България-новинарски блог-теология

„Чеда, вярно е, че нашите унижения пораждат скръб у светиите и причиняват плач и вопли, които те възнасят за нас пред Твореца на света. Ето защо Божият гняв се излива върху нас поради греховните ни дела. Нашият напредък в светостта обаче предизвиква веселие в сонма на светиите и ги кара да се молят много пред нашия Творец за достигане на блаженството и радостта. Също и Бог изпитва голяма радост от нашите дела и от ходатайството на светиите и ни удостоява с още по-големи благодеяния.

Кондак 1

Избрани чудотворче и дивни угодниче Христов, преподобний отче Антоние, с любов възхваляваме богоугодното твое житие и благодарствена песен за теб пред Бога принасяме. Ти, който имаш велико дръзновение към Господа, от всякакви беди ни освободи, та с радост да ти зовем: Радвай се, преподобни отче Антоние, основоположнико на пустинния живот!

Нравствената любов е най-висшата проява на духа. С нея се оценява до каква степен човек е извисен духовно. Но тя се осъществява с много усилия. Необходимо е напълно да се потисне егоистичното начало, което пречи да се видят болката и нуждата на ближния.

При най-добро желание всеки различно преживява нравствената си любов. В семейството тя е естествена и сама идва, но и там не е съвършена. Съпрузи се развеждат, деца не почитат родителите си, старци се изоставят.

Душевен мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода (Пс. 65:12). Пътят на онези, които искат да угодят на Бога, минава през много скръб. Как ще облажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпели заради Бога, щом не можем да изтърпим една треска?

Нищо не спомага за придобиването на душевен мир така, както мълчанието и доколкото ти е възможно, непрестанно да разговаряш със себе си, а с другите - рядко.

Христо Ботев издава и разпространява „Календарь за година 1875“, който представлява лист за окачване на стената с образа на Хаджи Димитър и Ботевата песен за него. Календарът е поместен като особена ценност в неговите „Съчинения“, издадени през 1907 г. в София под редакцията на дъщерята на поета Иванка Хр. Ботева. Дните са в двата календарни стила - Григориански и Юлиански. Под ограничителната му рамка пише: „Вь печатница „Свобода“, „Цената му е 1/2 франгъ“ и „Издателъ Хр. Ботйовь“.

В годишния кръг на богослуженията е изобразена цялата история, цялата минала съдба, целият живот на нашата Православна Църква, цялото нейно учение и нравоучение, всички догмати, всички жития, всички подвизи, всички страдания, както на Самия Господ Иисус Христос, Божията Майка, така и на всички апостоли, пророци, мъченици, преподобни, безсребърници и праведници.

Безспорно и всепризнато е огромното значение, което е имала Църквата за българската държава. В основите на нашата духовност е великото равноапостолско дело на светите Кирил и Методий и на премъдрия св. цар Борис Покръстител. Азбуката, на която пишем и четем до ден днешен, е създадена от св. Кирил и доработена от неговите свети последователи специално за целите на покръстителната им мисия. Нашият книжовен език е устроен от светите Солунски братя именно за да прозвучи на български Божието благовестие. А първите думи, написани на този език, са били знаменателни: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Йоан 1:1).

Йорданската пустиня е глуха и сурова. Напечените от яркото южно слънце скали излъхват непоносима горещина. По криволичещите отъпкани пътеки крачат прашни пътници. Стигнат ли брега на реката, отдъхват, сетили приятен хлад. И погледът се отморява от крехката крайбрежна зеленина. Но и душите сещат прохлада от греховния зной. Там Йоан кръщава с покайно кръщение. Олеква от разкаянието и в сърцата се изправят пътеките към очаквания Спасител. И Той идва.

25 декември

„Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лук.2:14)

Братя и сестри, така ангелите славословели при раждането на нашия Спасител – Господ Иисус Христос, така и днес ангелското войнство славослови на небето. Ние обаче сме свидетели, че на земята вместо мир и тишина има войни и се носят вести за кръвопролития. Вместо мир и благоволение между човеците цари омраза и жестока вражда! Виждайки тези изострени отношения между народите и държавите, как можем спокойно да отворим уста и да запеем заедно с ангелите радостното славословие за раждането на Божия Син, за раждането на Божия Мир на земята? В този ден е може би по-добре да замълчим и да оставим радостта за мира, възвестен от ангелите, на онези, които са достойни за нея?  Да не се радваме, а горчиво да плачем и ридаем като Рахил, която скърбеше за избитите си чада във Витлеем и околностите му (Мат.2:16). За нея пророкът казва: „Глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям. Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат.2:18). Може би и ние трябва да издигнем глас и да ридаем за себе си и за нашия свят, в който дори християнските народи и държави гледат с недоверие едни на други и са готови да воюват със своите братя и сестри по вяра?

 „Домът Ми е дом за молитва“ (2Тим. 3:16-4, 4; Лука. 19:45-48). И наистина, само да влезете в храма, и той вече ви призовава към молитва. Всичко тук е подредено и направено така, че да предразполага и насърчава молитвата. Затова, ако искате да възпламените молитвата в сърцето си, ходете по-често в Божия храм. Вкъщи човек не може да се помоли така, както в храма. Има хора, които и у дома се молят горещо, но ако вкъщи е така, то колко по-пламенна ще е молитвата в храма?