В моето половинвековно шествие из предизвикателствата на науката стигнах до едно убеждение – като народ не печелим нищо, ако гледаме на историята само като „наука за миналото“, която ни e развлекателно четиво, използвано обикновено вечер преди заспиване, каза проф. д. и. н. Трендафил Митев. Изказването му бе по време на творческата вечер „Предизвикателствата на историята и съдбата на историка“ в Централния военен клуб в София, организирана по повод 75-та годишнина на проф. Митев.
Нашата съвременна нация ще има много повече полза от историята, ако я разбираме като наука за бъдещето на нашето общество. Ако умеем да обясним и как сме решавали големите си проблеми в миналото и кое е значимо и ценно. След Освобождението българите имаме държавници, които биха правили чест на всяка велика сила – Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Любен Каравелов, Константин Стоилов, Григор Начович. Те съединяват България, защитават я и на бойното поле, и с дипломация, и удвояват нашата държава, коментира още проф. Митев.
Президентът Румен Радев изпрати поздравителен адрес по повод 75-та годишнина на проф. Трендафил Митев.
„Вие разбирате силата на историческото познание за отразяване на българското самосъзнание и разбиване на битуващите исторически фалшификации и митове и с голяма отговорност се посветихте на изследванията на ключови области като следосвобожденска България, военната ни история и борбите на българите от Македония за национално освобождение“, пише президентът в поздравлението си към проф. Митев. „Вашите многобройни монографии и публикации по тези теми са високопатриотично дело на истински родолюбец, с което можете да се гордеете на рубежа на своята 75-та годишнина“, се посочва още в адреса.
Зам.- министърът на културата доц. д-р Тодор Чобанов поздрави проф. Митев от името на министъра на културата и целия екип на министерството.
„За всички нас, които се занимават с история на Отечеството, вие сте икона, вие сте безкрайно обичан и ценен, защото във вашата дългогодишна дейност сте издигнали знанието, историческото познание до невероятни висоти“. С тези думи се обърна зам.-министърът към проф. Митев.
„Вашите трудове са стълбове на всички колеги, които работят в областите, които изследвате за тези толкова важни теми за Третото българско царство, българското офицерство, и вашата безкрайно ценна работа за България в Македонския научен институт, който наред с Тракийския научен институт по един научен начин действително защитава българския национален интерес, каза още зам.-министърът.
Модераторът на творческата вечер, военният историк доц. Станчо Станчев даде кратка биографична справка за проф. д.и. н. Трендафил Митев.
Проф. Трендафил Митев е роден на 15 март 1950 година в София. През 1968 година завършва средното си образование и е приет за студент по специалност „История“, във ВТУ „Св. св .Кирил и Методий“, посочи доц. Станчев.
През 1972 година завършва университета с отличен успех. През март 1973 година постъпва в редовете на БНА и служи в Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ в град Плевен. След завършване на курса на обучение за показани делови качества и воински добродетели, командването на школата разпределя старши школник Трендафил Митев, през втората година на службата, да работи като преподавател по „Българска военна история“ на младите школници.
През декември 1974 година Трендафил Митев спечелва конкурс и започва работа като асистент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Там разработва докторската си дисертация. Тематично тя е свързана с участието на армията в политическия живот на България, около военния преврат на 9 август 1886 година. През 80-те години Трендафил Митев подготвя хабилитацията си за доцент.
През 1983 година Военно издателство в София публикува монографиите му - „Генерал Георги Вазов“ (Биография), а през 1985 година и трудът „Генерал Никола Иванов“ (Биография). С тези две монографии е поставено началото на новата научна поредица в България - „Пълководци“.
В началото на 1992 година доц. Трендафил Митев спечелва конкурс, проведен в Министерството на отбраната, за длъжността Главен редактор на сп. „Военноисторически сборник“ – научната трибуна на Института за военна история /ИВИ/, при ГЩ на БА. На този пост той работи до края на 90-те години на ХХ век.
През 1999 г. Институтът за военна история е закрит. Издаването на „Военноисторически сборник“ е преустановено, а доц. Митев започва разработване на нова научна проблематика, свързана с историята на българската патриотична емиграция в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Реализира 4 научни експедиции в Съединените щати с цел набиране на информационни масиви – работи в архиви и библиотеки във Вашингтон, Чикаго, Южноилинойския университет, „Хувър Институт“ при Станфордския университет (Калифорния), Архива на ЦК на българската Македонска патриотична организация във Форт Уейн (Индиана) и др. Това му позволява пръв да разкрие едновековните усилия на МПО при подпомагане на борбата за национално обединение на нашия народ в монографиите: „Македоно-българският ЦК в Чикаго 1918 – 1919“ (1992); „Българската емиграция в Америка и борбите за освобождението на Македония 1919 – 1945“ (1993); „Българските буквари в Америка“ (2018); „История на българския емигрантски патриотичен фронт в Новия свят (2021)“ и др. Приносите на автора дават основание през 1995 г. Специализираният научен съвет по история при БАН да присъди на доц. Трендафил Митев най-високата научна степен – „доктор на историческите науки“, а през 2004 г. – званието „професор“, посочи доц. Станчев.
През май 1990 година проф. Митев участва в основаването на новия Македонски научен институт /МНИ/ в София. Там, в продължение на три мандата, той работи като заместник председател на института. А от 2008 до 2014 година е избран и за председател на МНИ, и главен редактор на сп. „Македонски преглед“, разказа доц. Станчев.
От 2019 година професор Трендафил Митев е пенсионер, но продължава да работи активно и като преподавател във „Висшето училище по сигурност и икономика“ в град Пловдив, в „Дружеството на бежанците от територията на Р. С. Македония“ и в новия „Институт за военно-исторически и стратегически изследвания“, при „Военноисторическата комисия“ на България, допълни още доц. Станчев.
