Автор: Калина Иванова
Дъщерята на мои приятели, която изучаваше Японка филология, беше твърде изненадана да научи от нашия разговор, че съществува Японска Православна църква. Този факт ме наведе на мисълта, че щом човек, който изучава японския език и култура не знае това, то какво остава за неизкушените от японската култура българи.
Основаването на Японската православна църква се отнася до XIX в. (1868 г.), когато йеромонах Николай (Касаткин) е покръстил първите японци. Те били кръстени тайно след като задълбочено се запознали с православната вяра. Сред новопокръстените бил бившият жрец на храма в град Савабе Такума и двама негови приятели - лекари.
Постепенно учениците на младия йеромонах Николай расте – били кръстени десетки негови последователи и християнската проповед имала успех. През 1871 г. отец Николай, след като се завръща от пътуване в Русия, е назначен за началник на учредената от Светия Синод Руска Духовна Мисия и е провъзгласен за архимандрит. През 1880 г. се е състояла епископската хиротония на свети Николай. Николай (Касаткин) превежда Свещеното Писание и богослужебните книги на японски език и участва в построяването на катедралния храм “Възкресение Христово” в Токио.
През 1970 г. Руската православна църква канонизира архиепископ Николай и същата година отдава автономията на Японската православна църква.
В началото на XX в. в Япония са съществували 226 православни църковни общини, 33 017 православни християни, 43 свещенослужители и 116 проповедника. По това време вече е построен величествения храм Възкресение Христово в Токио и повече от 100 храма из страната. През посочения период функционирала Православна духовна семинария, две женски училища в Токио, създадено е общество на преводачите и две издателства.
От 2000 г. глава на Японската православна църква е митрополит Токийски и на цяла Япония Даниил (Наушо). Диоцезът на Църквата включва Токийска митрополия, Източно-Японска и Западно-Японска епархии.
Богослужението на Японската православна църква се извършва на японски език, но той прилича на съвременния японски, тъй както църковно - славянският спрямо съвременния говорим български език. Както знаем, църковнославянският се отличава с остарели граматически форми и лексика, които са характерни за религиозните текстове и са доста трудни за възприемане при слушане. В Япония, вярващите християни изучават богослужението наизуст и често припяват в хор. Откъсите от Евангелието, които се четат на службата, се раздават в църквата в печатен вид и участниците имат възможност да си вземат откъсите вкъщи и да разсъждават над тях.
В Япония също е популярна и традиционна литературна игра, която се изразява в събиране на части от стихотворения от играещите, написани на отделни картички. По времето на Николай Японски за младежиге е измислена подобна игра с илюстрации на събития от свещената история, придружени с текстове, които описват конкретните събития. За да победиш трябва да събереш заедно колкото е възможно повече текстове и илюстрации.