За съжаление, има доста християни, които понякога хо­дят на църква, дори прибягват към църковните Тайн­ства и обреди, но единствено от гледна точка на исто­ри­че­ските традиции, без да желаят истинско общение с живия Бог, без да търсят реално освещаване чрез Божията благодат. Такива хора лесно могат да бъдат подмамени от външни, повърхностни, недуховни явления.


Затова не предизвиква голямо учудване и фактът, че псев­до­църковните атракции набират все по-голяма сила. Хората ахват от възхищение, като видят нещо да светне, да блесне, да има зрителен ефект. Особено пък в църква! Малки и го­ле­ми се стичат на зрелището. И така, първият вид атракция е атракцията с впечатляващ зрителен ефект.

Към този вид атракция можем да отнесем поставянето в Божия храм на коледна елха. Пъстра, окичена с бляскави дрънкулки, гирлянди и дядо-коледовци. Символ на светската суета и езичеството. Символ на дребнавото, вещественото, лъскавото, тленното. Символ на сантименталното сладо­стра­стие, поставен до символите на светостта и безстрастието – ликовете на светите икони. Никак не се схождат тези два символа! Дребнавото до свещеното! Пъстрото до Боже­стве­ното!

Да не би, християни, коледната елха да е атрибут от пред­праз­ненството на Рождество Христово? В коя църковна или свещена книга видяхте коледни елхи? Или от коя църковна традиция ги възприехте? Може би от еретическия Запад, където подскачат, пеят и танцуват в храма? Но ние не бива да подражаваме на еретиците. А много от православните хри­стияни за жалост не знаят това. И приемат ненормалното за нормално, езичеството – за част от християнството. Каква тъжна заблуда!

* * *

Другото, което привлича като магнит суеверния тип хора към храма, е тайнствената атракция, забулена в непонятна мистика, в която атракция обаче задължително трябва да има обещание за здраве, късмет и изпълнение на това, ко­е­то човек си пожелае. Тази атракция, освен че е бого­про­тивна, но е и много доходоносна и широко се практикува у нас. Заради „гнусна печалба”, както казва св. апо­стол Павел (1 Тим. 3:3).


Веднъж един мирянин ме попита:

– Отче, в неделя в колко часа ще отвориш църквата?

– Защо питаш? – учудих се.

– Искам да дойда, за да отключа вратите – отговори.

– И какво ще стане, като ги отключиш? – питам.

– Как какво? – учуди се той. – Не знаеш ли?

– Не – казвам.

– Ами който отключи вратите – казва, – ако си пожелае нещо, Бог ще му изпълни желанието. Брей, отче, ама ти наистина ли не го знаеш това?

– Не – казвам, – за пръв път чувам.

– Ами в София – казва – в някои църкви го правят.

Обясних на човека, че това е суеверие и не бива да го правим.

– Това, че ще отключиш вратата – казвам му, – няма мо­рална стойност пред Бога, тъй като не изисква никакво нравствено усилие. И да мислим, че Бог ще ни изпълни же­ланията само защото сме отключили църковните врати, е смешно и нелепо. Ако самите ние изпълняваме Божията света воля и живеем по Божиите заповеди, само тогава Бог ще изпълнява това, за което Го молим. Защото е казано: „Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува тех­ни­те вопли и ги спасява” (Пс. 144:19).

Скоро забравих за случая. Но после друг мирянин спо­де­ли, че всяка сутрин, като отивал да се черкува в централна градска църква, идвал човек, който трябвало да отключи вратите. Желаещите се записвали на списък срещу опре­де­лена такса.

Някой ще каже: „Според търсенето, и предлагането”. Но християнството не е пазарна търговия. Не бива под­дър­жа­не­то на суеверно заблуждение у хората да е доходоносна дей­ност за храма. А дори и да не е такава, заблуждението трябва да се изобличава, а не да се затвърждава.

Обратно на това, за жалост, вършат медиите днес, на­при­мер интернет. За „мистичното” значение на отключването на църковните врати там се разпространяват всевъзможни причудливи версии. Като например:

„От достоверен човек научих, че съществува такова по­ня­тие като „спънат късмет” – при мене беше нещо такова – всяко нещо, което започна, върви добре, дори отлично до един мо­мент, и в следващия всичко рухва. Тази жена ме посъветва да отида да се запиша в църква за отключване на вратата на църквата рано сутринта. Това отключвало късмета. Направих го и не зная – все пак уча психология – но имам чувството, че това ми помогна... Сега съм по-сигурен и уверен човек и вяр­вам, че късметът е с мен. Смешно е, но важното е, че се чув­ствам добре. Процедурата в църквата не изисква усилия [1] – ще отидеш в църква за предпочитане е да е кръстена на Дева Мария – покровителката на всички жени. Ще попиташ жените там или попа за отключване на църквата. Те ще ти кажат кога да отидеш. Това се прави в 7 часа сутринта. Ще занесеш дар – аз занесох сладки, олио и вино, но хората ще ти кажат. На­прави го, ако искаш, може да ти помогне”. „...До мен стигна информация, че църквата се ползва за отключване на къс­мета... Говорих с една църква и се оказа, че почти всеки ден разрешават на някого да отключва църквата първи и доста хора го правят”. „Аз... знам, че това се прави най-често от родилки, за да им минава лесно раждането. Или от много затруднени хора.” „Методът с църковните двери, който ми е известен, е за лечение на заболявания. Отива се до църковна врата, по изгрев слънце, когато църквата е още заключена, докосва се с ръка и се казва следното: „Както тези врати се отварят, както тези врати се затварят, така в мен отвори Боже вратата на здравето и благодатта, затвори Боже вратата на болестта и смъртта. Премахни от мене гнилата нечистота, възроди в мен живот на радост, тялото ми укрепи, силите ми възвърни, нечистотата премахни, от зли сили избави.” След което вратата трябва да се целуне три пъти близо до ключалката. Тръгнете си и не се обръщайте назад, по пътя не говорете с никой”. [2]

Какво да кажем? Човек трябва доста да фантазира (и най-важното – сам да си вярва на фантазиите!), за да съчини та­кива „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), на които бедните наив­ници да вярват.

* * *

По подобен начин се преиначава значението и смисъла на някои възприети от църковната традиция обичаи. Взема се, да речем, един елемент от богослужението, изважда се от кон­текста, облича се в суеверие и се представя като атрак­ция, а полухристияните, които иначе не биха влезли в храма, влизат само заради атракцията.

Всички сме виждали например, как на Свети и Велики Пе­тък народът масово се стича към църквата, но не за да участва в прекрасното богослужение или молитвено да съпреживее Христовите страдания и погребение, а... за да мине под масата. Да, само за това! Може да е смешно, но е факт. Влизат в храма, минават под масата и доволни-предоволни излизат. Даже става интересно, особено когато някоя дебела лелка се наведе и започне да лази, ама от теснотия вземе да надигне масата, а после, едва промъкнала се и запъхтяна, излиза и се отърсва победоносно. И хората са доволни. Преминали са под масата „за здраве и късмет”, пожелали са си наум едно желание, и си отиват с чувство на изпълнен дълг към Бога. Самозалъгват се, че с това са из­вършили Божието дело.

Има и още по-усърдни труженици на тази суеверна прак­тика, които минават „под масата” в седем църкви, „за да хване повече”.

„Тази година – разказва очевидец – на „минаването под масата” една жена доведе със себе си кученцето и заедно „минаха под масата”. За здраве, разбира се. Свещеникът и? каза, че това, което върши, е неприемливо и нередно, жи­вотното няма място в храма, камо ли под плащаницата Христова. „А – отговори му смело жената, – то толкова нередности има в Църквата, вие за моето куче се хванахте.” Край на разговора. И да и? казваш, че това е съвет към нея самата, и да я убеждаваш, че си вреди, не очаквай разбиране. И това са нормалните граждани на Родината ни, средно­статистическите един вид, „минаващите под масата”3.

Като всяка атракция, и тази се заплаща. Върху масата, до светата Плащаница, непременно стои поднос, в който всеки, преди да мине под масата, трябва да пусне пари. Другото, ко­ето се заплаща обаче, не се измерва в пари. То е суеве­рието в човешките души. То също дава своите горчиви пло­дове.

* * *

Третият вид атракция е увеселителният тип атракция. Тя включва задължително (много) ястия и пития, често пъти съпроводена с езическа музика, скара, алкохол и т.н. Обикновено се извърва в близост до храма, но нерядко и вътре в самия храм [4]. При този тип кощунствена изява храмът, свещеникът, кратката молитва, красивата градина с цветя, стенописите и камбанарията се използват единствено за декор, а "вярващите" са се събрали главно за да се веселят по светски. Трагичното в случая е, че тези хора дотолкова са затънали в заблудата си, че сами си вярват, че правят нещо много угодно на Бога. В безумието си те дори си позволяват да "преместят" църковния празник заради пиршеството си [5].

Показателен е случаят в македонския град Беро­во, когато през м. август 1996 г. хората там „преместили” празника Успение Богородично от сряда в четвъртък, за да могат безпрепятствено да ядат месо. Но вместо да се наядат спокойно, ги настига Божият гняв: внезапна гръмотевична буря убива 9 човека на място и ранява още 40 от пируващите.

Веднъж например, един свещеник ме покани на празнична вечерня с водосвет, които ще се отслужат в параклис близо до сели­щето. На празника се очакваше да дойдат много хора. Преди да тръгнем, подготвих всичко необходимо за богослуже­нието: одежди, книги и пр. Тръгнахме. Оказа се обаче (по думите на свещеника), че времето няма да стигне и затова вечернята трябва да се отслужи по-накратко. После стана ясно, че няма да има време за вечерня, а ще се извърши само водосвет. След това се оказа, че водосветът трябва да се отслужи много бързо, за няколко минути, понеже колите с казаните и уредбите с музиката вече пристигаха. Накрая се отказах от съслужението и се върнах.

При такива езически увеселения с църковен декор е разпространено схващането, че така се привличат хората към вярата и към Църквата. Пълна заблуда! Тъкмо напротив: така се създава сред хората погрешната вяра, че езическата атракция е част от църковния живот. И тези хора се радват, че, ето, виждате ли, те са много вярващи! Обичат веселбата, трапезите и езическия фолклор, а в храма влизат само за да запалят свещ и бързо излизат. Богослужението им е отег­чи­телно, не го разбират, а и не искат да го разберат.

Хората никога няма истински да се обърнат към християнството по този начин.




1(П.м.) Много съществено условие! В тези суеверни „про­це­ду­ри” няма нравствено усилие – всичко става просто и лесно, само срещу някаква сума пари или „дарове” (обикновено хляб, вино, бонбони и други храни). Хората, свикнали с греха, твърде много се плашат от нравствените усилия на волята към добродетел и от това, че ще трябва да се разделят с любимите си пороци.

2 http://story.rozali.com/komentari/c3127_50.html; http://www.magicgatebg.com/forum/viewtopic.php?f=32&t=45203 Фенерски, Николай. На открито 2 (http://dveri.bg/k3qaf).

4 Авторът неведнъж се е натъквал на такива безобразия, вършени в църква.

5 В България такива неща стават предимно в някои селски енории.


 

Из книгата „Суеверия сред днешните християни“, изд. манастир "Св. вмчк Георги Зограф"- Света Гора, Атон, 2012 г. Автори: йеромонах Висарион (Зографски) и йеромонах Йоан (Филипов).

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1