На 20 януари паметта на св. Патриарх Евтимий Търновски беше тържествено отбелязана в столичния храм „Свети Седмочисленици“ с патриаршеска св. литургия. Заедно с Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил съслужиха Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, Техни Преосвещенства Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, Знеполският епископ Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, Левкийският епископ Климент – викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Йоаким – духовен надзорник на Софийска епархия, архимандрит Никодим, предстоятелят на храм „Св. Седмочисленици“ ставрофорен иконом Николай Коцев, свещеници от храмовото духовенство и столицата, както и протодяконите Иван Петков, Александър Нешев и Деян Коруноски.
Семинаристи от Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ украсиха с песните си това духовно тържество. В края на утренята 6-годишният Георги беше постриган за четец, певец и свещоносец на Българската православна църква.
На богослужението присъстваха доц. д-р Ивайло Найденов – декан на Богословския факултет към Софийския университет и преподаватели от факултета.
В проповедта си след светата божествена литургия Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил се обърна с поздравително слово към многобройния вярващ народ:
„На днешния ден празнуваме паметта на един от най-великите отци, просияли от българския род – св. патриарх Евтимий, духовен баща на нашия народ в едни от най-тежките и трагични години от неговата история.
В богослужебните химни от вечернята за празника се казва как Господ му е дал да види страшни събития – да бъде свидетел на разорението на държавата, на царствения град Търнов, на разорението на светините, убийството на толкова души от управляващата аристокрация, поруганието на множество народ, неговото изтребление и изпадането в робство. С падането на царствения град всички негови трудове като духовник, трудовете на царския двор и на народа се разоряват, връхлита страшно бедствие.
Преди тези събития свети Евтимий видял своя учител – свети Теодосий Търновски в огнен стълб, в пламенна молитва, след което свети Теодосий му разкрил Божието откровение за предстоящите бедствия. Бидейки изключително проникновен, просветен духовник, св. Евтимий знаел примера на ниневийци, че ако народът се обърне към Бога и се покае, Господ ще отмени тази страшна чаша на разорението.
Виждаме усилията на светия патриарх за това. След като се връща от Света Гора, той се установява в Търновград, основава манастира „Света Троица“, където създава книжовна школа. В нея започва редакцията на езика, превеждането и поправянето на текстовете на Свещеното Писание и на богослужебната литература. Знаел колко е важно народът да изповядва точно своята вяра и да се върне към благочестието, затова непрестанно го призовавал към покаяние, което да умилостиви праведния Съдия и да бъде избегнато предреченото бедствие.
При всички негови усилия, до последно двамата царстващи братя Йоан Шишман и Йоан Срацимир враждували, като изпращали войски един срещу друг в братоубийствена междуособица. Призивът за покаяние не бил чут. Стотина първенци от аристократите били обезглавени от поробителя, но Господ запазил живота на свети патриарх Евтимий. Излагайки себе си на смъртна опасност, той имал дръзновението да се застъпва за поверените му души, изпълнявайки Христовите слова: никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели (Йоан 15:13), заради което изпил със смирение докрая горчивата чаша, приел безкръвно мъченичество и заточение. Не преставал да се моли за поверения му народ да се осъзнае, да се вдигне от пепелищата и отново да потърси Божията помощ, с която да се възстанови нашата държава.
Възлагайки надеждата си на Бога, св. патриарх Евтимий с бащинска молитва призовавал да престанат междуособиците, да се възцари братолюбието, народът да се труди честно и почтено, да обича Бога и ближните. Но когато това не се случвало и Бог допуснал бедствието, св. Евтимий знаел, че Бог възлага бреме, но и спасява. Това страдание било за спасение – да се обърне народът от греховете си, да потърси Бога и да намери вечното Христово царство. Затова, когато последната надежда на този народ се отнемала с изпращането на свети Евтимий в заточение и хората го попитали на кого биват оставени, светият патриарх с упование казал: „На Светата Троица!“
В края на своето слово Българският патриарх Даниил призова:
„Нека днес чуем този бащински завет и молитва на св. Евтимий. Ние също живеем в размирно време – време на разединение, на междуособици. Не сме единни; народът повече го вълнува мамона – богът на парите, на материалния комфорт и удоволствията. Не е възможно да се служи на двама господари и да има промяна към добро. Не е възможно да ни очаква добро в личен и в обществен, държавен план, ако не се обърнем към Бога и не си дадем сметка, че не може да ни бъде добре без Него.
Нека оставим лошите навици и привички, безверието, гоненето на материални придобивки, нека започнем да възпитаваме децата си и във вярата! Не само да им дадем добро образование, с което да се реализират в обществото за свое материално добруване. Докато не осъзнаем това и самите ние не се обърнем към Бога – да сме редовно в храма на богослужение, да следим мислите и постъпките си, да се доверим на Бога, че е силен да очисти сърцата ни и да ни подкрепи в трудностите, и не насочим посоката на нашия живот именно към небесното царство, не може да очакваме, че ще се случи нещо добро. Това е заветът на свети Евтимий и ако го изпълним, ще почувстваме неговата бащинска любов, когато в онези страшни мигове ни завещава на Светата Троица.
Да пазим светата православна вяра сега и вовеки, да престанат междуособиците и безверието, да се обърнем към Бога, Който е силен да ни помогне, така че да се възродят нашите села и градове, да се възвърне жизнерадостта у народа и да заживеем отново с вярата и любовта към Бога и към всички човеци“.
След това с хоругви и песнопения започна традиционното литийно шествие до близкия паметник на св. Патриарх Евтимий (1939 г.), където присъстващите се помолиха на светеца и бяха поднесени венци и цветя.
„Нека св. патриарх Евтимий Търновски да просвети нашия ум, за да ходим в закона Господен“, призова Негово Светейшество пред паметника на великия си предшественик: „Ти, който стоиш пред престола на Божията слава, моли седящия на него Христа Бога да запази благочестивия ни народ, църквата и страната ни, твоя древно просиял град и този богоспасяем град, и всеки град, и православните храмове. Изпроси нам прощение на греховете, изцеление на душевните и телесни болести, бъди застъпник на всички обидени, утеха на скърбящите, а на бедстващите - скорошно избавление!“.
Литийното шествие пое обратно към храма, където на християните беше раздадена анафора, а пред паметника на великия наш отец св. Патриарх Евтимий ученици, доведени от техните учители, си направиха снимка за спомен от незабравимия празник!
