Ревностният в православен дух професор по Догматика Димитриос Целенгидис е изказал немалко истини в три разговора с него по радио „Църквата на Пирея“, които са издадени в книга на български език. Ще си послужим с една от тях в това кратко слово: „...като четем Деянията на Вселенските събори, разбираме, че наименованието Свят и Велик събор се дава на Вселенските събори. Например в свещените канони на конкретни събори, примерно на I и IV Вселенски събор, се споменава че тези канони са произлезли от съответния Свят и Велик събор“.
След като това високо определение Велик и Свят събор вече е дадено на Вселенски събори, то не е ли очевидно, че такъв събор вече не може да има?
Проведеният наскоро събор е редно да остане в историята на Църквата просто като Критски събор. Той не стана дори всеправославен, след като в него не участваха четири поместни подразделения на Църквата, в които са повече от половината нейни членове. По Божия милост, макар и по различен повод, и руските православни християни няма да носят отговорност за този събор и неговите решения.
А в Църковен вестник, брой 12 от т. г., в колонка на редактора на броя, проведеният събор се обявява за ново църковно-историческо събитие като първи Свят и Велик събор и се съобщава, че „оттук нататък развоят с провеждането на Велики събори на Православната църква тепърва предстои“. Също така напълно неприемливо Вселенската патриаршия е наречена „Майка-Църква“, след като дори понятието за сестри-църкви е някакво недоразумение. В същия текст с едър шрифт се обявява, че „Православната църква никога досега не е провеждала свой Велик събор“. Тоест сегашният, най-малкото смущаващ съвестта на толкова много християни събор, едва ли не е по-важен от седемте вселенски събора или поне е по-велик от тях.
Предполага се, че ще дойде време, когато ще се проведе съвместен събор на отстъпници от Църквата и на римокатолическата ерес, който ще бъде обявен за осми Вселенски събор, но всъщност ще бъде разбойнически. И затова молим Господ да ни покрива и да отдалечава още и още тази предстояща беда.
А поместните или всеправославни събори, ако се проведат, могат да бъдат свети, в светоотечески дух. Но това ще се вижда едва след приключването им – от техните решения.
Засега изглежда, че няма възможност да се проведе всеправославен събор за решаване в православен дух на належащи въпроси. Когато става въпрос за спор между патриаршии, какъвто е случаят с правилата за съществуване на диаспорите, ще е трудно да се реши без събор.
Но въпросът за двата календара нали не е спорен между патриаршиите? Доколкото ни е известно Руската Патриаршия, могъщ изразител на правото пазене на стария календар, и Вселенската Патриаршия, подбудител на новия стил, или да кажем направо - на отстъплението, не спорят по този въпрос. Вероятно защото са неизмерими не само по брой на членовете, но и поради неизмеримост на благодатните сили. Така че останалите малки поместни църкви в отстъпление – Българската, Гръцката, Кипърската, Албанската и Румънската православна църква, могат да решат сами за себе си дали искат да поправят обърканото или да останат в него. Ако решенията на съвещанието през 1948 г. не забраняват след него да продължат да се правят промени на календара без събор, то тогава те не забраняват и да се отменят тези промени без събор. Полската православна църква се върна към стария стил в началото на 2015 г.
И накрая да кажем за едно от обвиненията срещу нашия Свети Синод, срещу нашите достопочтени митрополити. Някои виждат сегашното състояние като изолация за Българската православна църква и ако това въобще е налице, то това е изолация, но на върха. Заедно с Грузинската православна църква, Руската православна църква и Антиохийската православна църква, на върха на Православието!
9 юли, 2016 г.
монахиня Магдалина