СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ
Телесният пост трябва да бъде съединен с духовен пост
„От св. пророк Исаия, който отхвърлил юдейския начин на постене и е показал какъв трябва да бъде истинският пост, ние узнахме изяществото на поста: „Ето постът, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай. Раздели хляба си с гладните и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол – облечи го и от еднокръвния си не се крий“ (Ис.58:6-7).
„Постът е древен дар, който не остарява, но непрекъснато се обновява и цъфти в своята красота… Постът е узаконен в рая… Ако Ева бе постила и не бе вкусила от дървото, то ние не бихме имали нужда от този пост… Понеже не сме постили, ние сме изпъдени от рая. Затова ще постим, за да влезем отново в рая. Не виждаш ли как Лазар чрез постене е влязъл в рая?“
Пресищането с храна ни вкарва в грехове, а постенето допринася добродетели.
Корабът, когато е много претоварен, се залива от вълните. А когато на него има умерен товар, тогава той лесно се движи сред вълните и нищо не му пречи да се държи високо над повърхността на водата. Подобно на това и човешките тела, когато са претоварени от постоянно пресищане, лесно се завладяват от болести, а когато употребяват умерена и лека храна, се предпазват и от лошите последствия, от болести и други неприятности… В рая нямало нито вино, нито колене на животни, нито ядене на месо. След потопа разбрали за виното. След потопа е казано яжте всичко: „всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна. Като злак тревист давам ви всичко“ (Бит.9:3). Когато се е изгубила надеждата за съвършенство, тогава е било позволено наслаждението“.
„Постът отпраща молитвата към небето, като става за нея като че ли криле, които я издигат. Постът заздравява материалното състояние на дома. Той е майка на здравето, възпитател на младостта, украшение на старците, добър спътник на пътуващите, сигурен съжител за онези, които живеят заедно“.
Телесният пост трябва да бъде съединен с духовен пост
„Ползата от поста не ограничавай само с въздържание от храна, защото истинският пост е отдалечаване от лоши дела. „Разкъсай оковите на неправдата. Опрости на ближния оскърбленията. Прости му дълговете. „Да не постите в караници и разпри“ (Ис. 58:4). Ти не ядеш месо, но изяждаш брата си. Ти се въздържаш от вино, но не можеш да се въздържиш да не обиждаш. Очакваш да настъпи вечерно време, за да се нахраниш, като изгубиш целия ден по съдилищата“.
Горко на вас, които сте пияни не от виното“ (Ис.51:21). Раздразнителността е опиване на душата. Тя също така лишава човека от здраво мислене, както и виното. И скръбта също е опиване. Тя потиска разума. Страхът – и той е опиване, когато се предизвиква от такива причини, от които не би трябвало да става…“.
Ползата от поста
Постът е полезен винаги за тези, които си го налагат, защото върху този, който пости, не се осмеляват да нападат демоните, а пазителите на нашия живот – ангелите, по-деятелно пребивават с ония, които са очистили душата си чрез пост.
СВ. ЕФРЕМ СИРИН
Постът трябва да бъде умерен
„Прекален пост, както и пресищане с храна, са осъдителни. Защото и голямото въздържание, и претъпкването с храна са еднакво лоши. Едното прави подвижника да е безсилен и напълно неспособен за дейност. А другото възбужда плътските страсти и подвига силна борба срещу душата.
Когато желанието, както се вижда, започва напълно да надвива, тогава е спасително строгото и точно въздържание. Когато страстта се засилва, тогава нека бъде засилван и божественият глад, но да бъде съразмерен със силите на обхваналата ни страст. Защото такава страст се изцерява само чрез продължителен труд“.
ПРЕПОДОБНИ ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК
Умереност при хранене
„Преподобни Йоан Лествичник „ял всичко, което не се забранява от монашеския обет, обаче ял извънредно малко. Чрез това, че ял всичко, мисля, че той мъдро действал срещу гордостта. А чрез малкото количество на изяденото смирявал стомаха, който изисква много (из предговора на житието на преп. Йоан Лествичник, съставено от съвременника му Даниил, монах Раитски).
Да не се прекалява с постене.
„Напомням ви и относно въздържанието – да не постите повече от това, което ви е предписано, за да не изнемогнете. Казано е: „Не се отклонявай ни надясно, ни наляво“ (Втор.17:11), но вървете по царския път. Има някои тежки послушания, при които няма полза от голямо въздържание (в храната). Внимавайте в работата и бъдете изправни във всичко. Молете се да ви бъде изпратена от Бога милост и срещу невидимите, и срещу видимите врагове.
По отношение на постничеството и трудовете да спазваме умереност и да бъдем разсъдителни, за да пазим и телесното здраве. Какво полза, ако отначало някой се подвизава пряко силите си и като се изтощи, изостави подвига? Ето защо светите отци препоръчват подвизите да бъдат умерени, но постоянни, не прекалени и за кратко време“.