Както умрелите праведници, ръководени от любов, могат да помагат на нас, живите, тъй и ние, живите, можем да помагаме на мъртвите. Как именно? – Чрез заупокойни литургии, чрез панихиди, чрез лични молитви и чрез щедри милостини, извършвани с любов за починалите.
Много важен елемент в случая е любовта. Тя ни е свързвала с покойниците, докато те са били сред нас. Тя може да ни свързва с тях и след смъртта им, защото любовта не умира с човека. По думите на свети апостол Павел: „Любовта никога не отпада“ (1 Кор. 13:8). Какво значи тук думата „никога“, много добре изяснява блаж. Теофилакт, като пише: „Любовта не се прекъсва, не се пресича (от смъртта), никога не се прекратява, но продължава и в задгробния свят“…
…Човек умира телом, но любовта му не умира, защото тя е качество на душата му и е безсмъртна като нея. Любовта е по-силна от смъртта. Преградата на смъртта не е пречка да се обичат живи и мъртви, да си помагат едни на други и дори живите да измолват, при известни условия, прошка за починалите свои близки.
Още в Стария Завет са се правели помени за покойниците (виж Иер. 16:7; Тов. 4:10,17; Иис. Сир. 7:36, 66)… А в Новия Завет Сам Господ Иисус Христос заявява: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците… и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости, но ако каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят“ (Мат. 12:31-32). Как се прощават греховете в този свят, е ясно – чрез лично измолване на прошка, чрез лично покаяние и изповед. Но как се прощават греховете в онзи свят, не е обяснено, а само е загатнато. От загатването обаче ясно следва, че има такива грехове, които може да се простят след смъртта на човека. И понеже в задгробния живот личното покаяние не е вече действено, остава да се приеме, че прошка се дава на покойниците по молитвите на живите за тях, отправени към Пресвета Богородица и другите светии, като посредници пред Единствения по същество Ходатай Иисус Христос (1 Тим. 2:5), за Когото св. ап. Йоан Богослов пише: „Ако някой съгреши, то пред Отца имаме Ходатай Иисуса Христа Праведника, и Той е умилостивяване за нашите грехове“ (1 Иоан. 2:1-2).
… За демоните няма прошка поради неразкаянността им. Тъй и за похулилите Духа на благодатта (Евр. 10:29) няма прошка ни в тоя свят, щом не са се покаяли тук, нито в отвъдния свят, дето вече не могат да се каят (Иоан. 9:4). Но за всички останали грешници, които са поставили начало на истинско покаяние, докато са били живи, има надежда за спасение поради молитвите на Светата Църква и поради милостините, извършвани за покойниците.
Христовата Църква още от апостолско време се е молела за прощаване на греховете на вярващите покойници. Тя е вършела и върши това, защото е убедена в ползата от молитвите и милостините за тях.
В Синаксара на Месопустна събота, когато се извършва т.нар. Вселенска задушница, четем, че голяма полза принасят на покойниците извършваните за тях молитви, литургии и милостини. Това е дошло по предание от светите апостоли, съгласно свидетелството на свети Дионисий Ареопагит. За потвърждение на ползата от заупокойните молитви, в Синаксара са приведени няколко житийни разказа. Свети Макарий Велики намерил на пътя череп на отдавна умрял идолопоклонник. Той запитал черепа дали обитателите на ада изпитват някакво чувство на утеха и чул отговора: „Да, те чувстват голяма утеха, когато ти, отче, се молиш за тях“. През IX век благочестивата царица Теодора избавила от мястото на вечните мъки покойния си мъж Теофил, известен като иконоборец, чрез молитвите на множество свети мъже и изповедници. Колко повече за православни християни, които до края на живота си не са отстъпили от вярата, но са починали с непокаяни грехове, е възможно да се измоли от Бога облекчаване на задгробната им участ и вечно спасение.
… Добре е подчертал това монах Митрофан с думите: „Христос е победил ада и е извел от него всички, които очаквали Неговото идване. Както тогава, така и сега, Той е властен да извежда грешници от ада, ако те са, разбира се, достойни за това. Стига само да има някакво основание, Бог желае да спаси грешника, както Сам за Себе Си свидетелства: „Не искам смъртта на грешника“ (Иез. 33:11).
Повод за спасяването на нашите покойници, намиращи се в мрак отвъд, може да бъде нашата молитва за тях, както и заупокойните литургии и милостините, вършени в тяхна памет. Ето тази чиста, тази богоугодна любов към починалите действително може да помогне.
В Свещеното Писание има много указания за такава застъпническа молитва. Иисус Христос простил греховете на разслабения поради вярата и молбата на близките му: „Чедо, прощават ти се греховете!“ (Марк. 2:5). Заради молитвата на капернаумския царедворец Спасителят изцерил сина му (Иоан. 4:46-53). По молба на хананейката Господ изгонил беса от дъщеря ? (Мат. 15:22-28). А в притчата за безплодната смоковница направо е разрешен важният въпрос за застъпническата молитва: там ясно е показано, че заради ходатайството на едни Бог търпи други. Макар че години наред смоковницата не давала плодове и подлежала на отсичане, господарят я оставил още за известно време по ходатайството на своя верен слуга (Лука 13:8-9).
„Молете се един за друг!“ – съветва свети апостол Иаков (5:16). Което важи и за молитвените отношения между живи и мъртви, защото за Бога „всички са живи“ (Лука 20:38).
„…Личното покаяние в тоя живот, докато сме още на пътя към съдилището (Мат.5:25), е разбира се, най-сигурният начин за спасение. Но и при липсата на достатъчна разкаяност Божията прошка действа, подтиквана към милост (казано по човешки) от нашите молитви и нашата дейна любов към покойниците, стига те да не са съгрешили смъртно и да не са си отишли оттук без поне някакви наченки на покаяние.
Ползата от молитвите за починалите е двояка – и за нас, и за тях. Ето в що се състои ползата за нас:
- „Молитвите за умрелите доставят спасение за живите, защото насочват душата към небесното и я отклоняват от временното, суетното. Молитвите изпълват сърцето със заповяданото помнене на смъртта и с това го предпазват от зло. Те дават сила на човека да се въздържа от произволни грехове… Такъв човек е пълен с надежда за радостна среща с близките на сърцето му, за спасението на които той е извършил всичко, зависещо от него“ (монах Митрофан).
- Когато се молим усърдно за скъпите ни покойници или раздаваме милостиня за тях, ние вършим безспорно едно дело на любов. А любовта, според словото Божие и духовния опит, ни освещава и приближава до Бога. Защото казано е: „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (1Иоан. 4:16). Усъвършенстващият се в любовта към ближните – били те живи, били те мъртви – ще направи душата си добродетелна, поради което ще има дръзновение в съдния ден“ (1Иоан. 4:17).
Ползата пък за покойниците от нашите молитви и милостини за тях се състои в следното: Любвеобилните молитви и милостини за покойниците безспорно се отразяват благотворно върху душите им, щом се извършват с вяра и любов във всеблагия Бог. Това, че такива молитви и милостини са угодни Богу, се вижда от следните текстове, срещани още в Стария Завет:
- В книга „Товит“ четем: „Милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата… Раздавай хляба си при гроба на праведните“ (Тов. 4:10-17). Тук, по мнението на сведущите, Свещеното Писание нарежда при погребението или когато се прави помен за покойника, да се поставя трапеза за бедните, та да се молят за душата на новопреставилия се. Този обичай е минал от Старозаветната Църква в Новозаветната и се спазва до ден днешен.
- В словото Божие се считат за наказани ония мъртви, заради които „не се разчупва хляб в жалейно време…, нито се подава утешна чаша“ (Иер.16:7).
- Иисус син Сирахов пише: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Иис.Сир.7:36), т.е. моли се за него и раздавай за него милостиня (срв. 1Мак.12:39-45).
В новозаветната епоха е продължена тази линия на грижа за покойниците. Още в първата Апостолска литургия, съставена от св. апостол Иаков, се съдържат молитви за починалите с вяра. Там четем: „Господи, Боже на духовете и на всяка плът, помени онези православни, които ние поменахме и които не сме поменали, начевайки от праведния Авел до днес! Сам ги упокой в селенията на живите, в Твоето Царство, сред красотите на рая, в лоното на светите отци Авраам, Исаак и Иаков, откъдето се е отдалечила всяка болест, печал и въздишка, дето сияе светлината на Твоето лице“.
От Иакововата литургия молитвите за покойниците са преминали и във Василиевата, и в Златоустовата литургия.
…За измолване милост над покойниците Църквата е определила да се извършват заупокойни литургии всеки съботен ден. Събота означава покой. Съботите са посветени на всички светии, намерили вечен покой в Бога, както и на умрелите обикновени вярващи, нуждаещи се от вечен покой. За особено усърдно поменаване на покойниците са установени т. нар. задушници. Това са определени съботни дни в годината, отредени за заупокойни литургии, за панихиди и посещение на гробовете. Най-важните уставни задушници са две: Месопустната – в събота пред Месопусната неделя и Свето-Троичната (т. нар. черешова) – в събота пред великия празник Петдесетница.
… Освен тези две най-главни задушници, по църковен устав се предвиждат специални заупокойни служби на 2-та, 3-та и 4-та съботи от Великия пост. В Българската православна църква е влязла в практиката и т. нар. Архангелова задушница - съботата преди Архангелов ден. По време на всички тия задушници Църквата измолва от Бога за преселените в отвъдния свят души на православни християни вечен покой подир техните многобройни земни трудове, грижи, тревоги и борби.
Тук възниква един голям въпрос: как могат умрелите в грехове и отминалите отвъд с недостатъчно покаяние души да станат годни да получат Божията прошка и благодат и да се радват на нея?
Св. Ефрем Сирин изяснява с примери и сравнения нашия въпрос, като казва: „Подаянията, правени от живите, помагат на мъртвите…“.
… На нашите заупокойни молитви съдейства Божието милосърдие. Макар че е казано: „На човеците е отредено да умрат един път и след това – съд“ (Евр. 9:27), този съд обаче не е окончателен, а временен. Окончателният, както вече изтъкнахме, ще се извърши при Второто Христово пришествие. Дотогава има още време за проявяване на Божията милост над много грешници и над много грехове.
За св. Серафим Саровски се разказва, че с молитвата си е извличал от ада някои нещастни души на православни християни и ги е спасявал.
… Бог е тъй наредил, че живите да оказват помощ на покойниците и чрез това сами да се усъвършенстват все повече и повече в любовта.
Към живите ние можем да проявим любов чрез всякакъв вид милостиня: като нахраним гладния, напоим жадния, облечем бедния, приютим бездомния и пр. Но как ще проявим такъв вид любов към мъртвите, когато те нямат нужда от това? – Ето как! Когато ние в тяхна памет вършим на нуждаещите се ближни споменатите добрини, все едно, че ги правим на нашите скъпи покойници. Та нали и Спасителят не се нуждае ние да Го нахраним, напоим, облечем и приютим! Но когато направим всичко това в Негово име на бедните, които Той нарича Свои най-малки братя, Той го приема като сторено на Него Самия (Мат.25:35-40).
Една жена от село Цинга (Дряновско) сънувала покойния си син, който ? казал:
– Майко, имаш толкова хубави пилета и нито едно не искаш да ми изпратиш.
– Но как, сине, да ти го пратя? Нали си умрял! – учудила се тя.
Той отговорил:
– Като заколиш най-хубавото пиле, ще го очистиш и ще го изпратиш на вдовицата с трите деца в Дряновския манастир. Тя ще го сготви и аз ще вечерям с тях.
Майката с готовност изпълнила нареждането, доверявайки се на съня си, при все че не знаела нищо за такава вдовица. Когато мъжът ? занесъл закланото пиле в Дряновския манастир, оказало се, че наистина там временно пребивавала една изселена нуждаеща се вдовица с три деца.
Моя близка от град Добрич ми разказа един свой забележителен сън, който предавам дословно с нейни думи:
„Сънувах покойната си сестра. Сочи ми своята кърпа на главата и казва: „Виж колко е скъсана! Дайте от мое име една нова кърпа за глава на Руска Николчината. Тя е сирак. Има нужда от нова кърпа”. Сутринта разказах на мама съня си. Тя веднага повика Руска и ? даде нова кърпа за Бог да прости на сестра ми”.
Ето как можем да проявяваме дейна любов към нашите покойници!
… Св. Серафим Саровски ни е завещал така да се молим за покойниците в частните ни молитви: „Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби – нашите прадеди, отци и братя, които лежат тук погребани, и покойните православни християни по целия свят и рабите Си (имената на нашите близки)! Дай им, Господи, Царство небесно и участие в Твоя безкраен и блажен живот и простим им, Господи, всеки волен и неволен грях!“
… Но като се молим така, не бива да забравяме, че за да имат молитвите ни сила пред Господа, ние сами трябва да се каем за греховете си, за поправяме поведението си да се стараем да водим богоугоден живот. Защото е казано: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Иак.57:6). За някой си, който искал най-напред да погребе баща си, а след това да тръгне след Христа, т.е. да започне истински духовен живот, Господ казал: „Върви след Мене!“ (Лука.9:59). – Ето го единственото средство да помогнем на умрелите – да вървим след Христа! – казва монах Митрофан.
Ако не живеем с Христа, ако не дишаме Неговия благодатен въздух, да не мислим, че ще се подобри по нашите вяли молитви задгробното състояние на покойниците.
… Св. Йоан Златоуст казва, че няма полза от това да плачем несдържано за умрелите в грехове, а трябва да направим нещо за душите им. Всеки, завършил земния си път в беззакония, подлежи на наказание. „А има възможност да облекчим неговото наказание, стига да пожелаем. Така, ако често извършваме молитви и раздаваме милостиня за него, то макар той и да е недостоен, Бог ще ни чуе… Окажи му помощ, ако не от неговите собствени имения, то от твоите… Той не може да представи собствени дела на милосърдие? Нека да има поне дела на родствениците!... В колкото по-големи грехове той е виновен, толкова повече милостиня е необходима за него. Трябва да се грижим не толкова за паметниците и за надгробните украшения. Ти събери вдовиците – ето най-добрият паметник! Кажи им името на покойния! Нека всички правят за него молитви и моления! Това ще умилостиви Бога. Мнозина са получавали полза от милостините, извършвани от други за тях. Ако пък някои не са изцяло помилвани, те получават поне някаква утеха“.
И тъй, нека усърдно помагаме на покойните си близки с молитви и милостини, извършвани за тях, от което ще имаме голяма полза и ние, и те!