейното богооткровено и светоотеческо учение, мои възлюбени в Христа братя и сестри, можем да намерим отговор на всички религиозно-нравствени, политически и държавнически въпроси, тъй като в Църквата живее и действа Светият Дух – Духът на истината.
Но тъй като руските православни християни не са търсили истината в Църквата, а в съчиненията на безбожни и богоборчески учители, то техен отличителен признак стана заблудата, а не истинската православна вяра. Те започнаха да считат лъжата за истина, доброто за зло, тъмнината за светлина.
Нека занапред да няма у нас такова заблуждение, такова отстъпление от православната вяра. Нека с целия свой ум, с цялото си сърце, с всички усилия на своята свободна водя да се стремим към православната вяра, която ще намерим единствено в светата наша Църква. Ако се държим неотклонно за чистотата на православната вяра, ще пребъдем в благодатта на Светия Дух, и по този начин ще придобием Царството Божие.
Тогава Господ няма да ни лиши и от всички земни блага. И без нашите усилия те ще ни бъдат дадени от Бога според истинското Му обещание (Мат. 6:33), а бедствията, които са тъй много сега в живота ни, няма да бъдат страшни за нас. Дори най-големите от тях при свършека на света, ако Господ допусне да доживеем до тези времена, няма да бъдат страшни тогава за нас. Тогава ние ще изпитаме върху себе си великото чудо на Божията милост, понеже ще почувстваме изменението на нашите тела от тленни в нетленни (I Кор. 15: 52-54), когато заедно с умрелите ще бъдем вдигнати в облаците да посрещнем Господ във въздуха (I Сол. 4: 17) и ще чуем от устата на нашия Спасител сладчайшия Му глас на Неговия Страшен съд: „Дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мат. 25:34). Амин.
––––––––––
Словото е произнесено в Руската църква към посолството „Св. Николай“ в гр. София на празника Петдесетница – 14 юни 1943 г.
Източник: Архиепископ Серафим (Соболев). Проповеди, ИК "Св. Николай Чудотворец", София, 1997 г.
Още за св. Серафим Софийски Чудотворец може да прочетете в нашата рубрика.