Чрез молитвата с вяра можеш да получиш от всеблагия и всещедър Бог всички духовни и необходимите веществени блага, само желанието за тези блага да е искрено и молитвата да е гореща.
И какви молитви влага Църквата в устата ни! Такива, че с тях можем да склоним Господа за всяка милост към нас, за всеки благ дар.
Врагът, като знае Божията благост и силата на молитвите, по всякакви начини се стреми да ни откъсне от молитвата, или по време на молитва да разсейва ума ни, да ни препъва с разни страсти и житейски пристрастия, или да ни кара да бързаме, да ни смущава и т.н.
Ето, ти се молиш, молитвата ти се извършва успешно, имаш вътрешно свидетелство, че Господ я чува и благоволи към нея; имаш мир на помислите, леко и сладостно е на сърцето ти; но ето че към края на молитвата ти, заради най-малкото разслабване на сърцето и помислите, в сърцето ти ляга някакво тежко бреме, някакъв разслабващ сърцето огън, и ти чувстваш крайна тежест от молитвата и отвращение към нея, вместо предишната лекота и потребност да се молиш. Не се отчайвай, друже, това са козни на врага, който обича да ни се надсмива, особено в края на благочестивите ни занимания, за да паднем в униние и да сметнем всички предходни трудове в светото дело за изгубени. От това се научи занапред да не угасяш духа си нито за минута по време на молитва, да се молиш неотслабващо с дух и истина и да не казваш нито една лъжлива дума в молитвата си към Господа, т.е. да не произнасяш нито една дума престорено и лицемерно - нека цялата ти молитва да бъде само изразяване на истината, тръба на Светия Дух, и нито с една дума да не служи на вражеската лъжа, да не бъде орган на дявола.
А за снемането на вражеското бреме от душата ти и за изгасяването на неговия огън сърдечно се помоли на Господа, като признаеш пред Него от сърце вината си - лицемерието по време на произнасянето на молитвата - и ще получиш облекчение и мир. Не бързай, всичко казвай и върши с вътрешен мир. Ще успееш. Врагът те кара да бързаш и смущава, защото в смутената прибързаност няма смисъл.
Когато по време на молитва униние и тъга овладеят сърцето ти, знай, че това идва от дявола, който по всякакъв начин се стреми да те спре в молитвата ти. Крепи се, бъди мъжествен и с помненето на Бога прогонвай убийствените усещания.
Забележете: врагът често се сили, ако не в мислите, то в сърцето да хули името на Вседържителя Бог. В какво се състои сърдечната хула против Бога? В съмнението, неверието, унинието, непретърпяването на Божиите наказания и ропота във всички страсти. Чрез неверието в Божията истина и благост врагът изригва хула против истината, благостта и всемогъществото на Бога; чрез унинието - също въстава против Неговата благост; изобщо чрез разбунването на човешките страсти хули всеблагия Промисъл и Божията истинност.
По време на молитва не позволявай на плътта и на действащия чрез нея враг да те побеждават; не клевети с езика си, но в сърцето си говори истина (Пс. 14:3 - слав.); мисли и чувствай така, както говориш в молитвата си, не допускай на езика ти да е мед, а в сърцето ти - лед; ако веднъж победи врагът, после вече ще трябва да отвоюваш себе си и свободата си от него, като завоювано от врага късче земя, а сърцето ти ще отстъпи от Господа.
Не пренебрегвай нищо в духовния живот, нищо не считай за несъществено и маловажно: чрез малките грехове дяволът ни води към големите. Най-важното е да се стараеш винаги да бъдеш истинен в сърцето си. Когато е по-трудно от всякога да се бориш с плътта, именно тогава покажи своята твърдост, тогава не отслабвай в борбата, като добър воин Христов.
Понякога при леност и окаменялост на сърцето хората от малодушие и нетърпение фамилиарничат с Бога в молитва и си позволяват разни странности в гласа и в движенията, които означават: нетърпение, недоволство, ропот и дори дързост против Бога. Всякак се пази от това и преодолявай своята леност. Трябва да побеждаваме врага и своите страсти.