Българското училище страда от прекалено много заучаване и твърде малко възпитание. Санкциите са тежки и тромави, авторитетите – детронирани, а децата прекарват часове пред екраните.
По времето на социализма образованието имаше силни страни — акцент върху математиката, природните науки и инженерните специалности, уважение към учителя — но и големи минуси: изключваща система, сегрегация, подчиненост на пропаганда и слабо чуждоезиково обучение.
Днес образованието е по-отворено, с повече чужди езици и технологии, но проблемът е обратен — прекалено много фактология и твърде малко умения.
В подкаста на Явор Дачков министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че е решен да търси базов консенсус отвъд либерално–консервативните разделения и да реформира системата стъпка по стъпка. Според него промяната трябва да започне с нова култура на учене, връщане на възпитателната функция на училището, по-малко формализъм, усилия всяко дете да бъде обхванато, както и системни инвестиции в учители и материална база. Учителят, а не изкуственият интелект, остава най-важният фактор за образованието на децата.
Още акценти:
Действително имаме детрониране на традиционните авторитети. Не знам дали заради либералните идеологии, но започна от социализма. Между социализма и либералните идеологии има доста общи неща — да няма религия, дори семейството беше малко или повече атакувано. Така че без авторитети ние няма как да живеем в хармония. В кръга на шегата — бях в Япония. Там най-често срещаната дума, която ми казваха, е „хармония“. Аз попитах: „Какво е хармония, какво е определението за хармония?“ Те казаха: „Каквото каже шефът“. Това е шега, разбира се. Но хармонията включва — освен хоризонтални взаимоотношения — и минималната необходима, „здравословна“ доза уважение към традиционните авторитети. Да имаме ценности, които да ни свързват. Това е като че ли онова, което изгубихме.
Една група организации водят идеологическа война срещу религията. Те се опасяват, че ако децата са вярващи, това ще попречи на възцаряването на „либералния ред“. Когато ясно казахме, че няма да се учи въпреки волята на децата — нито едно дете няма да бъде карано да учи религия — това е във всички европейски страни основен принцип. В почти всички европейски държави има изучаване на религия. Няма в Беларус, Северна Корея… Опитът да се обвърже темата с линията русофили — русофоби е несъстоятелен. Дори когато стана ясно, че няма да бъде задължително, че няма да се преподава от свещенослужители, продължиха да твърдят, че религията няма място в училище. При нас много неща се гледат през личности — кой е патриархът, коя е политическата сила. Но имаме солиден обществен консенсус, включително от социологически проучвания, че трябва да засилим възпитателната функция в образованието. Това не става само с един отделен час — възпитанието трябва да се интегрира във всички учебни програми.
Цялото интервю ТУК
Разговорът е записан в Ехо Медия Студио / EXO Media Studio на 18 септември 2025 г.