България-новинарски блог-теология

(1 Пет. 1:1-2, 10-12; 2:6-10; Марк. 12:1-12). В деня на Богоявлението чрез действие се показва, че домостроителството на нашето спасение се извършва от Господ Иисус Христос по благоволението на Отца, чрез общението на Светия Дух.

Вярваме в единия нероден Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо, Който има битието Си от Самия Себе Си.

И в единия Единороден – Словото, Премъдростта, Сина, безначално и предвечно роден от Отца, не като устно или мислено изречено слово, не като излияние на Съвършения, не като част или издънка на безстрастното Естество, а като Син самосъвършен, жив и действен; истински, равночестен и равен по слава Образ на Отца.

Пазете се от съветите на злия дявол, когато той дойде във вид на говорещ правда, за да ви прелъсти и въведе в измама. Дори да дойде във вид на ангел на светлината – не му вярвайте и не го слушайте, защото верните той обикновено омайва с привлекателната външност на истината. Несъвършените не знаят тези дяволски хитрости и това, което той постоянно влага в умовете им; съвършените пък знаят, както говори апостолът: твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло (Евр. 5:14).

Човешкият дух е неспокоен сред земните условности, защото е сътворен за небесата. След грехопадението всеки човек в една или друга степен гори в скръб за небесното отечество, от което е отпаднал. Този естествен стремеж за единение с Бога е най-показателен при монаха. Затова той, наричан на старобългарски език “инокъ”, изглежда ин (друг) сред хората. Себеотречен и отречен от света, пребивава в непрестанна покайна молитва за себе си и за целия свят…

Монашеството у нас има дълбок и здрав корен. То процъфтяло по нашите земи още преди основаването на българската държава в най-самоотвержената си и висока форма на скалното отшелничество. Пренесли го сирийски монаси от Кападокия през Крим в Малка Скития, сегашна Добруджа и Черноморието.

ЗА ИЗПОВЕДТА

Всяко дете волно или неволно съгрешава по детски. Тогава то не е в добро настроение, лицето му не е ведро. Сторената грешка е замърсила сърцето. Това се отразява като на огледало на лицето, най-вече на погледа.

Понякога казвам на малките деца, че по погледа познавам кое от тях е направило добро и кое лошо. След сторено добро очите сияят. Детето е много красиво. А след като съгреши, погледът става тъмен и то губи красотата си.

Псалом 33

(Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде).

Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.

3. С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.

4. Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.

5. Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.

Най-голямото наследство за децата е благословията на родителите. Затова нека се погрижат да я получат. Виждате ли какви неща направил старозаветният патриарх Иаков, за да получи благословията на баща си? Дори си надянал ярешки кожи! (виж Бит. гл. 27). Особено майчината благословия е велико нещо! Някой казваше: „Всяка дума на майка ми е една златна лира”.

(Ефесяни 4:7-13; Матей 4:12-17). Вчера апостолът въоръжи с духовно всеоръжие християнина, встъпил в пътя на спасението, а днес, за да го вдъхнови в трудовете, му посочва водачите по пътя на духовната битка и крайната, светла цел. Тези водачи са пастирите и учителите, които Господ е дал на Църквата, и чрез чиито уста Сам Той изрича благопотребното духовно указание за всекиго, стига някой да се обърне към тях с вяра и молитвен зов към Господа.

Безспорно и всепризнато е огромното значение, което е имала Църквата за българската държава. В основите на нашата духовност е великото равноапостолско дело на светите Кирил и Методий и на премъдрия св. Борис Покръстител. Азбуката, на която пишем и четем до ден днешен, е създадена от св. Кирил и доработена от неговите свети последователи специално за целите на покръстителната им мисия.

Св. Василий Велики учи, че „дните“, за които Библията говори като за периоди на сътворението на света, не са обикновени дни, още повече че не можеха да бъдат обикновени, докато не беше създадено Слънцето. Моисей нарича част от времето един ден, за да има това име сходство с век, защото е казано: „Господният ден е велик и страшен“ (Иоил 2: 11). Според нашето учение е известен и онзи небесен, без наследник и без край ден, който у псалмопевеца се нарича осми. Следователно, дали ще го наречеш ден или век, изразяваш едно и също понятие“.