България-новинарски блог-теология

Здрава е мрежата на апостолската ловитба (1), дивна е паметта на Андрей и дивен е споменът за мрежата, която той употребил за ловитба и за привличане на народите към Христовата вяра. Защото мрежата, която използвали тези безсмъртни покойници, никога не може да бъде разкъсана от забравата. Не ще овехтеят с времето тези оръдия за лов, които са сътворени не от човешкото изкуство, но от Божията благодат.

Преподобни Серафим Саровски използвал не само „духовни лекарства“, но често и най-прости методи, възвръщащи на хората радостта и смисъла на живота.

„ОБУЙ СЕ И СНЕМИ ОТ СЕБЕ СИ ВЕРИГИТЕ!“

Веднъж при преподобни Серафим дошъл един бос странник. Св. Серафим в това време работел в градината, но като видял госта, оставил работата и казал на странника:

„Остави избрания от тебе път: обуй се и свали от себе си веригите!“ Трябва веднага да се върнеш вкъщи, жена ти, майка ти и децата ти много тъгуват за теб“.

Говорейки за поста, Старецът, между другото, каза дословно следното: „Постът е Божия заповед, затова и постим, деца мои. Постът не ми е навредил до ден-днешен, когато съм на седемдесет години.

Майка ми ме научи да постя още от детството. Не се преструвам, чедо, че постя, но на това са ме научили родителите ми. Аз съм малоазиатец по произход, роден съм през двадесета година и до ден-днешен спазвам това, чеда мои. Постът никога не ми е вредил, макар и да имам заболявания.

Най-голямото наследство за децата е благословията на родителите. Затова нека се погрижат да я получат. Виждате ли какви неща направил старозаветният патриарх Иаков, за да получи благословията на баща си? Дори си надянал ярешки кожи! (виж Бит. гл. 27). Особено майчината благословия е велико нещо! Някой казваше: „Всяка дума на майка ми е една златна лира”.

Чрез молитвата с вяра можеш да получиш от всеблагия и всещедър Бог всички духовни и необходимите веществени блага, само желанието за тези блага да е искрено и молитвата да е гореща.

И какви молитви влага Църквата в устата ни! Такива, че с тях можем да склоним Господа за всяка милост към нас, за всеки благ дар.

Врагът, като знае Божията благост и силата на молитвите, по всякакви начини се стреми да ни откъсне от молитвата, или по време на молитва да разсейва ума ни, да ни препъва с разни страсти и житейски пристрастия, или да ни кара да бързаме, да ни смущава и т.н.

СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

Телесният пост трябва да бъде съединен с духовен пост

„От св. пророк Исаия, който отхвърлил юдейския начин на постене и е показал какъв трябва да бъде истинският пост, ние узнахме изяществото на поста: „Ето постът, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай. Раздели хляба си с гладните и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол – облечи го и от еднокръвния си не се крий“ (Ис.58:6-7).

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Сега няма гонения на християните - сега обаче е време за друг вид смърт. Речено е: "Умъртвете земните се членове, сиреч пороците" (Кол. З:5). И така: да изгасим увлечението си; да умъртвим гнева си; да изтребим завистта - това е жертва жива и угодна. Тази жертва не завършва с пепел, не се разсейва в дим, не се нуждае ни от дърва, ни от огън, ни от нож! За тази жертва огън и нож е Дух Светий. Възползвай се от този нож и отсечи от сърцето си всичко излишно и чуждо - отвори затъпения слух на душата!

На 04.11.2024 г. в Обучителния център на Софийската света митрополия се проведе беседа на тема „Йерархията в християнското семейство“, като част от дискусионния цикъл „Християнското семейство“. Водещ на този цикъл беседи е свещеник Сергей Павлов, предстоятел на столичния храм „Успение Богородично“ в кв. Малашевци. Модератор: Пламен Михайлов.

В уводните си думи свещеникът подчерта, че обикновено когато се създаде семейство от един мъж и от една жена, най-често първото, с което те се сблъскват, е именно йерархията в семейството.

Освен дните за помен на всеки покойник в близост след смъртта му, има и дни за помен общо за всички покойници. Това са дните на тъй наречените Задушници. Те водят началото си от апостолски времена. Древните християни в тия дни се събирали наедно на гробищата, както и днес, за помен на умрелите.