Във връзка с празника на светите равноаполстолни Кирил и Методий (11. май) и Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост (24.май), много се изписаха, и то какви ли не небивалици за честваните светци, за глаголицата и за кирилицата, и то все от хора, които не са вещи в областта на старобългаристиката и средновековната българска литература.
Имах вече възможност да получа отзиви от български светила в посочените области, които просто не считаха за необходимо да се занимават с тиражираните несериозни твърдения. Но все пак ние сме задължени, макар и съвсем накратко, да опровергаем явните неистини, изказани по адрес на светите братя Кирил и Методий и на тяхното дело, на което в много отношения дължим това, че днес имаме родно Православие, своя книжнина и самосъзнание.
Става дума за следните неверни твърдения:
Св. св Кирил и Методий са били някакви пратеници, емисари на св. Патриарх Фотий - напротив, св. Кирил е бил високо ерудиран за времето си човек – да припомним, че той завършва най-престижната за Средновековието Магнаурска школа в Константинопол. Начинът, по който го описва неговият ученик св. Климент Охридски (в Панонските легенди), го представя като забележителна личност, благочестив и богопросветен духовник, и св. Фотий съвсем ясно е съзнавал това. Без да отричаме заслугата на св. Фотий в утвърждаване на новата писменост, искаме да посочим, че не по-малка е заслугата на св. Константин Кирил Философ – той създава глаголицата (855 г.), което е уникално и невиждано явление. Това е единственият случай в света, когато един човек сам създава цяла азбука. Може да се каже, че това е Божи дар, дарен на славяните от избран Божи човек, който не случайно по-късно просиява в святост.
Актът на сътворяване на глаголицата е феноменален по своята същност, защото макар видимо да използва знаци от съществуващите вече азбуки, всъщност се явява съвсем нова сиситема от знаци, която отразява фонетично говора на славяните, и по-точно именно на старобългарския език (солунския диалект на българския език от IX в.). Доказателство за което е фонемата „ъ”, която присъства само в българския език - не я бъркайте с "ъ" в руския език, който е само разделящ звук. В този връзка са абсолютно погрешни твърденията, че глаголицата е гръцка азбука (внушавани напоследък с цел усъмняване в българската идентичност) или че не е сътворена на базата на старобългарския език.
Наистина, кирилицата, на която пишем днес, е създадена от ученика на св. Кирик и Методий – св. Климент Охридски, българин по произход и няма никакви съмнения в науката по въпроса, че той е сътворил втората азбука. Само че, ако изчетете авторите и самия Климент Охридски, с чиито прекрасни текстове разполагаме, ще видите, че самият той винаги говори за азбуката, дори сътворената от него, като дело на своите учители и я именува на св. Кирил. Това е така, защото кирилицата се базира на глаголицата, макар с различно изписани символи, тя стъпва на Кириловото творение, на създадените от него фонетични принципи и правила.
Както знаем, учениците на св. св. Кирил и Методий достойно завършват делото на своите учители, подкрепени от българската държава в лицето на св. Цар Борис I. Те превеждат и утвърждават на новата азбука Светото Писание и богослужебните книги, които днес са основополагащи за две-трети от православния свят. Не случайно всички, които стават съ-участници в Кирило-Методиевото дело, са прославени в святост, заради това, че са послужили на светата Православна Църква чрез своето богоугодно дело!
В тази връзка е неясно защо е нужно да отричаме значимостта на Кирило-Методиевото дело, при условие, че то не се намира в никакво противоречие с делото на неговите последователи. Защо трябва да хвърляме сянка на съмнение върху личността на такива прославени светци, които могат да бъдат само повод за гордост за нас като българи и православни християи?
И нека завършим с думите на император Михаил III (842–
"Бог иска всички да стигнат до познание на истината и да се издигнат на по-висока степен, затова, като видя твоята вяра и подвиг, в наше време откри букви за вашия език, каквито по-рано е нямало, та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. Затова ти изпращаме самия този, на когото Бог ги откри, благоговеен и благоверен мъж и много учен философ. Приеми го като дар по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, скъпоценен камък и преходно богатство! Подвизавай се заедно с него да утвърдите бързо това дело и с все сърце да потърсите Бога! Погрижи се за общото спасение и подтиквай всички да не се ленят, но да поемат истинския път, та и ти като ги доведеш с твоя подвиг, да познаят Бога, да приемеш своята награда в този век и в бъдещия, приготвена за всички ония души, които искат да вярват в нашия Бог Христа, и да оставиш спомен за себе си на бъдещите поколения подобно на великия цар Константин отсега и до века!"