Богородичният пост е един от четирите многодневни поста в Православната Църква. Той завършва с празника, в чест на който е наречен – Успение на Пресвета Богородица (15/28 август). Той и още един празник – Преображение Господне (6/19 август) – създават нагласата за Богородичния пост, напомняйки ни за удивителното смирение и готовност, с които Господ и св. Богородица преминават през всичко, което им е определено (от църковно-славянски "уготованно" - приготвено) по Божия воля, показвайки го с целия си земен живот.
Така и ние не трябва да възприемаме поста като натрапено ни ограничение, а като доброволен акт, водещ ни към Бога.
Богородичният пост продължава само две седмици – от 1 (14) до 14(27) август, но е толкова строг, колкото и Великият.
Датите, определени за Богородичния пост, са непроменливи, постоянни. Той винаги продължава точно две седмици, като започва един месец след края на Петровия пост, т. е. от 1(14) и завършва на 15(28) август, на празника Успение Богородично.
През Богородичния пост може да се консумират плодове, зеленчуци, зърнени храни, гъби, хляб, олио (зехтин), орехи, мед. От храненето се изключват яйцата, месните и млечните продукти. През Богородичния пост риба се позволява само един път, и това е на празника Преображение Господне – 6 (19) август.
Според Църковния Устав по време на Богородичния пост се постановява такова строго въздържание, каквото е и по време на Великия пост (с изключение на първата и последната седмица), но степента на строгост всеки постещ трябва да определи сам, съобразявайки се със здравословното си състояние, начина на живот и съветите на свещеника.
История на Богородичния пост
Богородичен пост се е спазвал от вярващите още от древността. Известно е, че още през V век през годината са се спазвали 4 поста – по един за всеки от четирите сезона (Богородичният пост започва в рамките на календарното лято, но се счита, че всъщност есента вече е застъпила). Разпространена е била и традицията, че този, който не е постил през Великия пост, трябва да започне да се въздържа от Неделята на Всички светии (неделния ден след седмицата подир Петдесетница) до Успение Богородично. На границата между Х и ХI век този срок бил съкратен до празника на св. апостоли Петър и Павел (29 юни), а двуседмичният пост преди Успение (от 1 до 14 август) бил установен на Константинополския събор през 1166 година.
Богородичният пост е известен още от най-ранните векове на християнството. Напомняне за него срещаме в беседата на Лъв Велики, която той произнася още през 450 година: „Църковните пости са разпределени през годината така, че за всеки сезон е предвиден по един специфичен закон на въздържание. Така за пролетта е предвиден пролетният пост – Четиридесетницата, за лятото е летният – преди Петдесетница, за есента е есенният – след седмия месец, за зимата – зимният.”
За значението на Богородичния пост можем да прочетем и в трудовете на св. Симеон Солунски (края на XIV век – 1429 г.): „Постът през август (Богородичен) е установен в чест на Майката на Божието Слово, която винаги се подвизавала и постила за нас. Независимо че при своята святост и непорочност е нямала нужда от никакъв пост, узнавайки за своето преставяне, Тя започнала още по-усърдно да се моли за нас, дори тогава, когато се готвела да премине от настоящия към бъдещия си живот и когато блажената ? душа, чрез Божествения Дух, предстояла да се съедини със своя Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, подражавайки на живота ?, и да я подбуждаме към молитви за нас.”
Богородичният пост като умилостивение и ходатайство на Божията майка за нас
Смята се, че този пост е установен в чест на два празника – на Преображение и на Успение Богородично. Спомняме си и почитаме и двата празника: единият, който ни се дава като освещаване, а другия – като омилостивяване и ходатайство за нас.
По степен на строгост Богородичният пост се доближава до Великия пост. Някога в дните на августовския пост не са се провеждали карнавали, нито са били представяни комедийни спектакли и театрални постановки.
Както и при другите християнски пости, и при Богородичния мярката на строгост е индивидуална. Един може да понесе поста с цялата му строгост и това да бъде за него от голяма полза. Друг, обратно – трябва да ограничи степента на въздържание.
Да постят на облекчен режим, а не така строго, както се изисква по Устав, е позволено на боледуващите хора. Болестта – това също е своеобразен пост и смиряване на плътта. Специфична мярка на поста трябва да има при бременните; при военнослужещите; при тези, които имат напрегнат работен ритъм или учат. Колкото до постенето при децата – това е специална тема. Но във всеки отделен случай, за съмненията и въпросите, които възникват относно спазването на поста да се иска съвет от духовния наставник (изповедник).
Това, което „не трябва да ядете по време на пост” – са вашите ближни. Става дума за гнева, раздразнителността, скандалите и всякакви други отрицателни постъпки, които разрушават нормалните човешки отношения. Ако се държим с ближните си зле, ние просто събаряме моста между нас и Бога.
(Със съкращения)
Икона "Успение на Пресвета Богородица"