архим. доц. Павел Стефанов
Япония е известна като страна на огнедишащи планини и на изгряващото слънце. Островното й разположение, заобикалящите я морета, специфичната психология на хората са фактори, които допринасят за воденето на затворен и обособен живот през вековете. През VI в. тук е пренесен от Китай будизмът, чрез който японците получават първите си учебници с йероглифно писмо и се приобщават към древните източни цивилизации. Будизмът се оформя като религия на аристокрацията, докато простолюдието продължава да живее според изискванията на шинтоизма. Двете религии са твърде различни, но с течение на времето постигат своеобразен синкретизъм.
Първите християнски мисионери в страната през ХVІ в. са испански и португалски католици. Новото учение е посрещнато враждебно. През 1596 г. започва гонение срещу християнството, което взема първите жертви. В началото на ХVІІ в. то се превръща в мощна вълна от насилие над новопокръстените и опит да се изкорени и заличи от съзнанието на хората новата религия. Японското правителство издава заповед, с която забранява християнската вяра и налага смъртно наказание на японците, които я изповядват.
Средата на ХІХ в. открива нов период на християнска мисионерска дейност, свързана с името на равноапостолния просветител на Япония архиепископ Николай (Касаткин). Николай (в света Иван Дмитриевич Касаткин) е роден на 1 август 1836 г. в с. Берьозка, Смоленска губерния. Баща му Димитрий е дякон. Детството на Иван е изпълнено с трудности и недоимък, тъй като животът му по онова време е крайно беден. Едва 5-годишен, Иван остава сирак. Майка му Ксения Алексеевна умира, като оставя на грижите на бащата три деца. През 1856 г. Иван завършва с отличие Смоленската духовна семинария и е приет на държавни разноски в Петербургската духовна академия. Той проявява способностите си не само в богословието, но и във философията, историята и особено в изучаването на древните и нови езици. На 24 юни 1860 г. Иван се замонашва с името Николай. На 29 юни, в деня на св. апостоли Петър и Павел, той е ръкоположен за дякон, а на следващия ден за йеромонах. През юли 1860 г. младият мисионер се отправя към далечната езическа страна. При дългото си пътуване до Япония Николай зимува в гр. Николаевск. Там се запознава с архиепископ Инокентий Иркутски, който има за свой образец и личен пример св. Инокентий, просветителя на Аляска.
Щом пристига в Япония, Николай започва усилено да изучава местния език. В резултат на седем години упорит труд Николай го овладява до съвършенство. Особено важен се оказва проблемът за извършване на богослужението на японски. Пред йеромонах Николай стои огромна по обем и трудна за изпълнение задача – превода на Свещеното Писание и богослужебните книги на японски език. Върху нея той работи успешно и плодотворно през целия си живот.
До пролетта на 1868 г. броят на мъжете и жените, подготвени да приемат светото кръщение, достига 20 души. За да запази младото си стадо, йеромонах Николай решава да разпрати своите помощници в далечни места, но преди това кръщава мнозина от тях. Савабе приема името Павел, Сакаи – Йоан, а Урано е наречен Яков. Така е сложено началото на Японската православна църква. Православието започва бързо да се разпространява. През 1869 г. отец Николай заминава за Русия, за да ходатайствува пред Св. Синод за откриване на духовна мисия в Япония. На 6 април 1870 г. е взето такова решение, а отец Николай е възведен в чин архимандрит. През следващата година той се завръща в Япония. Мисията работи за създаването на религиозни и граждански учебни заведения в Япония. Първото училище е открито през 1873 г. След енергично ходатайство пред японското правителство в 1873 г. са премахнати пречки за християнска проповед. Сега пред архимандрит Николай се разгръща още по-просторна духовна нива. Могат да се строят църкви, да се извършват богослужения, да се създават нови християнски общини. Архимандрит Николай успява да се сдобие с парцел земя и няколко прилежащи сгради в центъра на Токио. Тук са построени църква, училище, жилища за мисионерите и учителите по вероучение и духовно училище, което през 1878 г. е преобразувано в семинария. През 1878 г. в мисията работят 6 свещеници, 27 катехизатори и 50 катехизаторски помощници от японска народност. На 30 март 1880 г. в Санкт Петербург архимандрит Николай е ръкоположен за епископ. През 1911 г. в Япония вече съществуват 6 православни училища и една духовна семинария. Учениците, показали отличен успех, са изпращани да учат в университетите и духовните академии на Санкт-Петербург, Москва и Киев. През 1889 г. в Япония е обявена пълна религиозна свобода.
На 24.02.1891 г. в центъра на Токио е осветен величествен и красив храм “Св. Възкресение”, днес известен на столичаните като „Николай-до”. Създадената от епископ Николай православна църква е напълно самостоятелна. Неговият жизнен път завършва на 3 февруари 1912 г. Вярващи и почитатели масово се стичат от цяла Япония, за да изпратят своя любим пастир до гробището Янака-бочи.
Към началото на Русско-японската война (1904-1905) в Японии има 178 православни храма и параклиса. Мисионерското дело е продължено от епископ Сергий (Тихомиров). В мисията работят един архиепископ, епископ, 34 свещеници, 8 дякони, 115 катехизатори, 34 000 православни християни. В Токио има катедрален храм, 175 църкви и молитвени домове в страната, както и духовна семинария с около 100 ученици. През 1920 г. епископ Сергий става архиепископ, а в 1930 г. – митрополит. Мисията претърпява редица трудности. През 1923 г. стихийно земетресение унищожава катедралния храм “Св. Възкресение”. Изгарят библиотеката на мисията с около 30 000 различни книги и списания, две сгради на мисията и редица ценни материали. През 1924 г. в Токио е построен малък храм в чест на свети Николай Мирликийски, където се извършва богослужение. На 15 декември 1929 г. величественият храм е възстановен и осветен. През 20-те години броят на православните християни възлиза на 39 000 души. Руският Св. Синод през 1931 г. издига Сергий от епископ в митрополит на Токио и цяла Япония.
Животът на мисията постепенно се нормализира, а раните от земетресението са излекувани. През есента на 1940 г. японското правителство приема закон, според който чужденци не могат да ръководят религиозни организации. Митрополит Сергий напуска поста си и се оттегля се “на покой” в резиденцията си. През 1945 г. той е арестуван и умира на 10 август с.г. Погребан е до забележителния си предшественик св. Николай. Временното управление на Японската православна църква е поето от кандидата за епископ Арсений Ивасава Хейкити. Тъй като той не е свещенослужител, част от вярващите му се противопоставят и Арсений отказва да възглави църквата. През 1941 г. за предстоятел е избран епископ Николай (Оно), който е първия японец, ръкоположен за православен епископ.
През 1945 г. православните японци поднасят своите поздрави на новоизбрания Московски патриарх Алексий. Но през април 1946 г. под натиска на американските окупационни власти е решено японските православни енории да се подчинят на Руската задгранична църква в САЩ.
На заседанието на Светия Синод на Руската православна църква от 10 април 1970 г. се дава автономия на Православната църква в Япония. На 19.03.1972 г. митрополит Владимир отправя молба до извънредния събор на автономната Японска православна църква да бъде освободен от Японската катедра, за да премине под юрисдикцията на Автокефалната православна църква в Америка. Заседанието на 21.03.1972 г. e възглавена от новия митрополит Теодосий (Нуширо), който е японец по националност.
Предстоятелят на Японската православна църква Митрополит Владимир посещава България като гост на тържествата на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим. След кончината на митрополи Теодосий през 1999 г. тази малка, но активна църква се възглавява от митрополит Даниил.
Братските отношения между Българската православна църква и Японската православна църква, а също така и между всички православни църкви, се развиват и укрепват за благото на цялото православие.
ЛИТЕРАТУРА
1. Неофит, митр. Японска автономна православна църква. – Духовна култура, 1998, № 1, с. 2 – 7.
2. Ю. Б. Кривко. Православието по света. Япония. – Църковен вестник, 1994, № 45 и 46.
3. Н. Радивоева. Свети равноапостолен Николай, архиепископ Японски. - Православно слово, 2002, № 1, с. 37-43.
4. www.pravoslavie.ru