Св. Йоан Златоуст (347-407)
Сега няма гонения на християните - сега обаче е време за друг вид смърт. Речено е: "Умъртвете земните се членове, сиреч пороците" (Кол. З:5). И така: да изгасим увлечението си; да умъртвим гнева си; да изтребим завистта - това е жертва жива и угодна. Тази жертва не завършва с пепел, не се разсейва в дим, не се нуждае ни от дърва, ни от огън, ни от нож! За тази жертва огън и нож е Дух Светий. Възползвай се от този нож и отсечи от сърцето си всичко излишно и чуждо - отвори затъпения слух на душата!
Пороците и лошите пожелания обикновено затварят входа на Словото Божие. Така например: засилената привързаност към богатството не позволява да се слуша словото за милостинята; появилата се завист в човека прегражда пътя на учението за любовта; па и всяка друга страст, която се е вмъкнала в душата, прави я крайно небрежна към всичко добродетелно. Затова нека изгоним всички лоши влечения - достатъчно е да пожелаем: Всичко може да изчезне! Нека не мислим, че любовта към богатството за тях е силна сама по себе си: всичката ? сила се състои в нашата безгрижност! Има много хора, които не знаят какво нещо е сребро: защото любовта към богатството за тях е страст неестествена.
Естествените пожелания са вложени в човека още от създаването му: а за златото и среброто дълго време нищо не е било известно - съществуват ли или не? От какво се е засилила тази страст? От тщестлавие и крайно безгрижие. Много са пожеланията на човека - от тях едни са естествени, други необходими, а трети - нито едното, нито другото!
И така: защо ние лишаваме сами себе си от всяко оправдание пред злото? Който е пленен от извънредно силна страст, той не ще понесе особено голямо наказание; който, обаче, е уловен от слаба страст, той е лишен от всяко оправдание. Например, какво бихме отговорили, ако Господ ни запита: „Вие Ме видяхте гладен, защо не Ме нахранихте?" Какво може да ни извини за тази постъпка? Оправдава ли ни бедността? Нима сме по-бедни от онази вдовица, която дала само две лепти и надминала дара на всички богати? Бог съди и цени не количеството на дара, а настроението и жертвата на сърцето: и това е знак на Неговия промисъл за възможностите на човека да изпълни дълга си към ближния и да се противопоставя на всяко изкушение от лукавия!
Протодякон Г.Ибришимов, “Духовни бисери”, издателство “Православен кошер”, 1992 г.
Източник: https://svandrei-sofia.info
За живота и делото на св. Йоан Златоуст - тук.