Знаменателно е, че след идването Си в света, преди да встъпи в подвига на нашето спасение, Господ положил в основата му четиридесетдневен пост. Чрез това Той ни е дал заповед и ние да полагаме поста в основата на нашето лично спасение от дявола и от всички бесовски козни, които действат върху нас чрез нашите страсти.
Ето защо Спасителят е казал: Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост (Мат. 17:21). Затова и всички свeти отци на Църквата гледали на поста като на показател за степента на нравствено преуспяване и съвършенство в живота на истинските християни. Характерно е, че всички велики чудотворци винаги и неизменно са били и големи постници. И най-главното им дело – молитвата – именно затова била така чудодейна, понеже била съпътствана от пост и въздържание (Серафим Соболев).
И ако не забравяме, тогава в какво се заключава постът – тази малка жертва към нашия Спасител? Жертва Богу е дух съкрушен (Пс. 50:19). Същността на поста не е да се откажем от някои видове храна или развлечения, а дори и от насъщните (както разбират жертвата католиците, евреите, езичниците), а в това да се откажем от онова, което напълно ни поглъща и ни отдалечава от Бога. В този смисъл казва и преп. Исайя Отшелник: „Духовния пост е отхвърляне на грижите”. Постът – това е време на служение на Бога с молитва и покаяние.
Постът изтънява душата за покаянието. Когато се усмирява страстта – просветлява се духовният разум. Човек започва да вижда по-добре своите недостатъци, започва да жадува да очисти съвестта си и да се покае пред Бога. Според Св. Василий Велики, постът е като крила, възнасящи молитвата към Бога. Св. Йоан Златоуст пише, че „молитвите се извършват с внимание особено по време на поста, защото тогава душата е по-лека, не се утежнява и не се поддава на губителното бреме на удоволствията”. За такава покайна молитва постът е най-благодатното време.
„Въздържайки се от страстите по време на поста, доколкотото ни стигат силите, ние ще имаме полезен телесен пост - поучава преп. Йоан Касиан. – Обременяването на плътта, съединено със съкрушението на духа, ще направи жертвата угодна на Бога и достойна за обителта на светостта.”
И наистина, „може ли да се нарече пост само спазването на правилата за неядене на блажни храни в постните дни? - поставя риторичен въпрос св. Игнатий /Брянчанинов/ - ще бъде ли постът пост, ако освен някое изменение в състава на храната, не мислим нито за покаянието, нито за въздържанието, нито за очистването на сърцето чрез гореща молитва?”
„Чрез поста се усъвършенства духът, придобива се чистота на сърцето и тялото, и затова по-удобно може да се свържем с Бога” - пише преп. Йоан Касиан Римлянин. Така, пророк Моисей постил четиридесет дни, преди да се изкачи на планината Синай, където съзерцавал Бога, говорил с Него и приел Неговия закон. „Постът направи пророк Илия, - пише още Василий Велики, - свидетел на велико видение; понеже очисти душата си чрез четиридесетдневен пост, удостои се в Хоривската пещера да види Господа, доколкото може да Го види човек."
Апостолите и всичките християнски подвижници, които са достигнали святост и общение с Бога, свидетелстват за необходимостта от поста. Постът е най-благоприятното време за съединяване с Христос в тайнството на светото Причастие.
Постът е определен за всички: и за монасите, и за миряните. Той не е повинност или наказание. Трябва да го разбираме като средство за спасение, един вид лекарство (терапия, медикамент) за всяка човешка душа. „Постенето не отблъсква нито жените, нито възрастните хора, нито юношите, нито дори малките деца - казва св. Йоан Златоуст, - но на всички отваря вратите, всички приема, за да се спасят всички".
„Виждаш ли, какво прави постът, - като че ли обобщава всичко горепосочено св. Атанасий Велики - болестите се лекуват, бесовете се прогонват, злите помисли се премахват и сърцето става чисто”.
Постът е дивен духовен опит. Той ни дава възможност действително да усетим спасителността на християнския път.
Рождественският пост е по-малко строг от Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия.
15 - 20 ноември - само растителна храна с олио
На 21 ноември / 4 декември ст.стил е празникът Въведение Богородично и се разрешава риба.
22 ноември – 19 декември - разрешава се риба (без сряда и петък)
20 декември - 24 декември - само растителна храна с олио
(От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово).
25 декември - Рождество Христово. Блажи се до 4 януари, включително. Не се пости, дори ако се случи в сряда или петък.
Постът е безполезен, обаче, ако бъде сведен единствено до отказ от храна. Той се изразява в смирение пред Бога, осъзнаване на собствената си греховност, пречистване на душата чрез дела на любов и милосърдие към ближния.
Правилата на поста са установени от Църквата с цел подпомагане на нейните чеда, като ръковоство за цялото християнско общество. При това е предвидено всеки сам да работи върху себе си, но с помощта на опитен и разсъдителен духовен отец, и да не си възлага пост, който надвишава многократно силите му, защото постът е за човека, а не човекът за поста, храната е дадена за поддържане на тялото, а не за неговото разрушаване (св. Игнатий Брянчанинов).
„Ако удържиш червото си, казва св. Василий Великий, ще влезеш в Рая, ако не го удържиш – ще станеш жертва на вечната смърт”.
Спасителен пост! Амин!